На 20 октомври 1981 г. Кати Будин, член на крайно лявата вътрешна терористична група Weather Underground, оставя едногодишния си син в дома на детегледачка. Оттам тя закарва наетия микробус на паркинг, който е в съседство на близкия мол в Найяк, Ню Йорк. Паркингът предлага добър изглед към събитията, които предстои да се разгърнат. Още по-важно е, че предлага надежден маршрут за бягство. След час бащата на бебето на Кати, Дейвид Гилбърт, ще се присъедини към местните Черни пантери и колегите-терористи от Weather Underground във въоръжения грабеж на охранителен камион, паркиран пред търговския център в очакване да получи паричните печалби на мола.
След като убиват един охранител и открадват сума в размер на 1,6 милиона долара, Гилбърт и неговите съучастници скачат в микробуса на Кати и избягват от местопрестъплението. Те са спрени от полицията, преди да успеят да избягат от района и при тази престрелка се стига до смъртта на още двама души, този път двама полицаи. Заподозрените се измъкват за втори път същия ден, но в крайна сметка всички са задържани и обвинени в престъпление – убийство и въоръжен грабеж.
Кати Будин е освободена условно, след като излежава двайсет години и сега е професор в Колумбийския университет. Дейвид Гилбърт остава зад решетките, като досега е излежал 38 години от 75-годишната си присъда. Какво стана със сина, когото те изоставиха, за да извършат въоръжен грабеж?
По-рано този месец той бе избран за областен прокурор на Сан Франциско – длъжност, която някога беше заемана от бившия кандидат за президент Камала Харис. Като се има предвид примерът на Камала, не е преувеличено ако кажем, че длъжността областен прокурор на Сан Франциско може да се използва като трамплин към Сената където, ако имаш късмет, един ден може да се кандидатираш за президент.
Животът, който Чеса Будин е живял между изоставянето му от неговите родители на 14-месечна възраст и избирането му на една от най-влиятелните позиции в Сан Франциско, би накарал и двамата му родители-терористи да се гордеят с него. След като новината за ареста на родителите му се разнесе сред общността на Weather Underground, той беше осиновен от двамата лидери на движението, Бернадин Оренщайн и Бил Айърс. Тяхното минало, свързано с крайно левия вътрешен тероризъм, включва такива сюблимни моменти като залагане на бомба в Пентагона, подбуждане на безредици, заговор за извършване на тероризъм, въоръжен грабеж, неуважение на съда, а за Оренщайн и тригодишен престой в списъка с топ 10 на най-търсените от ФБР лица.
Това беше съюз, благословен свише. Новите му осиновители бяха по същество по-екстремни версии на неговите биологични родители. Още по-полезен беше фактът, че Бернадин Оренщайн беше адвокат с много добри контакти. Семейство Будин е здраво установено в американската правна практика и негови членове са адвокати с фамилни клиенти като Фидел Кастро и църквата на сциентологията. Чеса се възползва от тези благодатни условия, при които е отгледан, поглъщайки мишмаша от радикалната политика, провеждана от четиримата му родители. Посещението на биологичните му родители в затвора му дава дълбоко вкоренена омраза към съдебната система. Според него, не родителите му са виновни за детството му, а съдебната система.
Чеса работи за кратко като преводач в правителството на Уго Чавес във Венецуела, преди да се върне в Щатите, за да учи в юридически факултет и да живее близо до семейното си родословие. С толкова престижно фамилно име и репутация, той няма проблеми да си намери място във водещи училища като Йейл, Оксфорд и Школата по право на Йейл. До избора си по-рано този месец той работеше като обществен защитник в Сан Франциско. Преди избора му, защитата на отвратителни престъпници беше най-добрата му възможност за борба с правосъдната система. Нужда закон не гледа, както се казва в поговорката.
Как може някой с такава вродена предубеденост към истинското правосъдие да спечели избор, които му осигуряват арбитраж над съдебната система?
Привържениците на Чеса смятат, че той е спечелил въз основа на собствените си заслуги. Те са пълни с библейски мъдрости, когато го защитават с цитати като „греховете на бащата не са греховете на сина.“ Съгласен съм. В една вакуумна среда, Чеса не би трябвало да носи отговорност за престъпленията на родителите си. Това, за което трябва да носи отговорност е, че е живял живота си, прославяйки затварянето на родителите си и използвайки го за напредване в собствената си кариера. Чеса рядко порицаваше греховете на бащите си, но при всяка възможност осъждаше последствията от тези грехове.
Въпреки че избирателите на Калифорния са пословично некомпетентни, те не могат да бъдат обвинявани изцяло за победата на Чеса. Неговата победа, заедно с много други местни областни прокурори, избрани през последните няколко години, са просто стъпки в мощните прогресивни опити на елитите да реформират правосъдната система въз основа на идеологията, а не на законодателния процес.
Една статия в Politico от 2016 г. илюстрира модела, който финансиращите такива проекти, като Джордж Сорос използват с цел напредък на политическия си дневен ред, обръщайки американската съдебна система нагоре с краката.
В статията Бренда Картър, директор на Кампанията за разсъдителна демокрация, цитира „Мисля, че хората осъзнават неизползвания потенциал за намеса в тези длъжности, за да променят ежедневните реалности на наказателното правосъдие.“
Като пример за тези „променящи се реалности на наказателното правосъдие“, за които хора като Бренда Картър се борят, спомнете си случая с Джуси Смолет. Общо 16 обвинения в престъпления на Смолет бяха отхвърлени от съда в едно от най-бързо претупаните публични дела, откакто помним. Всички доказателства изпращаха Смолет директно зад решетките. Вместо това, прокурорът Ким Фокс отхвърли цялото дело. Лъжливите обвинения на Смолет за престъпления на омразата срещу него, трябваше да го изпратят в затвора, тъй в основата на иска му бяха фалшиви обвинения за прояви на хомофобия и расизъм. Отхвърлянето на делото от Фокс постави ясен прецедент пред нацията, че можете да се измъкнете с фалшиво обвиняване на хората в расизъм и хомофобия, стига Вашите обвинения да се вписват в прогресивния наратив. Не е чудно, че Джордж Сорос беше най-големият донор на Ким Фокс.
Не е изненада, че Ким Фокс категорично одобри Чеса Будин за позицията на областен прокурор в Сан Франциско. Допълнително одобрение бе предоставено във финансова форма от защитника на реформата на наказателното правосъдие Клои Кобърн. Кобърн веднъж модерира среща на върха през 2017 г. за донорския консорциум на Сорос „Алианс за Демокрация“ относно стратегията как да се превземат местните и държавни длъжности за да се възвърне „прогресивното бъдеще“. Разбира се, би било конспиративно да се смята, че Кобърн е получила някакви инструкции или финансиране, след като е участвала в подобно събитие. От друга страна, всяко твърдение, насочено срещу Сорос, е винаги само заговор.
В щата Вирджиния има двама нови областни прокурори след над милион долара дарения, изсипани от финансирания от Сорос Комитет за политически дейности. Навсякъде в САЩ такива прокурори печелят избори чисто на базата на финансиране от източници, които нямат връзка с общността, където дават финансова подкрепа. Незачитането на върховенството на закона в условията на прогресивна идеология е всичко, което е необходимо, за да се квалифицирате за подкрепата на Сорос. Така решенията като това на Ким Фокс в делото с Джуси Смолет ще станат ежедневие. Когато това започне да се случва и обвиненията имат предимство пред доказателствата, правосъдната система вече ще бъде пречупена.
В такъв момент как можем да не наричаме това заговор?
От Ерик Алексиев (BulgariaAnalytica.org )
