Ден девети от извънредното положение и блокадата на областните градове в България
На село.
Не успях да се подстрижа преди вируса, сега добре, че косата ми е дълга, за да я вържа! Не опитвам да я сресвам, защото се заплита. Скоро ще разбера какво е да си с раста.
Лицето ми от вятъра и слънцето на пипане е като гюдерия!
Устните ми са нещо средно между изпръхнал еклер и онова, дето се търкат пети с него.
Всяка маникюристка би ме убила, ако ми види ръцете. Кожички, накипнали от ръкавиците, и малко проникнала пръст по тях.
Открих какво още е безкрайно във вселената. Корен на троскот. Казвам Ви, това нещо вероятно стига до Ванкувър, но не смея да проверя, за да не ме арестуват за външен вид, създаващ паника у населението.
Сложих разсад за тагатес, латинки и газания!
Имам пришка от борбата с плевелите около ягодите, които едва се виждат. Имаме на три места из двора ягоди и все не ми дава сърце да разкарам една част от тях.
Най-радостното е, че не се сещам да се видя в огледалото и карам нататък по задачите.
Оставям да гадаете как съм облечена и добре, че не може да ме видите отнякъде.
Добре и, че нямаме куче, и не се налага да го разхождам!
Ако не може да ме познаете след края на извънредното положение, пишете оплакване на Радостин и управляващите.
Айде, до догодина! Доскоро, исках да кажа!
Стела Николова
21.03.2020 г.
.
