Коментар във Фейсбук на Даниела Горчева, в отговор на въпрос на Мария Острева. Въпросът на г-жа Острева е следният:
„Госпожо Горчева, написаното от Вас ми допада и Ви оценявам като умна, начетена и честна българка. Но какво бихте ми отговорили на въпроса, защо малкото останали подобни на Вас не се обединяват по някакъв начин, по граждански (без властови амбиции, без задкулисни проекти и поръчки), и да се измисли и уточни списък на нужните конкретни промени в обществения договор, и най-накрая да спрем полета надолу към ликвидирането на народа ни?“
Поради важността на темата, публикуваме с нейно съгласие коментара на г-жа Горчева.
––––––––––––––––––––––––
Мария Острева ми зададе въпрос и, понеже темата е важна, а и ми е болна, ще публикувам отговора си до нея и тук. Мария, правим го според силите си.
Но за „да спрем полета надолу“, както казвате, трябва добро политическо управление, трябват кадърни, знаещи, образовани и почтени, много почтени български политици.
Няма откъде да ги внесем, те трябва да бъдат създадени от самото общество. Тоест, средата трябва да бъде променена и обществото да започне да проявява нетърпимост към демагогията, към лъжата, към липсата на морал, да не говорим към кражбите и корупцията. За да започне да различава истинските политици от политиканите. И държавниците от тарикатите.
Но за тази цел самото общество трябва да умее да различава лъжата от истината, за да не бъде подлъгвано и манипулирано. Следователно, трябва да бъде просветено общество с нужната правна и демократична култура. А това е задача на образованието и на медиите.
Най-важното е образованието – и то не университетското, а основното образование – от 5 до 18-годишна възраст. Днешните деца са утрешните граждани на България и от училището зависи дали те ще бъдат нейни строители или рушители.
Трябва ни качествено, европейско образование, което да научи децата да мислят самостоятелно и логично, а не да зубрят наготово и папагалската готови текстове в учебниците.
Училището трябва и да ги възпита – не идеологически, а в човещина, в солидарност и съчувствие, в почтеност, в способност да дискутират и изслушват опонента си и да спорят с аргументи и факти, в способност не да печелят спора на всяка цена, а да търсят съвместно решения на възникналите проблеми. Това се нарича култура на водене на дискусия. Училището трябва да ги възпита да бъдат толерантни, но и разумни, да не залитат в утопии и химери.
Всичко това са задачи на училището, защото на семейството не може да се разчита – всякакви хора стават родители.
Искаме ли прилична, правова и демократична България, трябва да образоваме днешните деца да бъдат хора с демократична култура, да бъдат мислещи, разумни и човечни.
А медиите са другото важно звено, защото тяхна е задачата да осведомяват навреме обществото какви ги вършат политиците и, ако кривнат от пътя и залитнат в корупция, да бъдат овреме отстранени, преди да са станали сериозна заплаха за националната сигурност.
Така че, ако започнем от днес да образоваме децата по европейски стандарти, след 15-20 години средата в България ще започне да се променя, ще се появят и първите читави политици и политики, а след още 20 години, ако продължаваме в същия дух, ще е доста прилична. И тази среда ще дава шанс на инициативните, почтените, предприемчивите и умните. Така България ще започне да се оттласква от дъното и да се развива.
Илюзия е да се чакат спасители отвън. Които и да дойдат, ще попаднат в една неспасяема блатна среда, в една мафиотска среда и всред едно лесно манипулируемо общество – и те ще бъдат завлечени на дъното и удавени в блатната тиня.
Трябват общи усилия, насочени към промяна на обществото, и те започват с образованието. Както е започнало всичко през Възраждането – наличие на заможна средна класа, самоуправление на местно ниво и мощно всенародно просвещение, училище във всяко българско селце и паланка. Така се създава българският национален елит и се създава в продължение на 150 години. Нито едно от трите неща (стабилна и заможна независима средна класа, качествено основно образование и опит в местно самоуправление) ги нямаме сега в нужния размер.
Вместо заможна средна класа, спечелила парите и имотите си с труд, предприемчивост и почтеност, имаме довчерашни „борци против капитализма“, станали първи капиталисти с откраднат от нас капитал.
Вместо пазарна икономика, свободен пазар и насърчение на предприемчивостта, имаме зле прикриван монопол, който задушава предприемчивите и почтените, и толерира верните на партийната политика местни дерибеи.
Нямаме работещо правосъдие, в България се въведе моделът „Сталин – Вишински“ или „Путин – Чайка“.
А, за жалост, нямаме и истинска и ярка политическа опозиция.
Медиите не са свободни, с изключение на малкото останали островчета на свобода и независимост, които бързо биват удавяни, училището тъпче на едно място и комунистическата пропаганда си се лее необезпокоявано.
Откъде да започнем? Образование и правосъдие. Но има работа за целия китайски народ и ще трябва сами да се изтеглим за косите като барон Мюнхаузен.
Даниела Горчева
.
