.
Проф. Николай Слатински за книгата на Джеймс Рикардс
„СЛЕД КРИЗАТА. Как да запазим парите си по време на задаващия се хаос“
(изд. „Изток-Запад“, С., 2020)
Лично за мен това бе една превъзходна и много полезна книга.
Разбира се, финансисти и икономисти могат да я оценят от професионална гледна точка.
През последните години мен ме вълнува въпросът – как да направим така, че потокът от информация, който ни залива и с който ние, преподавателите, заливаме студентите, да се превръща не в тъмен лес, където ориентацията е все по-трудна, а да започне да работи в наша полза – да ни помага да прогнозираме бъдещето, за да сме подготвени за него.
Всеки процес на прогнозиране на бъдещето е в същото време и опит да повлияем на бъдещето, да го направим малко по-приемливо за нас.
Ето защо се опитвам да въвличам студентите в проблемите на ранното сигнализиране (ранното предупреждение), стратегическото прогнозиране и сценарийното планиране.
Тази книга е отлично помагало за надигане на пръсти и поглед към и дори отвъд хоризонта.
Според мен по-точното ѝ название е „Преди кризата“.
Защото тя, Кризата, предстои.
Но това е моето мнение.
Мисля си – светът е все повече едно единно цяло, все по-интегрирано, все по-комплексно, все по-взаимно зависимо, все по-лесно предаващо си и хубавото, и лошото, с все по-висока скорост. Това е резултат преди всичко от глобализацията.
Нашият все по-единен и за хубаво, и за лошо – единствен свят, има две преплетени, влизащи в сътрудничество и в конкуренция същности – биологичната и социалната.
Ние сме и ще си бъдем биологични същества, биологични животни. Но ние сме и ще бъдем и социални същества, социални животни. Когато Аристотел нарича човека зоон политикон, политическо животно, то това, според редица учени, по-скоро трябва да се преведе като социално, обществено животно/същество.
И оттук ето какво си мисля. Не е никак странно, че и двете ни преплетени същности – биологичната и социалната – биват атакувани в момента от два вируса, които максимално се възползват от лошите страни на глобализацията (а тя има и много добри страни; тя не може да бъде спряна, имаме нужда, според мен, от малко по-различен тип глобализация, но още повече имаме нужда от осъзнаване, че глобализираният свят изисква от нас поведение на глобализирано човечество, а не на регионализирани огромни общности, с различен жизнен стандарт и различни нива на сигурност).
Коронавирусът атакува биологичната ни същност. Той се разпространява в едно глобализирано пространство, в което се движат хора, информация, финанси, стоки, услуги, идеи, алтернативни представи за цената на живота, за мястото на жената, за демокрацията, за човешките права.
Другият вирус, този, който атакува социалната ни същност, тръмп-вирусът (с негови различни мутации – джонсън-вирус, орбан-вирус, ердоган-вирус, путин-вирус, банкя-вирус) е радикална реакция срещу глобализацията, той е опасна, отровна смес от популизъм, едностранни действия (унилатерализъм), негативизъм, стигащ до отрицание на колективните усилия и съществуващата институционална архитектура – глобална, континентална и регионална, вождизъм, национализъм с прикрит расизъм, (като правило с) невисока интелигентност, харизматичност, мачовост, предлагане на лесни решения за сложни проблеми, посочване на Другия като враг, заклеймяване като вредно на всичко, което не споделяме.
Социалният вирус – така смятам, но може и да греша – е в състояние да нанесе много по-тежки последици. Срещу него доста по-трудно ще бъде изнамерена ваксина и цената, която се плаща за преодоляването му, е много по-висока. Историята ни го разказва, показва и доказва. Особено през първата половина на XX век.
Какво ли ни готви първата половина на XXI век?
.
