III курс в Юридическия факултет (единствения в ония времена юридически факултет в България; сега са над дузина…), втори курс втори семестър. Учебен стаж по Административно право и процес. Дежурим заедно с офицери от Софийското столично управление на КАТ1. Сградата се намира в началото на бул.“Владимир Вазов“, веднага след тази на V райсъвет2. Телефонът иззвънява тревожно. Произшествие! Капитан Петров3 пали мощния си мотоцикъл, сядам на задната седалка и с мръсна газ4 потегляме за бул. “Георги Димитров“ (сега възстановил „буржоазното“ си име „Княгиня Мария Луиза“). Там негов колега-милиционер се „натресъл“ с мотоциклета си във витрината на кино „Цанко Церковски“5…
Но не за това ми е думата. Още тогава сред „катаджиите“ зрееше недоволство, че сградата е недостатъчна за нуждите на набъбващата им администрация. Няколко години по-късно в съседство започна строеж на огромен (пететажен) комплекс, в който се предполагаше, че ще бъде настанен столичният КАТ. Не стана. XVII поликлиника, която беше разположена в зелени (германски военни) бараки зад подуенската баня6, получи сградата7.
Началото на XXI век. Чакам реда си за консултация пред кабинета по ендокринология на XVII поликлиника. Поглеждам табелата с името на лекарката. „Д-р Златка Гусева“. Интересувам се (след прегледа, разбира се) откъде е родом. Самоков.
Зимата на 2010/2011 г. На спирката на „Лъвов мост“ чакам автобус по линия №78 (Централна гара – кв. Враждебна). До мен е седнал мъж на възраст малко над моята. Приказлив. Пустосва властта. От дума на дума, стигаме и до родното му село. Оказва се, че е Ковачевци, но не Радомирското, а Самоковско. Питам го имат ли там фамилия Гусеви. Отговаря утвърдително: „Да, и е голяма!“
Така малко по малко пъзелът се разкриваше. Баща ми беше запален на тема „Родословно дърво“. Събираше и натъкмяваше известни нему и на по-стари хора данни, докато сглоби картината на Вълкадиновата фамилия – част от големия Гусев род в с. Враждебна. Предполагаше, че може би откъм Лозньовете (Горни и Долни Лозен) са слезли братята Мио (Михаил) и Иджо (Илия), поставили началото на най-големия род в Нова Враждебна8.
Не съм ходил в Ковачевци, Самоковско (още по-малко пък в Ковачевци, Радомирско9). Не, че не бих искал да видя откъде са тръгнали предците ни. Просто когато нямаш и хляб на трапезата е нелепо да мислиш за подобни „екстри“ като пътувания с „научноизследователска цел“…
Напредъкът в разгадаването на човешкия геном неминуемо ще доведе и до установяване на произхода и родствените връзки на всеки човек. Включително и на нашия род. Така че съм спокоен – проблемата ще намери непротиворечивото си решение. Ще узнаем откъде сме тръгнали. А накъде отиваме – това само Всевишният знае…
Според проучването на краеведа Найден Зимбилев10 Гусевият род във Враждебна наброява над 300 души. Ние сме пъстра смесица от всякакви чешити, но всички сме свързани по един или друг начин със земеделието и скотовъдството (разбира се, ускореното урбанизиране доведе до коренни промени в бита – и овчари, кравари и градинари почти няма – за сметка на десетки градски професии – от юрист до атомен физик).
Наистина в миналото мнозина от Гусевия род се занимаваха с овцевъдство и паралелно с него – с градинарство. Отглеждаха си и необходимата им пшеница и ръж за ежедневния хляб; ечемик, овес, царевица, фий, люцерна – за зимното изхранване на „стоката“11. В някои дворове имаше дори и биволи/ци/. Арванлиите12 пък бяха големи мераклии на конете – техните жребци почти винаги печелеха ежегодните кушии13 на „Тудоровден“14.
Потърсих в „Алманах на Софийския университет“14 сведения за висшисти от Враждебна. Оказа се, че няма такива от Гусевия род15. Неудобно ми е (не толкова неловко, колкото тъжно), че като че ли пишещият тези редове май беше първият от родата, завършил висше образование. Нещо повече – дори и „среднистите“ се оказахме по-малко от една шепа хора…
Днес, то се знае, нещата са съвсем различни. След като „повлякох крак“ („поведох хорото“), само в семейството на баща ми се оказахме над 10 (десет) с университетски дипломи (при това не от никнещите като гъби нови „университети“16).
По-горе споменах и „атомен физик“. Петранка – най-младата щерка на Цене Гусев–Арванлията – напета хубавица – беше „отвлечена“ една привечер (помня го като днеска) от хорото на Гусевио герен досами бащиния й двор. Всъщност пристана на едного от Гърците – Манчовия Любомир (Любчо шивачо). Години по-късно (вече овдовяла от рано отишлия си съпруг) ми сподели, че го избрала, защото „Гърците са хора, които си знаят сметката… предприемчиви са“. Та от този брак се родиха Стефания и Богомил. Сестрата стана актриса, играеше във Видинския театър, а напоследък – в „Сълза и смях“. Братът завърши Атомна физика, преди няколко години защити дисертация. Смятан е за един от най-компетентните в тази материя у нас. Както и за „бос на енергетиците“ в България, собственик на процъфтяващата бизнес-фирма „Риск инженеринг“. Наскоро17 медиите съобщиха, че негово предприятие за сушене на дървесина в Родопите пострадало сериозно при случаен пожар. Което, според изказване на собственика, „не е голяма загуба и бързо ще бъде поправено“ (все пак същите тези медии го нареждат на 30-о място по размера на богатство в страната със 150 милиона лева). Други пък го обвиняват, че парите му идват от сръбската, респ. руската, мафия. Далече съм от всичките тия заплетени казуси и затова не вземам страна – не само защото показанията на роднини, дадени в съда, винаги се поставят „под въпрос“… Все пак не мога да не отбележа, че в течение на години Богомил Манчев е основен спонсор на читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в кв. Враждебна.
Направих отклонение от темата, за да покажа периметъра, който образованието в наши дни заема в битието на днешния Гусев род в кв.Враждебна. Вече имаме не само юристи, но и мнозина инженери, икономисти, учители, програмисти. Все още нямаме архитекти, астрономи, геолози, лекари, химици и цялата огромна палитра от професии – но, що е време – все е напред! Вярвам, че дълго задържаният импулс към знания ще отприщи и заспалите гени на Гусевия род, та „и ний да дадем нещо на светЪТ“…
Не ми се ще да изпадам в положението на Димитър Чорбаджийски (ни най-малко не търся литературно сравнение с Чудомир!), обичан от цяла България и мразен от неколцина турийци18. Но ще се наложи да покажа и нелицеприятни „картинки“ и персонажи от нашия род. Пред себе си признавам, че от перспективата на времето те ми изглеждат по-скоро „различни“, отколкото антипатични.
Например разклонението на „Ало́ците“, или „а́лите“ (нарочно изписвам без главна буква, за да мога да поставя необходимото ударение). Де що се чуеше скандал, викове, сбивания – и те там. Безразсъдно налитаха на бой и при най-дребни спречквания… И най-често „си го отнасяха“. „Акълът“ им, обаче, „не увираше“… Явно генът си казваше своето.
„Алите“ бяха и „пакосчии“19. Овчари и говедари, правеха-струваха, ама все гледаха „да завърнат“ овцете я към чуждата ливада, я към съседската люцерна; кравите – в царевичака на комшията. Дори ако ги спипваха на „местопрестъплението“, отричаха докрай.
Когато някоя „а́ла“ дойдеше последна за каквото и да е, винаги се бутваше най-напред, пререждаше и скандализираше почтено чакащите реда си. Беше постоянна практика да „отбиват“ водата при летните поливки на градините. Абе чешити… как по-меко да го кажеш?!
„Бе́лчовите“ се имаха по-бамбашка от другите Гусеви. Помня Пе́шо (Петър) и До́де (Димитър) Белчови. За баща им Белчо знам, че е направил Белчовата воденица,20 на която мелехме жито, но само за животните21. Татко ми разказваше и анекдот за Белчо в амплоато му на бръснар,21 но за мен беше по-интересна фрапантната физическа разлика между братята Пешо и Доде. Доде Белчов беше „црън като арапин“ – по-скоро нещо средно между негър и „чедо на фараона“22 (циганин). Оказа се, че Доде е „доведен“23 син на баща си Белчо, докато Пешо е „природѐн“24. Така че Доде всъщност не е от Гусевия род (което обяснява и някои по-късни събития).
Според спомени Белчо е бил и кмет на селото. Внук му Стоян също беше кмет, но, в унисон с „духа на времето“ – и партиен секретар25, и председател на ОФ-ето26, и председател на ТКЗС-то27, и председател на селкоопа28 – разбира се, на ротационен принцип: четирима-петима партийни номенклатурчици29 заемаха последователно тези престижни постове, които не носеха „морални“ дивиденти, но даваха възможност да се поодкрадва нещо по-съществено от общественото благо.
Така че, макар и проформа от един и същи род, със Стоян Белчов не бяхме генетически роднини. Вероятно не само това е била причината за особената му неприязън към мен – просто душичката му е треперела да не посегна към доходоносните му постове (нещо, което дори на ум не ми е дохождало) в затворената за „чужди на идеята“ общност на съмишленици-съпартийци.
Съвсем друг бе брат му Михаил. Не помня друг толкова мил и дружелюбен човек в селото. Готов беше да помогне и помагаше – всекиму, който го помолеше – с труд, пари, добра дума. Петнайсетина години по-голям от сополанковците, пасеше наравно с тях кравите по „Лива́гьето“30 и „Крива бара“31. Имаше един кусур – силно накуцваше с единия си крак. Михаил Димитров Белчов. Ако попиташ някого от връстниците ми (то няма и кого другиго – сега ние сме „старците“ – с и без кавички) за лице с такова име, едва ли някой ще се досети за кого го питаш. Но спомени „Ми́ле Чу́кле“32 – и веднага ще се усмихнат, ще си припомнят човека с добро.
А нима има някой под Слънцето, който би искал нещо по-различно за себе си, след като „си е отишъл“?
„Арванли́ите“ стояха някак си обособено в Гусевия род. Всички в рода сме Гусеви, ама те като че ли се смятаха за най-, за баш-Гусеви. Така и им викаха: Гусевите. Помня стария Арванлия – беше едно мижаво, злобно старче на 80 години, което синовете му Цене и Янко пращаха да пасе кравите барабар с малките пастирчета. Особено Цене – всъщност с неговото семейство се отъждествяваха тези „Гусеви“. Схлупената им къщурка с нищо не подсказваше, че е обитавана от една от именитите фамилии на селото. Вероятно някои са се дразнели, други са завиждали, трети само са се подсмивали на фукарлъка им, когато – впрегнали буйните си „жребци“33 в „габрулѐто“34, запрашваха за събора в съседно село. Някаква своеобразна показност имаше в бита и поведението на тези хора. „Разни хора – разни идеали“35.
Друга характерна група в Гусевия род бяха (и са) „Па́влевите“. Името си носят от Павел, който явно е бил доста предприемчив, след като беше успял да построи една от двете36 най-лични сгради в селото, които „другарите“ побързаха да експроприират след 09.09.1944 г. (там в различни периоди се помещаваха: магазин на селкоопа, поща, здравна служба, селсъвет37, партиен комитет, ОФ; по едно време настаняваха учители; днес е притежание на църквата на адвентистите).
„Павлевите“ са хора работни, предприемчиви, с яки гърбини. Трудят здраво, ама и здраво похапват – отдалеч им личи. Някои от тях все още поддържаха, макар и в символичен размер, малобройно овче стадо. Ралото, разбира се, е заменено с трактор, но земеделието пак си остава трудоемка ангажираност. Важното е, че в тези тежки години на повсеместна мизерия на трапезата им не липсва хляб, мляко, сирене, месо, зеленчуци, плодове. Постигнати с благословен труд на полето. Вярно е, че нещо не се наблюдава особена тяга към знанието, но нали така и така не ходят гладни и жадни? Наличието пък на някоя и друга „тресчица за дялане“38 не е в състояние да помрачи общата благополучна картина на тая група.
„Ли́шовите“ няма как да бъдат подминати39. Името в известен смисъл е станало нарицателно сред запознатите. Донякъде – но само донякъде – що се отнася до темперамента, се родеят с „Алите“. Избухливостта, и то при най-дребни поводи, е белязала тези представители на рода ни. Не е рядкост да чуеш някой от нас да казва на брат си „Ли́шо друг!“ при неуместно повишаване на тона. Впрочем, както скорострелно се нервират, така и бързо им минава. Не гонят гарез40. Макар че са големи инати: братята Пе́шо (Петър) и А́джо (Арангел) се съдиха доживот за един метър граница между парцелите им в общия двор. Техните деца обаче днес си живуват41 в мир и съгласие. Дуня̀ 42…
„Вълкади́новите“ сме ние. Няма как – посветено им е отделно есе43. Може би следва да се маркират – в най-общ план – някои от отличителните белези на тази група.
Родоначалникът Вълкади́н бил кръстен с обикновеното име Игнат. Още като невръстно дете сменяват името му – извънредно рядко събитие, смятат етнографите44. Ражда двама сина – Михаил и Никола, и три дъщери (омъжени съответно във Враждебна, Бусманци и Мусачево). Михаил има четирима синове: Симеон45, Кръстан46, Григор47 и Владимир48 (осиновен от бездетния му брат Никола).
Вълкадиновото разклонение като че ли отприщва стремежа към знанията в Гусевия род. В него се пръкват първите среднисти (Симеон и Григор) и висшисти (Николай, Георги49, Йордан50, Борислав, Калина, Боряна, Милена, Владимир51, без да броим снахите Елена, Катя, другата Елена, Сия, Милена). Всичките тринадесет дипломирани юристи, инженери, учители, теолози са в семейството на Владимир – най-малкия син на Михаил. Сред тях е и първият университетски преподавател (пишещият тези редове). От бараката52 в техния двор тръгна през 2004 година сигналът на първата Интернет-мрежа в квартала. Отскоро имаме и четиринадести висшист – този път правнучка на чичо Кръстан.
В заключение. Може би има нещо символно във факта, че точно в една от Вълкадиновите ниви се провежда ежегодният празник на Гусевия род53. В деня на Светия Дух (Петдесетница) Гусевите канят всеки добре дошъл на голям курбан. От една страна е добре, че родът се събира. От друга – курбанът е признак за неизтребимата езическа традиция, с която номиналното българско християнство все още не е в състояние да се пребори.
Защото последният курбан за душите ни беше сторен преди 197854 години и се казва Иисус Христос, Който даде живота Си в откуп и за Гусевия род.
Нека не забравяме това!
Николай Гусев
–––––––––––––––––––––––––––
1 КАТ – абревиатура на „Контрол на автомобилния транспорт“.
2 V райсъвет – Пети столичен район.
3 Петров – май така наистина се казваше офицерът.
4 „Мръсна газ“ – внезапно потегляне на висока скорост.
5 Кино „Цанко Церковски“ – отдавна, още в началото на „Прехода“, затворено и запуснато.
6 Подуенската баня – затворена, подобно на киното, но заживяла „втори живот“ като дом на експерименталния театър „Сфумато“.
7 Администрацията на КАТ беше преместена на километри от центъра на столицата, в нововъзникналия комплекс „Младост“.
8 Село Враждебна е имало две големи махали – Стара и Нова, и две по-малки – Япаджа и Новото село. До 09.09.1944 г. Стара Враждебна и Нова Враждебна са били административно обособени като две отделни села.
9 Претендиращо да е родното място на Георги Димитров Михайлов – роден всъщност в гр.Радомир.
10 Найден Зимбилев е автор на сборника „Народни обичаи и песни от село Враждебна. Лишеният от свобода – Спомени от затвори и лагер Белене“. – С., 2005. – 408 с.
11 „Стока“ – домашни животни: крави, биволи, коне, овце, кози, свине, кокошки и пр.
12 Вероятно името „Арванлии“ произхожда от „рава̀н“ – „Ход при четириноги животни, при който едновремено се вдигат два едноименни крака, редувайки се с другите два, и по този начин се извършва движение на място, ходене или бягане, в частност движение встрани. Ходът е … атипичен за коня, магарето и сродниците им, при които се постига след допълнителни тренировки и възпитание.“ (https://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD)
13 Кушия – „Надбягване с коне на празник (обикн. на Тодоровден).“ (https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BA%D1%83%D1%88%D0%B8%D1%8F)
14 Автентичното шопско произнасяне на този термин.
15 Първият висшист от с.Враждебна е от махала Нова Враждебна – Живко Стоичков, р.3.11.1878 г., завършил Математика и Физика през 1901 г. с диплома №893 (Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888-1974. Том I, с.35). Найден Зимбилев погрешно сочи друг жител на махала Нова Враждебна – Стоян Михайлов, р.14.09.1883 г., завършил Правни науки през 1907 г., за пръв висшист от с.Враждебна. Бил е градски прокурор на София след Първата световна война.
16 След дворцовия преврат на 10.11.1989 г. в България възникнаха огромен брой частни университети, създадени от „бивши“ партийни секретари и техни сподвижници. В повечето случаи въпросните „висши училища“ се оказаха далеч от категорията университет, а някои от тях станаха печално известни като лавки за продажба на дипломи за висше образование.
17 Ръкописът е от 2008 г.
18 Чудомир прави известни някои чешити от с.Турия, които, вместо да се радват на неочакваната си популярност, намразват автора.
19 Пакосчии – злосторници, напакостяващи на чужди имоти и/или имущества.
20 Разположена в близост до махала Новото село.
21 Гоневата воденица беше разположена на северозапад от махала Нова Враждебна, в северозападния ъгъл на местността „Лива́гьето“ .
22 Индийското племе „манганяри“ (manganyar) дълго време е било считано за идващо от Египет – затова били и наричани „джипси“.
23 „Довѐден“ ще рече, че не произхожда от съпруга на майката, а е син на неин предишен – починал или разведен – съпруг.
24 „Природѐн“ означава син, роден от брак между бивша съпруга на починал или разведен съпруг и настоящ неин съпруг.
25 Партиен секретар – ръководител на местна организация на БКП (Българска комунистическа партия).
26 ОФ – „Отечествен фронт“ – масова казионна организация, служеща за задържане на българското население под политическия похлупак на БКП. Създаден през 1942 г. и включващ комунистически и симпатизиращи им водачи и членове на дребнобуржоазни партии и групировки.
27 ТКЗС – Трудово кооперативно земеделско стопанство – форма за насилствено обединяване на дребното и средното земеделско съсловие (едрото земеделие е било експроприирано скоро след 09.09.1944 г.).
28 Селкооп – селска кооперация – всъщност, потребителско обединение на група жители на съответното село, предназначено да ги снабдява с най-нужните за живота на село продукти и услуги.
29 Номенклатура – буквално „Списък“ на продукти, стоки и услуги; в случая – списък на категориите лица, допуснати да заемат съответна позиция в политиката, интелектуалния и стопанския живот на ръководената от комунистическата партия държава.
30 Лива́гьето – разположен на север от селото обширен масив от ливади; понастоящем почти унищожен от добива на инертни материали и затрупан от строителните боклуци на столицата, депозирани там вече няколко десетилетия.
31 Крива бара – вторият по големина ливаден масив, притежание предимно на Гусевия род. За повече вж. https://www.eurochicago.com/2015/05/kriva-bara-ili-istinata/
32 Вж. „Миле Чукле“
33 Жребец – мъжки кон, който не е кастриран и е оставен за разплод.
34 „Габруле“ – шопско название на „кабриолет“.
35 „Разни хора – разни идеали“ е цикъл от четири фейлетона на Алеко Константинов, осмиващ нравите на прохождащата след Освобождението класа на българските нувориши.
36 Другата „лична“ сграда е тази на селския лихвар, кръчмар и чорбаджия Евдо Колев, разположена „насТре́д се́ло“, в близост до селския бунар. Също експроприирана от „другарите“ за нуждите на „хо́рема́га“ (ХОтелиРЕсторантиМАГазини).
37 Селсъвет – всъщност кметство.
38 „Тресчица за дялане“ – дребен недостатък.
39 За повече вж. „Лишо, лишовци и лишовчета“
40 Гарез – яд, злоба срещу някого с желание за мъст; омраза . – Речник на чуждите думи в българския език (диал., арм. през тур.). – С., БАН, 1993, с.188.
41 Живуват – живеят съвместно в сговор и разбирателство (диал.).
42 Дуня̀ – „Хора разни“ (диал. от тур. с променен смисъл).
43 Вж. „Лечителят“
44 Според известната българска етнографка проф.Елена Огнянова.
45 Вж. „Чичо Моне“
46 Вж. „Габровецо“
47 Вж. „50/50″
48 Вж. „Баща ни“.
49 Вж. „Наш Гошо от пет села“
50 Вж. „Данчо“.
52 Вж. „Спусницата“
53 Вж. „Бресто“
54 Ръкописът е от 2008 г.
.
