В гр. Млада Болеслав, Р. Чехия, има българско сдружение и сграда, с която това сдружение разполага. През 2000 г. сградата на този Български клуб е станала собственост на местната българска организация в Млада Болеслав. Това е станало по време на предишния й председател, Ненчо Йорданов (понастоящем покойник). И, въпреки че сградата е била купена със средства, осигурени 90 процента от Българската-културно просветна организация в Чехия (сега Асоциация на българските сдружения в Р. Чехия).
Всички български сдружения, членове на Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия, имат юридическа самостоятелност и право да решават сами въпросите от своята дейност, включително и това дали да приемат или не нови членове. Те имат и право на стопанска дейност, според чешките закони. Така е и с организацията в Млада Болеслав, чийто настоящ председател се казва също Ненчо Йорданов и е син на покойния му председател.
Асоциацията на българските сдружения може само да се опита да помогне при възникването на спорове и конфликти, но не може да диктува на ръководствата на организациите, членуващи в нея, какво да правят. (Асоциацията би могла, като крайна мярка, да изключи организация, членуваща в нея, ако прецени, че нейната дейност влиза в явно противоречие с принципите за културна и родолюбива дейност, които трябва да ръководят дейността на всички български организации.)
Според наши сънародници, живеещи в Млада Болеслав, местната българска организация отказва да приеме нови членове и не ги допуска до сградата на Българския клуб.
Наши сънародници от Млада Болеслов пред вратата на Българския клуб в града, 7.02.2020 г. Снимка: Ирена Ангелова, Фейсбук
Българи от Млада Болеслав са направили своя група във Фейсбук, в която на 8 февруари т.г. една от тях, Нели Христова, е написала коментар, в който се казва:
„Уважаеми съграждани, вчера (б.р.: 7 февруари) с Люлин Христов, Ваня Гинева, Ирена Ангелова, Андро Рашков, се опитахме да влезем в българския клуб, но вратата беше заключена. След като 21 пъти звънях на г-н председателя Ненчо Йорданов и той не ми вдигна телефона, му написах съобщение да слезе долу, за да му предадем лично молби и да го запознаем с текста на петицията (б.р.: за тази петиция – вж. по-долу), но нямаше отговор. Затова извикахме полиция, за да се опитат и те да звъннат и да го призоват долу. Уважаемите полицаи също не успяха да се свържат с него. За съжаление по закон те направиха максимално необходимото и въпреки това не успяха да ни помогнат.
По времето, в което бяха пред портата господата полицаи, дойде и чехът, който е член на клуба, и като видя, че сме там всички ние, и с полицаите, се обърна и поиска да си отиде. Г-н Христов го позна, поздрави го, а той се стъписа и не знаеше какво да направи. Няколко пъти каза, че не е член на клуба, но документите, с които клубът е записан, показват друго.
След като г-н Франтишек Станьек (единственият чех, член на клуба) си тръгна, получих съобщение от г-н председателя, че няма за какво да преговаряме, и, че на 12 февруари, след консултация с адвокат, ще се обади и ще може да говорим. Аз му отвърнах, че има за какво да преговаряме, и според мен ще е срамно да решаваме спора в съда; изявих мнение, че най-добре ще е да се договорим като нормални хора. Той отговори, че се съгласява и ще се свърже с мен в сряда.“
Наши сънародници в този чешки град са инициирани Петиция за „връщане на Българския културен клуб в Млада Болеслав на българите, живеещи в града и околията“. (Един от авторите на петицията, според информация, стигнала до нашето издание, е бил преди член на организацията в Млада Болеслав.)
Надяваме се, че ръководството на местната българска организация в Млада Болеслав ще разговаря с авторите и подкрепящите тази петиция. И, че Българският клуб в града няма да стане причина за съдебни спорове между сънародници.
.
