Инж. Петър Пенчев, зам.-председател на НД „Екогласност“ и член на Обществения съвет на АСС „Анна Политковская“, е изпратил днес сигнал на главния прокурор Иван Гешев, относно „Затаяване от МОСВ за липсата в България на уреди за измерване на канцерогенните диоксини и фурани, отделяни при изгарянето на RDF-пелети“. В сигнала се казва:
„Бих искал да привлека Вашето внимание върху скривани проблеми при сегашната прокурорска проверка на ТЕЦ „Бобов дол” за горенето на софийски боклук, като в съобщаваните от МОСВ мерки за контрол се включват само такива химични елементи, за които има уреди за меренето им в България, поради което се правят неверни изводи за липсата на замърсяване на атмосферния въздух.
Затаява се истината, че в България няма уреди за констатиране и измерване на диоксини и фурани, които са канцерогенни (ракообразуващи) и увреждат здравето на вдишващите ги хора, а същите се отделят при изгарянето под 1200 градуса по Целзий на т.нар. RDF-гориво (образувано като резултат от обработката на битовия боклук след отделяне на рециклируемите съставки), поради съдържащите се в пелетите пластмаси и други устойчиви органични замърсители (УОЗ).“
Следва целият текст на сигнала.
С И Г Н А Л
от инженер-математик Петър Пенчев, зам.-председател на Национално движение
„Екогласност” и член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна
Политковская”, с адрес за кореспонденция…
(б.р.: следват пощенски адрес, имейл и телефонен номер)
Относно: Затаяване от МОСВ за липсата в България на уреди за измерване на канцерогенните диоксини и фурани, отделяни при изгарянето на RDF-пелети
Уважаеми господин Гешев,
Бих искал да привлека Вашето внимание върху скривани проблеми при сегашната прокурорска проверка на ТЕЦ „Бобов дол” за горенето на софийски боклук, като в съобщаваните от МОСВ мерки за контрол се включват само такива химични елементи, за които има уреди за меренето им в България, поради което се правят неверни изводи за липсата на замърсяване на атмосферния въздух.
Затаява се истината, че в България няма уреди за констатиране и измерване на диоксини и фурани, които са канцерогенни (ракообразуващи) и увреждат здравето на вдишващите ги хора, а същите се отделят при изгарянето под 1200 градуса по Целзий на т.нар. RDF-гориво (образувано като резултат от обработката на битовия боклук след отделяне на рециклируемите съставки), поради съдържащите се в пелетите пластмаси и други устойчиви органични замърсители (УОЗ).
Съзнавайки заплахата, която УОЗ представляват за здравето и околната среда, произтичаща от локалното излагане на действието на УОЗ, и в частност въздействието им върху жените и чрез тях върху бъдещите поколения, и нуждата от глобални действия срещу УОЗ, на 22 и 23 май 2001 г. в гр. Стокхолм, Швеция, е приета Конвенция за УОЗ, наречена впоследствие Стокхолмска конвенция за Устойчивите Органични Замърсители. На 23 май 2001 г. Конвенцията е подписана и от Европейския съюз, като регионална организация. Република България подписа Стокхолмската конвенция за УОЗ на 23 май 2001 г. в гр. Стокхолм, а на 30 септември 2004 г. Конвенцията е ратифицирана със закон от Народното събрание и е обнародвана в ДВ, бр. 89/ 12.10.2004 г., като Конвенцията влезе в сила за Р. България на 20 март 2005 г.
Неотчитайки Стокхолмската конвенция, Министерството на околната среда и водите, а по-късно Изпълнителната агенция за околна среда към МОСВ, са издали Комплексни разрешителни на ТЕЦ „Бобов дол”, на Циментовия завод „Холсим” – край Враца, както и на други оператори, без изрично задължаване на същите да извършват изгарянето на RDF-пелетите над необходимата температура от 1200 градуса по Целзий.
Класифицирането им като опасни отпадъци се налага от Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците, потвърдено и в новата със същото заглавие Наредба № 2 от 23.07.2014 г., поради хлорсъдържанието им (в пластмасите). В чл. 6, ал. 2, т.т. 2 и 3 и приложенията към тях от Наредбата, са посочени свойствата Н5-вредност, Н7-канцерогенност, Н11-мутагенност и Н14-опасност за околната среда, които определят като опасни отпадъци: “всеки материал, замърсен със съединения, сродни на полихлориран дибензо-р-диоксин”, “отпадъци, съдържащи всички производни на полихлорирания ди-бензофуран и ди-бензо-диоксин”.
За безхаберието на МОСВ (или поради наличие на корупционна практика), ще посочим факта, че за Циментовия завод „Холсим (България)” АД – с. Бели Извор, с Решение № 75 от 27.12.2005 г. Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, в първото Комплексно разрешително № 75/2005 е разрешил за код отпадък 19.12.10. „горими отпадъци (RDF-модифицирани горива, получени от отпадъци) – в количество до 20 000 тона за година”, което е увеличено до 60 000 тона за година с ново Комплексно разрешително № 75-Н/2009, подписано при първото правителство на Бойко Борисов на 11.09.2009 г. от министър на околната среда и водите Нона Караджова.
Разполагаме с писмено доказателство от 2010 г. „Описание на технически възможности…” за изгарянето в с. Бели Извор на тези отпадъци при температура 800°С – изпълнителният директор на „Холсим-България” АД Тодор Костов е декларирал, че твърдите отпадъци и гуми се изгарят при 800 °С в Предкалцинатора на Топлообменната кула, като същото е видно и от технологичната схема.
За съжаление, по наше настояване през 2010 г. бе поканена чуждестранна лицензирана фирма да измери диоксините и фураните, но точно през тези три дни в циментовия завод не бяха подавани за изгаряне RDF-пелети от софийския боклук.
НАСТОЯВАМЕ да разширите обхвата на проверките от Прокуратурата относно изгарянето на RDF-пелетите – във всички фирми, изгарящи ежедневно 200 тона от софийския боклук, като се търсят отговори относно опасните за човешкото здраве диоксини и фурани.
. С уважение:
Инженер-математик Петър Пенчев
зам.-председател на Национално движение “Екогласност” и
член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” –
носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб“
.
