Манол Глишев v/s Леа Коен

На 29 февруари 2020 г.  Леа Коен публикува открито писмо в Е-вестник. Поместваме го по-долу, тъй като то стана повод на много дебати в социалните мрежи и разгорещени спорове около нашата не така далечна история.

Съдя Глишев за клевети за Народния съд. Антикомунисти клеймят със сталинистки методи

(Отворено писмо до фейсбук-групата Демократична България)

Драги приятели,

Бих желала да поздравя Демократична България за ясната и недвусмислена позиция по отношение на неонацистката проява Луков марш, както и за подкрепата на инициативата за премахване от почетната листа на СУ на докторите хонорис кауза на имената четирима отявлени есесовци, един от които съден и обесен вследствие първия Нюрнбергски процес.
Със съжаление трябва да отбележа, че в демократичната общност вилнеят няколко неуравновесени индивиди, които с действия и думи подкопават нейния авторитет.

В тази връзка бих желала да ви съобщя, че съм предприела съдебни действия срещу лицето Манол Глишев. На 26 февруари той публикува на вашата страница силно оскърбителен и клеветнически пост по мой адрес, впоследствие премахнат от администратора, в който оспорва моралното ми право да бъда инициатор на инициативата за премахване на титлите на нацисти. Като “аргумент” лицето Глишев привежда напълно клеветническа “информация“ за моя покоен баща като “сталинист, съдия в Първи състав на НС, осъдил на 15 години Димитър Пешев и началник на концентрационен лагер “ Росица”. Тази “информация” е открай докрай клеветническа, което е лесно да се провери от всеки желаещ на сайта Държавна агенция архиви. Поради това съм предприела вече съдебни действия срещу клеветника Глишев. Като оправдание и продължение на своето клеветничество Глишев, както и неговия подгласник Асен Генов, посочват анонимен клеветнически списък , публикуван преди 4 години безотговорно от „Фрогнюз“ за “евреите-съдии в Народния съд, убийци на българския елит”. С това те взимат участие в антисемитска акция, която беше остро критикувана и разобличена от еврейските организации у нас и в чужбина. Поради това Манол Глишев дължи извинение не само на мен, но и на цялата еврейска общност.

В своето невежество той дори не знае, че Димитър Пешев е бил защитаван на процеса от еврейския адвокат Яшаров и че именно еврейската общност със своята подкрепа постига неговото бързо освобождаване.

Извън подмяната и грубото, антисемитско изопачаване на историческите факти около Народния съд от Глишев, този случай повдига тревожно въпроса за пропагандирането в средите на демократичната общност на две принципно недемократични тези:

1. В нейни среди продължава да се тиражира антисемитската клевета , че Народният съд е дело на евреи, докато фактите доказват , че няма такива между съдиите и прокурорите. Българи са съдили други българи в онези сложни времена и това трябва най- после да стане ясно. След 4 години на страдания и преследвания българските евреи са продължили да се държат достойно и не са търсели възмездие или отмъщение. Като част от българския народ , те са били винаги солидарни с него и са го доказали с участието си на Парижката конференция през 1946 година , както и след това.

2. Една от най-разпространените жалби на антикомунистите е също така, че комунистите са преследвали не само своите политически противници, но и техните семейства, което е вярно. Този сталинистки метод се прилага за съжаление и в момента от някои истерични “антикомунисти” като Глишев за заклеймяване на хора въз основа на семейната им биография. В моя случай такава е измислена от самия клеветник Глишев, за да се постигне ефект на очернянето ми като личност и каузата, която съм защитила.

Считам такива практики за крайно нечистоплътни, антисемитски и с оттенък на фашизъм и се надявам, че ДБ има сили да ги порицае и категорично да се разграничи от тях.

Благодаря за вниманието

Леа Коен

––-

На 3 март Манол глишев е публикувал на стената си във Фейсбук писмо от адвоката на Леа Коен – следва текст на поста му в социалната мрежа.

Още малко по случая с исканото от мен извинение. На 27 февруари се вбесих от поредни неверни неща, казани и написани от една жена на име Леа Коен, и коментирах, че баща й е съдия в т. нар. народен съд, което според мен е отвратително, а явно влияе изкривяващо и на нейните преценки. Някаква друга клета женица, която доскоро ми се пишеше за съмишленичка, реши да съобщи на Леа Коен, че я ругая от сърце и в резултат получих покана за извинение (забавно, нали) от адвоката на въпросната Коен – в противен случай съм щял да бъда съден за клевета. С разрешение на адвоката цитирам цялото писмо. И съм дал писмено обещание, че наистина ще напиша публично извинение. Ще го напиша, да. О, да. Мисля, че ще е крайно изчерпателно извинение. В посочения тридневен срок. Моите благодарности към Даниела Горчева за допълнителните материали по извинението ми. А дали на Коен то ще й хареса – това вече не е моя работа. Ето писмото, насладете му се:

„ПОКАНА ЗА ИЗВИНЕНИЕ

От Леа Коен, писател, дипломат и общественик, чрез адвокат Стефан Гайдарски – САК

Здравейте, г-н Глишев,

Настоящата покана за извинение е по повод на позорящи, доказано неверни твърдения по адрес на Леа Коен, отправени от Вас публично на 27.02.2020 г., съставомерни по квалифицирания състав за клевета по чл. 148, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Считайте настоящото уведомление като подготвително действие във връзка с подаване на тъжба пред Софийски районен съд, в случай, че г-жа Коен не получи удовлетворително публично извинение от Вас.
Предлагам следния текст на извинение:

„Уважаема г-жо Коен,

Поднасям Ви най-искрени извинения за публикуваните от мене позорящи и неверни сведения за Вашия баща, от една страна, както и личните квалификации по Ваш адрес, които отправих на 27.02.2020 г.
Разкайвам се и си давам сметка, че тенденциозното уронване на личното Ви достойнство, не само не е израз на свобода на словото, но е злоупотреба със същата.

Срамувам се от постъпката си, тя е плод на моментното ми емоционално състояние и не е определяща за светоусещането ми.

Важно: Извинението задължително трябва да бъде поднесено в контекста на позорящите клеветнически твърдения – публикуване на извинението като обяснение на изявлението от 27.02.2020 г.“

Г-н Глишев,

Разполагате с три дни да отправите публично извинение до г-жа Коен, считано от получаване на настоящата покана.

Само под влияние на великодушието и благородството на г-жа Коен, най-добронамерено Ви обръщам внимание на следните аспекти в юридически смисъл.

По същество разполагате само с две насоки на защита по тъжбата за клевета. На първо място, можете да твърдите, че не Вие сте автор на позорящите изявления за г-жа Коен. Второ, имате възможност да докажете надлежно пред съда намалена вменяемост, което би препятствало понасяне на наказателна отговорност. Изборът е Ваш.

Неизбежно трябва да се кажат и няколко думи за г-жа Коен. Тя е виден интелектуалец с международна известност и безупречна лична и професионална репутация. Един от авторите е на българската Конституция, успешен дипломат, защитавал българския национален интерес, утвърден писател с широка аудитория както у нас, така и по света. В този смисъл уронването на нейния престиж неправомерно чрез клевета влече още по-тежки последици от имуществен и неимуществен характер. След Вашите клеветнически твърдения г-жа Коен не се чувства добре, емоционално е наранена и с влошено здраве. Цял живот е работила за репутацията си и е неутешима.

Клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. Фактът на постигнатото увреждане на доброто име единствено повишава обществената опасност на деянието и се отчита при налагане на наказанието като отегчаващо отговорността обстоятелство. Поведението на дееца е от естество да засегне споменатите неимуществени блага на личността, респективно обществените отношения, които ги защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът осъзнава това, като зад паравана на свободата на изразяване той цели злепоставяне на пострадалия. Подобно деяние е в достатъчна степен общественоопасно по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ само поради обективната си годност да застраши нечия репутация и добро име, обекти на защита на лични абсолютни субективни права. В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво и последователно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото.

Г-н Глишев,

Прочетете още веднъж публичното си изявление от 27.02.2020 г. относно г-жа Коен, консултирайте се с адвокат, наложете го върху юридическата характеристика на клеветата и направете своя избор.

Поздрави.

Адвокат Стефан Гайдарски

София, 28.02.2020 г.“

Малко по-късно Манол Глишев е публикувал на своята ФБ страница следното факсимиле на обръщение към него от самата Леа Коен.

А ето и текста на предизвиканото извинение публикувано (линк) от М. Глишев:

ПУБЛИЧНО ИЗВИНЕНИЕ ДО ЛЕА КОЕН

(в отговор на поканата за извинение, изпратена ми от нейния адвокат)

– И императорът те осъди на смърт, защото си го обидил?
– Не точно. Осъди ме на смърт, защото му се извиних.
– Ама как така?!
– Ами първо го бях нарекъл невеж сибарит, който има по-малко ум от баница с тиква, а после размислих и се поправих, че вероятно все пак има ум точноколкото баница с тиква.

(Тери Пратчет, “Килимените хора”)

Госпожо Коен,

следвайки Вашата покана, съм длъжен да Ви се извиня. Коленопреклонно и челобитно, а също така искрено, със съкрушено сърце, разкаяно, de profundis, от тъмната нощ на душата и с надеждата по христ… пардон, по човешки да ми простите, Ви целувамръка и Ви моля за великодушно извинение, както и да не ме съдите за клевета… освен ако не държите да загубите делото.

Не бях прав, госпожо Коен – и Ви се извинявам. Не бях прав, че Пепо Менахем Коен (Ваш баща, нали така? Поправете ме, ако греша) е бил съдия точно в Първи състав на т. нар. народен съд, тъй като се подведох по популярни публикации. В състояние съм да демонстрирам с факсимилета на исторически документи от Държавния архив само факта, че Пепо Менахем Коен всъщност е бил председател на Втори състав на “народния” съд от Сливен, заседаващ в Котел в края на март 1945 г., както и че съществуват присъди (включително смъртни), подписвани от него именно в качеството му на председател.

Извинявам се, че сгреших точния състав на т. нар. “съд”, в който Пепо Менахем Коене председателствувал. А вече дали и защо Ви притеснява мисълта, че някой може да помисли или дори публично да каже, че Ваш близък е участвал в “народния” съд, е отделен въпрос. Предлагам Ви и аз, заедно с нашата обща приятелка г-жа Весислава Танчева, да се включим в преследването на такива безсрамни волнодумци.

Също така се извинявам и моля за прошка, че съм сбъркал името на (баща Ви) Пепо Менахем Коен с това на Менахем Коен, който действително е управител на “трудовия” лагер Росица през 1946 г. И който е отговорен за жестокостите, извършвани там, както това може да се проследи по статията “В съветския лагер” от Борислав Скочев. Дълбоко съм убеден, че сте напълно права, когато имплицирате, че Менахем Коен не е Пепо Менахем Коен и дори съм склонен да допусна, че двамата в никакъв случай не са роднини, а само съименници.

Госпожо Коен, моля да ме извините, но Вие също излязохте доста неправа. Например твърдите, че било нямало евреи между съдиите и прокурорите в “народния” съд, докато ето че не без Ваша помощ се намери поне един евреин сред съдиите, хем председател на състав, макар и не чак Първи. Разбира се, не е проблем да има или да няма евреи, французи или пък българи. Проблем е, че изобщо има “народен” съд, който издава смъртни присъди на невинни хора и действа като Вас, тоест несраведливо ги обявява за “фашисти” и не знам си още какви. Впрочем, може би не знаете, но самото название “народен съд” се среща в нацисткия Райх. Това съвпадение не би трябвало да Ви е приятно, ако сте чак такава антинацистка, каквато сама се изкарвате. И мисля, че още веднъж ще Ви помоля за извинение, но смятам за крайно нахална претенцията Ви да говорите от името на цялата еврейска общност в България. Познавам поне няколко души от тази общност, които никак не Ви симпатизират и трябва да призная, че напълно ги разбирам. Да се извиня ли и за това?

Госпожо Коен, валям се в прахта, бия се в гърдите и страдам, задето няколко пъти Ви нарекох с думата “лъжкиня” в личния си профил. Моля Ви да ме извините за тази моя непремерена грубост. Повече никога няма да правя така – и Ви давам думата си, че свято ще спазя това свое обещание. Повтарям тържествено: повече никога, никога, никога няма да Ви нарека така. Неправилно е да се употребяват такива думи за една изтъкната наша писателка, общественичка, музиколожка и дипломатка. Разкайвам се и си взимам бележка, а по любезната препоръка на адвоката Ви дори ще отбележа, че подобно хулиганско поведение всъщност съвсем не отговаря на вътрешните ми убеждения. Mea maxima culpa. Каквото и да смятам по тази тема, оттук нататък ще се съобразя с Вас и с адвоката Ви, така че ще си позволявам да казвам само, че според мен редица Ваши публично изразени мнения отдалеч се разминават с обективната истина, тоест с фактите. Искрено съм убеден, че това разминаване се дължи не на някаква чисто хипотетична (и съвсем не предполагана от мен!) Ваша злонамереност спрямо истината, а единствено на творческата Ви натура. В крайна сметка, писателят има право да върши с действителността каквото си ще.

Ще ми се наложи още веднъж да Ви помоля да ме извините, но нещо не доразбрах. Вашият адвокат любезно ме кани да Ви се извиня публично (което именно и правя с настоящото смирено и челобитно послание), за да не би да ме съдите за клевета. Същевременно обаче самата Вие вече споделяте в “Е- вестник”, че така и така ще ме съдите. Та – кажете ми, госпожо Коен, сега да се извинявам ли или направо да Ви осъдя за Вашите клевети, че съм бил “антисемит”, “клеветник” и какво ли още не? И дали хората, за които Вие самата вече твърдите, че успешно сте осъдили, задето са оповестили принадлежността на баща Ви към “народния” съд, няма да се поинтересуват от възможността още веднъж да влязат в съдебната зала и да си поискат парите обратно? Ще ме извините, ако Ви прозвуча грубо, но направо ще Ви посъветвам да не се занимавате с мен.

Извинете ме, ако смятам свободата на словото за по-важна от чиято и да е чувствителност – особено в днешна България. Не ми е хрумвало да съдя някого за това, че е нарекъл баща ми някакъв, но това може и просто да се дължи на факта, че моите бащи и деди нямат нищо общо с “народния” съд. И може би е време да спра да се извинявам, а да започна и аз да заплашвам със съд, когато някой си позволи да ме изкарва клеветник или антисемит.

Госпожо Коен, извинете ме, че не смятам комунизма за нещо хубаво. Съжалявам, ако това Ви дразни или обижда (разбираемо, предвид трудовата Ви биография), но комунистическият режим е обявен за престъпен с действащ закон от 2000 г. Извинете ме и за още нещо: ако Вие смятате, че комунизмът е нещо прекрасно, тогава не трябва изобщо да се притеснявате, че баща Ви Пепо Менахем Коен може да бъде взет за председателя на Втори състав от сливенския “народен” съд със същото име. В противен случай ще излезе, че ние двамата с Вас еднакво смятаме комунизма и нацизма за един и същи тип човеконенавистни идеологии и тогава може би не аз ще съм този, който ще трябва да се извинява.

Госпожо Коен, извинявам се, че не съм нацист. Всъщност, изразих се неточно: извинявайте, обаче не съм нацист. И ще ме прощавате,но и антисемит не съм. И ако ще се съдим, било то за обида и/или клевета, то и аз бих могъл да се жегна от факта, че сте ме оскърбили по този несправедлив начин. Бих могъл да повикам за свой свидетел много близък приятел, талантлив поет, етнически евреин, български гражданин и юдаист по вероизповедание, който е способен да свидетелствува, че според Вас и самият той е антисемит и то “изрод-антисемит” и “дегенерат” по собствените Ви думи. Името му? Роберт Леви, почтен мъж от старо сефарадско семейство. Редактор е на мои книги, а иначе можете да научите повече за господина в съдебната зала – разбира се, само ако не се засрамите и не си приберете обратно заплахите за съд, които много лесно могат да се обърнат срещу Вас, както най-искрено, но съвсем не приятелски Ви съветвам.

Госпожо Коен, докато така и така Ви моля за извинения, то бихте ли ме извинили, ако Ви попитам дали имате нещо общо с паниката, обзела екипа на европейския народен представител Свен Гийголд, когато през юли 2015 г. беше оттеглена поканата ми за участие в конференция на тема “Прозрачност срещу корупция” в Брюксел? Доколкото си спомням, тогава бях наречен “нацист”, а в онзи момент това тежко, несправедливо и определено уронващо престижа обвинение, извинявам се, трудно можеше да стане без Ваше участие. Не че твърдя, че сте пуснали интрига срещу мен, разбира се. Извинете ме, ако сте решили, че Ви контраобвинявам в такова задкулисно обвинение…

Госпожо Коен, ще Ви помоля за извинение и по още един въпрос. Публикацията ми за принадлежността на Вашия баща към “народния” съд не е точно публикация. Тя е само един статус. В социална мрежа. В личния ми профил. А не в публична група, както неточно сте решили. Така че дайте да оставим на мира бедните администратори на групата “Демократична България”. Ако не правите разлика между личен профил и публична група в социална мрежа, то още веднъж Ви моля да приемете моите извинения. Разбира се, ако друг човек е споделил мой статус, това вече не е моя отговорност, но пак ще Ви се извиня, защото изглежда, че това Ви доставя удоволствие. Извинете ме, че някак си конспиративно предположих, че има известна неслучайност в едновременното подновяване на едно старо дело по мои протестни участия и във Вашата внезапна идея да ме съдите. Убеден съм, че предположението ми е съвършено неправилно и съвпадението е напълно случайно. Госпожо Коен, освен да Ви се извиня, с настоящия смирен текст трябва и да изповядам нещо пред Вас. Аз всъщност съм само ограничено вменяем (това – пак по предложение на адвоката Ви). Бях обявен за идиот от комисия военни лекари по време на маневрите на 91-и на Негово Величество пехотен полк от Ческе Будейовице в 1891 г. и в този смисъл е странно как такава изтъкната дама като Вас си губи времето с един “Гугъл историк” като мен.

Госпожо Коен, моля да ме извините, но не Ви вярвам. Не Ви вярвам, когато Вие и приятелите Ви казвате, че покойният български военен герой и мъченик ген. Христо Луков е нацист. Не Ви вярвам, когато чрез адвоката си ми съобщавате старата и изтъркана реплика, че благодарение на моите приказки се чуствате зле или „неутешима“. Ползвал съм същата стратегия и я познавам в цялата нейна нелепост. Нужно ли е да припомням, че съм минал през българските съдилища няколко пъти, макар и по не чак толкова зле съставени опити за обвинение като Вашите? Не Ви вярвам, когато твърдите, че сте движена от хуманни подбуди или от грижа за историческата истина, когато се самопоставяте за говорител на демокрацията, на еврейската общност или на иначе разбираемия антинацистки сантимент. Извинете ме, госпожо Коен, но личното ми, свободно и може би дори обективно вярно мнение по тези въпроси е, че Вие често действате от лични, користни подбуди. Възможно е да греша. Дори не съм сигурен дали вярвам, че действително сте успели да осъдите когото и да било за вярното твърдение, че баща Ви е бил председател на състав от позорния „народен“ съд. Приемете моите извинения и за това, че отказвам да Ви вярвам.

Извинявам се, че не само не споделям схващанията Ви за ролята на о’Бозе почившия български Цар Борис III Обединител (вечна му памет!) в съдбата на спасените български евреи, но и имам изключително лошо мнение за тези Ваши схващания. Извинявам се, но разбирането ми по тази тема няма да се промени и съм длъжен да кажа, че намирам охулването на един от спасителите на българските евреи за позорно, криптокомунистическо и отвращаващо, ако не и за направо подсъдно. Извинете ме, но определено предпочитам да вярвам на почитаемия г-н Самуел Ардити (когото Вие не смеете да обиждате), а не на Вас по тази, пък и по много други теми. Вече без никакво извинение, смятам, че нито Вие, нито който и да било от днес живите няма моралното право да говори за покойния ни монарх другояче освен с дълбока почит и признателност, защото той беше мъченик за една истинска България и умря, включително защото участва в едно хуманно и спасително дело, което Вие си позволявате да отричате по неведоми за мен подбуди.

Ако това мое извинение не Ви е било достатъчно, госпожо Коен, готов съм да добавя още много неща към него. Само кажете.

С извинение,

Манол Глишев, виноват
София, 4 март 2020

––––––––––––––––––––––––––––

.