„В хода на пандемията постоянно излизат нови елементи, които се описват за първи път. Странното е, че в немалко от случаите, описани дори в рамките на 24-48 часа, има данни, които си противоречат. Публикува се нещо от една клиника и след малко друга клиника, която може и да не е на другия край на света, твърди точно обратното. Това се наблюдава и по отношение на патогенезата (механизма на действие на инфекциозния агент), и по отношение на лечението. Едни съобщават за една комбинация от медикаменти, на следващия ден други пишат, че точно тази комбинация не само че не е успешна, а влошава положението на болния.“ – из интервю на Павлина Михайлова с проф. д-р Златко Кълвачев, публикувано в Сlubz.bg.
––––––––––––––––––
КОМЕНТАР НА ПРОФ. НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ:
Според мен това интервю си струва да се прочете…
Понякога ме е направо яд, че не мога по никакъв начин да повлияя с вижданията си на онези, от които зависи успешната битка с Вируса!
Кои са моите твърдения вече поне два месеца, от повече от седмица преди вирусът да дойде в България (преди да бъде официално установен)?
Ето ги моите „опорни точки“:
(те всичките могат да бъдат доказани, че съществуват –
има ги на стената ми във ФБ и на моя сайт)
Първо, този Вирус трябва да се разглежда като рисковизиран проблем.
Това означава, според моята Наука за сигурността, че той притежава такава мощ и изобретателност, че може да проникне не през пряко свързана с него уязвимост на системата (както прави всеки риск), а през ВСЯКА уязвимост на системата. Освен това, отговорът на него може да бъде даден само на системно ниво, холистично, а не редукционистично, на парче.
[В приведеното интервю също се говори изрично за системното ниво!]
Второ, това е Вирус от ново поколение.
[В приведеното интервю също се говори, че това е нов, различен вирус.]
Този Вирус е не просто мутация, не доразвитие на друг вирус, не отклонение от „нормалния ход“ на който и да е вирус-предшественик, не е нечий наследник!
Това е Вирус от ново поколение! Значи се различава от досегашните качествено!
Както всяко следващо поколение война е коренно различно от предходното, а не негово доразвитие.
Както космическото разузнаване, което само се нарича разузнаване, но е коренно и качествено различно от разузнаването на Бонд, Джеймс Бонд и Со.
Както всяка нова степен на Технологичната революция е качествено различна от предходната, а не нейно развитие. Сега не сме в Технологична революция 3.2.или в 3.3. или… 3.7. Ние сме в Технологична революция 4.0.
Моят мобилен телефон и стационарният телефон, който поддържам заради възрастната ми майка, не са телефони от един род и тип, те са качествено различни, те са от различни поколения и само се наричат еднакво „телефон“.
Така и този Вирус само се нарича вирус, но той не е някаква еволюцийка на предни вируси!
Трето, този Вирус е толкова сложно явление от ново поколение,
че той не може да бъде оставен само на вирусолозите!
Войната днес е толкова сложно явление, че не може да бъде оставена само на военните.
Енергетиката днес е толкова сложно нещо, че не може да бъде оставена само на енергетиците.
Генната революция е толкова сложна дейност с толкова много хуманни и хуманитарни ефекти, че не може да бъде оставена само на генетиците.
Оставяйки този вирус на вирусолозите, те, действайки всеки от своята камбанария, със своята рутина и по своята школа, създадоха невоъбразим шум в системата! Те още не могат да помогнат, но понякога вече пречат. Превърнаха се във воюващи кохорти и понякога сякаш им е по-важно не да намерят решение, а да докажат, че опонентите им не са прави. И буквално направиха човечеството, казано по пернишки, разокаво. Изредиха 101 версии като какъв е този Вирус и 1001 версии какво причинява той. Не остана орган непоразен, не остана начин невъзможен за неговото предаване от човек на човек…
И четвърто, вече писах за това –
този Вирус показва спонтанни признаци на Изкуствен интелект!
Да, на Изкуствен интелект (ИИ)…
Той съумява да сканира съответния човешки организъм и да дешифрира кодовете му на имунните защити, да създаде диагностика на неговите уязвимости, да приоритизира тези уязвимости и да ги накара те да се ослабват една друга, и да му улесняват задачата.
Така че това го прави изключително опасен.
Защото той не просто играе играта по досегашните правила, ами променя правилата на играта в своя полза.
Но това ни дава и шансове. Защото, образно казано, той играе спонтанно, непрофесионално (все още) на наш терен. Той се опитва да играе играта ГО, но ние сме оставили с него да се състезават шахматистите.
Ала шахматът е стратегическо-оперативна игра, докато ГО е стратегическа игра!
И в играта ГО човечеството е много по-силно, има много по-силни играчи! Да му дадем бой на Вируса не на шахматното поле, а на полето ГО!
И по-конкретно – този Вирус играе на полето на Изкуствения интелект, а ние се борим с него, както се борим с всеки друг вирус!
Така ние с него играем на различни нива, в различни игри.
Но, ако му дадем бой на терена, на който той аматьорства (все още е аматьор), ще го победим!
Полето на битката е съчетание на вирусологията и Изкуствения интелект! Защо тогава се борим само на вирусното поле!? Та човечеството вече е толкова напред в Изкуствения интелект! Ние имаме не грос, а мегамайстори в Изкуствения интелект! А вирусът е (засега) само кандидат-майстор на спорта на това поле!
Трябва да се правят модели за ваксини срещу този вирус не само по пътя на вирусологията, а в нейното съчетаване с Изкуствения интелект!
Ето това е моята четвърта опорна точка – последна по ред, но не и по значение.
Корона-Вирусът е толкова нов, толкова различен, толкова необичаен, от толкова ново поколение, че не може да бъде оставен само на вирусолозите.
Днес е времето на мултидисциплинарността. Аз чета лекции на студентите и слушателите за Науката за сигурността като мултидисциплинарна наука.
Тя използва вече нови модели, подходи, инструменти, ресурси – както от обществените, така и от естествените науки: условно и метафорично казано, тя прилага, например, ехографи от културната антропология, мамографи от теорията на катастрофите, рентгени от теорията на социалната биология (например онези същества, които са биосоциални – мравки, термити, пчели, оси…), скенери от теорията на хаоса, магнитни резонанси от теорията на риск-мениджмънта…
Това е пътят! На синтеза на коренно различни науки.
В битката с този вирус такъв е синтезът на Медицината с Математиката, на Вирусологията с Изкуствения интелект.
Този синтез ще ни спаси.
Слуховете за смъртта на човечеството са силно преувеличени!
.
Моят тих ужас от епидемиите има своите генетични родословни корени.
Баба ми и дядо ми по майчина линия са преселници от Беломорска Тракия. Прогонени в Бъкгария от китно градче на Мраморно море с три ситни деца на ръце, още две хванати за полите на баба и само един наниз пендари скрит в пелените на най-дребното от челядта.
Тази ми баба Кристица беше митологичен образ за внуците, безспорен авторитет и някакъв всепризнат тартор на рода. Няма да намерите друга баба такъв яростен защитник на хигиената, на спазването на десетки неписани правила на чистотата. И досега потрепервам при спомена за нейния почасов контрол на измитите ръце, нокти, носове, уши, крака, от невъзможността да шукнеш, докато тя изнася своите всекидневни лекции пред всички деца от махалата. Както си играем безгрижно и ето ти я пристига баба Кристица цялата в черно и се провиква: „Корици, елате едо!“ И започват едни безкрайни наставления, в голямата си част на гръцки, защото повечето от българските думи ѝ се губеха , след които винаги следваше строго изпитване и нямаше никаква възможност за измъкване с „ама аз не разбрах!“. Особено след един паметен пердах, когато ни завари да чупим костилки от кайсии с камък на земята, които се канехме да ядем след това, моля ви се!
Всичко това си имаше своите изконни и трагични причини. Трите ситни деца баба загубва едно подир друго за седмица при епидемия от круп дефтерит, докато дядо е в окопите на световната война.Двете оцелели от по-големите и ги отнася по-късно испанският грип.
За следващите две родени след това деца баба не искала да поема повече рискове и започва да изучава причините , които са ѝ донесли тази трагедия. С ужас научава, че е можела да спаси две от децата , ако веднага ги е отделила от болното, вместо да ги оставя да си кашлят в едно легло. Че Райна е можела да оцелее, ако не я оставяла да се грижи за болния си брат. В двора далече от голямата къща изниква една по- малка. Изолатор. В нея се затваря отделно всичко живо, което покаже и най-малките признаци на не крепко здраве. По-късно само някой от внуците да кихнеше, веднага го отнемаха от майката, братята, сестрите и игрите и го затваряха под карантина в „малката къща“. Когато плачех и протестирах от самотата в изолация, баба отново и отново ми разказваше страшната история на епидемиите в своя живот. Как не посмяла да напише на дядо за тяхната смърт от страх да не изпадне в отчаяние и да го убият и когато се върнал от фронта го завела пред трите кръста в гробището. Как в запазения за венчавката на Райна ден в черквата, попът я опял. Защото тогава не знаела какво е карантина.
В живота ми се случи освен в разказите на баба да се сблъскам и с епидемия на живо. При земетресението в Узбекистан в Бухара се скъса под земята инфраструктурата и питейната вода се смеси с каналната. Избухна жестока епидема от коремен тиф. В поразения от бедствието район нахвърляните заедно в огромните помещения на съветските болници хора умираха като мухи със стотици на ден в каракумските августовски жеги. Самолети на международния Червен кръст обраха децата на чужденците и ги откараха. Може би това спаси дъщеря ми.
Вярвам в хилядолетния опит на карантината и в здравия разум на човешкия род.. А не защото не обичам достатъчно свободата си и не я ценя.