Делото за Българския дом в Прага отново на първа инстанция

На 11 февруари т.г., в Градския съд на Прага, ще бъде подновено делото, което Министерство на външните работи на Р. България вече почти пет години води срещу български организации, за освобождаване на сградата на Българския дом в Прага, намираща се на ул. „Америцка“ 28. Това са най-старата българска организация в Чехия – Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия (с предишно название Българска културно-просветна организация), Българската православна общност в Р. Чехия и Съюзът на българските организации в Европа (без дейност от създаването си, но присъстваща де юре в делото).

Това подновяване на делото се случва, след като на 9 октомври 2019 г. чешкият Върховен съд го върна за преразглеждане (вж. тук). При гледането на делото във Върховния съд, председателят на съдебния състав е попитал адвоката, представляващ жалбоподателя МВнР, как е възможно да не са инициирали разговори между двете страни и извънсъдебно споразумение, още повече, че се касае за спор между сънародници. Но такива разговори и такова споразумение, както се вижда, Министерството на външните работи на Р. България не възнамерява да прави. (Политиката на ищеца през тези почти пет години се опря на отказ от диалога като начин за решение на проблема, дори на моменти и на „демонизиране“ на организациите, с които МВнР се съди.)

На делото във Върховния съд, наред с представените искания и контра искания от страна на адвокатите на двете страни, са били изслушани и председатели на две български сдружения – Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия и Българска православна общност, които са аргументирали своята позиция по казуса, както и несъгласието си спрямо издаденото първоначално решение от Градския съд в Прага, за напускането на сградата от българските сдружения. Мотивите за връщане на делото на първа инстанция са били свързани с изясняване на обстоятелствата по него, с изслушване на свидетели, ако е необходимо (които сега, при връщането на първа инстанция, ще бъдат изслушани), с това, че обитателите на сградата на Българския дом на ул. „Америцка“ са вложили значителни средства за нейното доизграждане и благоустрояване, и др.

Две от българските организации, впрочем, с които МВнР се съди първоначално по това дело, не ползват всъщност Българския дом в Прага (това са „Възраждане“ и БКОО „Св. св. Кирил и Методий“), а използват канцеларии в Дома на националните малцинства, предоставени от Кметството на Прага. Затова те престават да са страна по делото. Но в Българския дом в Прага е подслонил и Българският културно-просветен клуб – Прага (БКПК) към Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия, там е и редакцията на сп. „Роден глас“, там се събира и репетира и хорът „Гласове от България“, чийто състав е от наши сънародници в Прага. В Дома се намира и библиотека с много български книги, събирани през годините.

Една от българските организации, с които българското Външно министерство се съди – Българската православна общност в Р. Чехия, не разполага със собствени средства за адвокати и затова е защитавана от адвокат, чийто услуги се заплащат от чешката държава. Тази, както и други местни български организации, получават финансова подкрепа от чешки институции, и за провеждането на различни събития.

Така се провеждат например фестивалите „Опознай Америцка по друг начин“ и „Надежда, Вяра, Любов и Мъдрост – всичко това, което ни сближава“, организирани от Българската православна общност, под егидата на Кметството на Прага, и подкрепени от чешкото Министерство на културата. За съжаление – без подкрепа от страна на българската държава. Участие в тези събития са взели наши сънародници от много български сдружения от Чехия и Германия. Както и в ежегодния, традиционен Български събор в Микулчице, участват наши сънародници не само от Чехия, но и от други европейски страни. Така се провежда и Фестивалът на хоровете на националните малцинства, иницииран и организиран от Българския културно-просветен клуб в Прага и Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия, с финансова и друга подкрепа от местните власти.

Цялата тази сага със съдебното дело, която започна преди почти пет години, се случва, въпреки че в българските дипломатически архиви има, според запознати, достатъчно документи по случая, показващи, че българските организации не са самонастанили се в Българския дом на ул. „Америцка“ и българската държава е имала през годините документирани отношения с тях. Ето например факсимиле от един документ, издаден от Българското посолство в Прага през 1994 г., копие от който е бил предоставен на чешките съдебни власти на 8.03.2016 г.

А това е факсимиле от първата страница на ревизионен акт на Министерство на финансите на Р. България, издаден през пролетта на 1999 г. 

Дали в обозримо бъдеще ще дойде време българското Външно министерство да влезе в друга роля и мисия, по отношение на казуса с Българския дом и на всички наши сънародници в Прага и Чехия? Роля на дипломат и обединител, не на подклаждащ разделенията ищец? Българският дом в Прага е символ, който не бива да служи за „ябълка на раздора“. И „решението“ на този проблем със „силови“ методи (за което МВнР харчи толкова време средства на българските данъкоплатци, а българските организации, с които се съди – собствени средства и средства на чешката държава) излага в крайна сметка и България, и българите в Чехия. Това не е в български интерес.

Но то продължава да се случва, с волното или неволно съучастие и на други български институции, които не успяха да направят нищо по този казус, освен да се съгласят по един или друг начин със силовия, недипломатически подход на МВнР. Нито парламентът, нито президентът или вицепрезидентът, нито Държавната агенция за българите в чужбина повлияха по някакъв начин на този подход. (Припомняме, че дори, когато през март 2018 г. Комисията по политиките за българите в чужбина към НС реши да създаде подкомисия с представители на всички парламентарно представени сили, които да отидат заедно в Прага и Чехия, и да разговарят с представители на всички местни български организации, това решение не се осъществи. Тогава за Чехия замина само един депутат от ГЕРБ, но и той не отиде в Българския дом на ул. „Америцка“.)

За всичко това са отишли вече достатъчно средства и сили, провокирани са били достатъчно негативи. Но досега, при различни кабинети, външни министри, главни секретари и пр., никой в ръководството на Външно министерство не се реши на друго, по-различно отношение към този сложен казус. Инерцията на силовото „решение“ продължава да държи МВнР вече почти пет години. Дали все пак там някой няма да си зададе въпроса, че ако подходът беше правилен, проблемът вече можеше да е решен?

–––––––––––––––––––––––––––

* Още за казуса „Български дом в Прага“ – вж. сборна тема.

.