2024-11-16

5 thoughts on “5G по време на пандемия. Защо трябва да се бърза?

  1. По времето на соца управляващите решаваха какво да става в държавата, как да живеят обикновените граждани, какво да се въвежда и какво не, какво да знаят те и какво не. Тъжно е да се види, че 30 години след политическите промени, някои решения се взимат по същия начин, по усмотрение на управляващите, и то не само в България. Не може и не бива високопоставени чиновници и политици да решават въпроси включително като този за въвеждането на 5G мрежа, без да се допитват по никакъв начин до суверена. И да няма значение какво искат или мислят обикновените граждани, а те да бъдат поставяни пред свършен факт. Какво е това бързане за поставяне на 5G устройства, и то в условията на извънредно положение? Какво е това заклеймяване априори на всякакви съмнения и аргументи, които не са в услуга на решенията на управляващите? Каквото и да е, то намирисва на тоталитаризъм, не на демокрация.

  2. Печална истина е, че всяка здравна криза поражда собствена пандемия от дезинформация.

    През 80-те и 90-те така беше с митовете около СПИН – от вярването, че вирусът на HIV е измислен в правителствена лаборатория до внушението,че HIV тестовете не са надеждни, че даже до фрапантното твърдение, че може да се лекува с козе мляко. Лошото е, че подобни твърдения пораждат рисково поведение и усилват кризата, пише BBC Future.

    Днес всички ние наблюдаваме разцъфването на фалшивите новини – този път около коронавирусната пандемия. Погрешната информация, усилена от социалните мрежи, обхваща всичко – от първопричините за избухването на епидемията до начините да се предпазим от заразата.

    В най-лошия вариант фалшивата информация причинява вреди – пресен е случаят с провинция в Иран, където повече хора са умрели от пиене на индустриален етанол заради твърдението, че предпазвал от Covid-19, отколкото от зараза с Covid-19.

    Смятаме, че по-високата интелигентност или образованост биха ни помогнали да отделяме фактите от измислиците, обаче не липсват и доказателства за противното. Има и немалко образовани хора, които се хващат на фалшивата информация.

    Такъв е случаят на Кели Броган, видна Covid-19 конспираторка, която има диплома по медицина от Масачузетския технологичен институт и по психиатрия от Университета Корнел. Това не ѝ пречи да отхвърли доказателствата за опасността на вируса и да разпространява псевдонаучни идеи.

    Част от проблема се корени в природата на самите съобщения

    Плуваме в море от информация и често оставяме интуицията си да реши кое е вярно и кое не. А едно съобщение лесно може да мине за достоверно чрез няколко прости трика, които ни отказват да впрегнем аналитичното си мислене в действие и да проверим източника на информацията:

    • Когато информацията тече гладко, критичността ни се приспива.

    • Простото наличие на илюстрация наред с текста, повишава доверието ни – дори когато изображението само бегло илюстрира информацията.

    • Изображението, придружаващо съобщение за открито ново лечение, не предлага доказателство на твърдението, но ни помага да визуализираме сценария и да приемем „гладкостта на възприемането“ като знак, че е вярно.

    По сходни начини действа описателният език или въздействащата лична история, а също включването на познати факти и споменаването на уважавани, международно признати институции – всичко това помага лъжата да се обвие в пластове информация, кореспондираща с предишни наши знания.

    Колкото по-често виждаме нещо в нюзфийда си, толкова по-вероятно е да му повярваме, даже първоначално да сме били скептични.

    Това е добре познатото твърдение, приписвано на Гьобелс, че една лъжа, повторена 100 пъти, се превръща в истина. Честото повторение повишава чувството за познатост, което бъркаме с истинност.

    Тези методи, разбира се, не са нови, но днес социалните мрежи усилват до максимум лековерието ни. Скорошни изследвания показват, че сме склонни да споделим информация, без да се замислим дали е вярна. Вероятно защото, споделяйки, хората мислят повече за лайковете и коментарите, отколкото за достоверността.

    Социалните медии не поощряват истината, те поощряват ангажирането.

    В много случаи хората споделят дадена информация с надеждата, ако е вярна, някой друг да потвърди това и приемат, че ако не е така – не вредят. Дали става дума за измислянето на домашно лекарство против вируса или тъмен правителствен заговор – идеята, че ще получат силен отзвук, насърчава споделянето там, където единственият съществен въпрос е: истина ли е това?

    Някои хора са по-податливи на внушения от други. Психолозите са създали тестове, който определят степента на податливост. Например: „Бащата на Емили има три дъщери. Първите две се казват Ейприл (април) и Мей (май), как се казва третата?

    Интуитивният отговор е Джун (юни), правилният отговор е Емили.

    За да отговорите правилно, трябва да потиснете спонтанната си реакция. По тази причина когнитивните тестове мерят не толкова степента на интелигентност, колкото готовността да използваме тази интелигентност в решаването на различни задачи, да предпочетем аналитичното мислене пред непосредствената интуитивност.

    Учените наричат тези хора „когнитивни скъперници“ – такива, които имат нужните ментални резерви, но не „черпят“ от тях, пазят си ги.

    Когнитивното скъперничество е нещото, което ни прави податливи на предразсъдъци и също така променя начина, по който консумираме информацията, а социалните медии ни насърчават да го проявяваме. Имайте го предвид следващия път, когато прочетете някое бомбастично твърдение.

    Източник BBC Future

  3. Няма никакво значение какво искаме ние, обикновените (нормалните) хора. С нас си правят каквото си искат и ние не можем да се противопоставим.

  4. Според някои източници и автори има доказателства за вредата от 5G, според други не. Но преди тази мрежа от пето поколение да се въведе и функционира на практика (което вече е направено в някои страни, извършва се сега и в България, в условията на извънредно положение), трябва да има по-детайлни и независими изследвания, свободен и отговорен обществен дебат, и трябва да се зачита правото на гражданите те да не бъдат поставяни пред свършен факт. И, при всички случаи, здравето на хората трябва да е на първо място (както и влиянието върху другите живи организми), а не нещо друго.

  5. Ne moga dá razbera kak sled Káťo niama dokazatelstva za vredata ot 5g, koeto se tváří v nachaloto na statiata, v kraia I pak se pishe za prichiniavaneto na grupa zaboliavania, zashto niakoi ne poiska test aniž na 3g,4g?
    Mozhe Bi na niakoi mu prechat movité technologií, I zashto tova se svarzha s virusnata pandemia, za Men bez konkrétní dokazatelstva niama nikakva příčina, proto interesi?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *