Ковидиокрация versus демокрация
Марк Теренций наистина трябва да е бил „най-начетеният от всички римляни” – именно той изрича: „Ние самите сме нашето наказание”. За което пише и в есето ми Mondo antileonardesco – светът, забравил „канона на симетрията” на Леонардо да Винчи, продължава да бъде глобално асиметричен, дихотомен – богати и бедни, преситени и гладни, здрави и болни, грамотни и неграмотни, привилегировани и игнорирани.
Пет милиона деца умират годишно от глад в Африка и някои страни на Азия, други пет милиона преяждат и пълнеят в САЩ. В резултат на свръхядене, в света има над един милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. На другия полюс – в Африка милиони хора умират годишно от малария, СПИН, туберкулоза, ебола и други инфекциозни болести. В някои африкански страни има по 5-6 лекари на 100 000 човека, в някои евроатлантически страни – хиляди лекари в една болница.
Защо? – нали човешките права са една от класическите максими на демокрацията. Или са маски, зад които са криптирани пари-и-пари, разточителния разкош, разгулен хедонизъм… и „демократичен“ милитаризъм.
Is There Something Wrong with Democracy? – запитаха двама интерпретатори в статия в The New York Times през 2018 г.
Докато в началото на март 2020 г. и в България дойде новият коронавирус (SARS-CoV-2) и причинената от него коронавирусна болест (КОВИД-19). Правителството формира Национален оперативен щаб и наложи карантина и извънредно положение за укротяване на вируса. Повечето българи спазваме указанията за превенция, а политиците пак се разделиха, рестартираха “Las dos Bulgarias”.* На 3 март президентът дори стана първият политически ковидиот (covidiot) – дума, възникнала в САЩ, за този, който не спазва социалното дистанциране и „останете вкъщи“.
Но сега – за човека. Ако започна с нобелиста Салваторе Куазимодо (1901-1968), ще е песимистично, но и доста реално:
Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч.
И ненадейно пада вечерта.
През пролетта на 1891 г. корабът “Oceanien” отплава от Франция за Таити. Един от пътниците е художникът Пол Гоген. Влюбен в естрогенната екзотика на острова, той превръща любовта и меланхолията си в експресионистична палитра от цветове. В средата на една картина Гоген е нарисувал мъж, който откъсва ябълката на познанието, в левия ъгъл – дете и три таитянки край него, и още персонажи, разположени в библейската градина. В единия ъгъл на тази концептуална живопис Гоген изписва: „D’оu venons nous? Que sommes nous? Ou allons nous?“ („Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“) – едни от най- есенциалните въпроси за същността на човека.
През 1492 г. Леонардо да Винчи рисува Витрувианския човек (L‘Uomo Vitruviano) – мъж с разперени ръце, поставен в кръг (израз на духа) и квадрат (израз на материята).
Как и защо Homo antileonardesco направи Mondo antileonardesco – и има ли това причинно-следствена връзка с КОВИД-19?
В демократичните общества човек-и-свобода живеят в симбиоза. „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората.“ Проблем, особено по време на вирусна криза, е как да балансираме аз-ът с другите, индивидът с обществото. И да променим за (не)известен период от време донкихотовото разбиране за свобода със „Здравето, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората.“
Здравето и болестите на човека са много по-сложни явления‚ отколкото говоренето за тях от някои политици и политизирани интелектуалци и журналисти‚ които влизат в тази материя под защитата на човешките права и свободата на словото. Добре, че мъдри българи – неврохирургът Николай Габровски, писателят Стефан Цанев, пулмологът Коста Костов, артистът Камен Донев и други – настоятелно ни съветват да изпълняваме указанията на Националния оперативен щаб и Медицинския експертен съвет. Като адмирирам техните призиви, допълвам: Четете и учете, суперлиберални политици и постмодерни интелектуалци.
Ханс Селие (1907-1982) в книгата „Стрес без дистрес“ предложи „алтруистичния егоизъм“, като решение на проблема. Цветан Тодоров (1939-2017) в „Несъвършената градина” написа: “Скалата на Сезиф неспирно се търкаля обратно по надолнището. Но съдбата на Сезиф не е проклятие, просто такава е човешката участ, която не е нито завършена, нито съвършена. Според Русо и Монтен доброто и злото текат от един извор. Въпреки това той смята, че усъвършенстване е възможно.”
Това ми напомни за „лупата на проф. Николай Габровски“, която сега увеличава както доброто, така и лошото у българите. И на древнокитайското учение Yin-Yang (Ин-Ян) – всяко явление съдържа в себе си и противоположното на него – нощ (Yin) и ден (Yang), тъмно и светло, огън и вода, жена и мъж, луна и слънце, болест и здраве, смърт и раждане. Китайците са вярвали, че представени така, явленията могат лесно да се обясняват.
Напомня и за Янус – в митологията на римляните Бог на вратите (лат. ianus – път под арка), на пътуването, началото и края. Затова Янус е изобразяван с две лица, гледащи в противоположни посоки. Описах в една от книгите ми някои от изявите на Homo Janus – не толкова като индивид, а като общност от хора – едни са любознателни, талантливи, съпричастни, диалогични, други – необразовани, егоистични, агресивни, несговорчиви. Това не е така само при българите – Homo Janus е глобално психосоциално явление.
В Homo Janus има есе, озаглавено „Човекът: изправена маймуна или падащ ангел“, мото на което е стих на Никита Стънеску (1933-1983):
Дойде едно животно
и започна да яде скала.
След това дойде едно лаещо куче,
което яде камъни.
След това дойде един вид нищо, което яде пясък.
След това дойдох аз и започнах да ям ехото.
Ехо от какво?
Ехо от „не знам какво”.
Човекът (Homo) постепенно се изправя, става Homo Еrectus, след това Homo Neanderthalensis. И момичето Тумай („надежда за живот” – на един от локалните диалекти в Чад) и „красивата Люси”, наречена така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds”, която археолозите слушат по време на разкопките в Етиопия.
И на върха – Homo sapiens recens (съвременният разумен човек). В „Произход на видовете” Чарлз Дарвин е написал: „Стабилността и успехите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи.“
Това означава, че алтруизмът и емпатията са превърнали човекоподобните маймуни в една „красива надежда за живот”. Какво става с нея в съвременния свят на коронавирусите, е едно от най-големите предизвикателства на ХХI век.
Ще напише ли някой книгата „2030“ и тя ще бъде ли подобна на „1984“ на Джордж Оруел (1903-1950), в която „Големият брат те наблюдава“ и „Полицията на мисълта“ следи за всяко отклонение от официалната идеология? Биометричните данни за телесна температура, пулс и кръвно налягане, събирани от правителството, ще се превърнат ли в тоталитарен надзор над гражданите (“under the skin” surveillance)?
Ще се извиси ли човекът или ще падне – Homo Еmpathicus, Homo Аltruisticus или Homo Economicus** (човекът на бизнеса, на алчността)?
Ще се превърне в „какво” човекът? Аз „не знам в какво”.
През 1837 г. Дарвин започва да пише „Произход на видовете” – на страница 36 над неговото първо „дърво на евюлюцията”, той е написал: „I think.“ („Аз мисля.“)
SARS-CoV-2 и КОВИД-19 предлагат и ние да се замислим за добротворение, душевност, морал, емпатия, смирение – за рехуманизиране на обществото. И за антропоцентрична демокрация. По друг повод, в книгата „Крехкостта на доброто“*** Цветан Тодоров пита: „Как можем да разберем тази чудотворна проява на доброта?“. И продължава: „Изглежда, че, щом само веднъж бъде допуснато в обществения живот, злото лесно се самоувековечава, докато доброто винаги е трудно, рядко и чупливо. Но въпреки това възможно.“
Вярвам, че много хора в България и света се питаме: ще настъпи ли Metanoia – лична и социална промяна на мисленето. И политическа – държавата да финансира приоритетно здравеопазването, образованието, науката и културата. За да има по-голяма духовна, финансова и (макро- и нано-) икономическа стабилност. И възможности за превенция и лечение на епидемии от вируси на алчността, агресията и аномията.
Другото е власт на ковидиоти и ковидиотки – ковидиокрация (от Ковид-19, и идиокрация, може и от Костов и Виденов).
Д-р Георги Чалдъков
__________________________________________________
*“Las dos Españas” (двете Испании) e фраза от поемата “Поговорки и песни” на Антонио Мачадо. Тя се отнася за противопоставянето на демократичното и монархичното мислене на испанците, което по-късно се превърна в Гражданска война в Испания.
** Махнете маските на Homo Economicus – вижте статията на професор Belle M. Hegde, озаглавена „Homo Economicus Masquerading as Homo Altruisticus“, публикувана в Journal of Indian Academy of Clinical Medicine 2010; 11(2): 92-95.
Статията завършва със стих на американския писател William A. Ward:
The pessimist complains about the wind;
the optimist expects it to change;
the realist adjusts the sails.
*** Tzvetan Todorov, The Fragility of Goodness: Why Bulgaria’s Jews Survived the Holocaust, Princeton University Press, 2003.
.
