Всъщност – това е тяхната рецепта, така минават вече 10 години на безвремие:
Управлява се некомпетентно, пораждат се беди и кризи, разтичват се постфактум, източват се пари от данъкоплатците и се изсипват в пясъка на безхаберието. Един милион, два милиона, пет милиона, тридесет милиона…
Изпитана формула – не се вземат мерки, например, по отношение на хвостохранилище, става бедствието, загиват хора, властта слага загрижената, небръсната уж от тревоги физиономия, обува ботуши и отива при пострадалите, раздава им пликове с по 100 лева като за Бог да прости – и то с пари, взети от данъкоплатците и връчени на онези от тях, които са останали живи след собствената ѝ немарливост.
Няма прогнозиране, няма предвиждане, няма ранно сигнализиране, няма превенция, няма проактивно поведение, няма контрол, няма наука, няма диагностика на уязвимостите.
Има тичане след събитията, реагиране като се обърне колата, действия след дъжд качулка, хвърляне на пари на вятъра и на прах в очите на хората.
А, че плащаме тройно и четворно за нещо, което можеше да се избегне – майната му, важното е едни пари да се въртят, да има за всички ключови фактори по веригата, независимо власт ли са или опозиция. Така и опозицията сита, и властта цяла.
Насим Талеб въведе понятието „черен лебед“ – събитие, което се случва внезапно и последствията от което са огромни.
Когато една държава е без държавност, когато няма ефективна система за управление на рисковете за националната сигурност, за сигурността на самата нея, на обществото и гражданите, тогава непрекъснато „черни лебеди“ я хващат по бели гащи.
А тя ръси милиони за успокоение на обикновените хора, съдрани от кожите на същите тези обикновени хора.
И е толкова загрижена за тях, че даже преиграва в тази си имитирана и симулирана загриженост.
Поне да бе казала веднъж: „Извинявайте, обикновени хора, че Ви скапахме живота!“
И да си бе взела поуки, че така държава в Обществото на рисковете не се управлява. И че така, както управлява тя, властта, сама се превръща в риск за обществото.
Проф. Николай Слатински
.
