„Речник на признанията“. Цанко Серафимов за Мерсия Макдермот

Из книгата на Цанко Серафимов

„РЕЧНИК НА ПРИЗНАНИЯТА
За моето българско време или щрихи към Македонския въпрос“

(изд. „Орбел“, 2016)

МИСТЕРИОЗНАТА МЕРСИЯ МАКДЕРМОТ е англичанка, която от 1963 до 1989 г. (с малки прекъсвания) се подвизава в България като учителка в Английската гимназия в София и гост-преподавател в Софийския университет. В България името й нашумя като автор на три биографични книги – „Апостолът на свободата” за Васил Левски, „Свобода или смърт” за Гоце Делчев, „За свобода и съвършенство” за Яне Сандански. Тези книги бяха превъзнасяни от комунистическата пропаганда; авторката получи правителствени награди, избрана бе за чуждестранен член на БАН (1987) и доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски”(2007).

Най-авторитетните български историци оценяват трудовете на Мерсия Макдермот като научно-популярно четиво, а на средностатистическия българин му бе внушено, че е голяма чест за страната, че една англичанка прави достояние на англоезичния читател подвига на трима велики български революционери.

Ако Апостолът на свободата Васил Левски и продължителят на неговото дело в Македония Гоце Делчев са наистина великани на българската революция и българския дух, несъизмерим с тяхната величина в нашата история е Яне Сандански. Той е един амбициозен околийски войвода, чиито претенции за лидерство в македонското революционно движение не съответстват на интелектуалните му възможности, а моралът му на човек и борец го води към действия, които нанасят непоправими вреди в усилията на македонските българи за национална и духовна свобода. Неговите ламтежи за власт и богатства го превръщат в удобно оръдие в услуга на сръбските, руските и турските интереси.

Защо именно към тази личност е била ориентирана в творческите си търсения от българските си приятели „писателката-историчка” Мерсия Макдермот? Отговорът е: Защото чрез личността и дейността на Яне Сандански Българската комунистическа партия твърде умело „аргументира” предателската си политика по Македонския въпрос, изпълнявайки директивите на Коминтерна и кремълските вождове.

„За написването на тази книга (”За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански” – б.а.) – пише Стоян Бояджиев, председател на ВМРО (1997) – на английската комунистка Мерсия Макдермот бе оказвана тотална помощ от официалните служби и историците-марксисти в страната… Оказана бе също така помощ и от Скопие. На нейно разположение бе предоставен персоналът на 20 библиотеки. Тя имаше достъп до държавния, партийния и военния архиви, до музеи, читалища… Включен бе целият пропаганден апарат на БКП, с цел да се обоготвори един околийски войвода на ВМОРО, впоследствие функционер на Организацията, и се издигне като национален герой, от какъвто властващата партия е чувствала голяма нужда. Особено ценен е бил за провеждане на политиката на федериране с Югославия и за възхвала на идеите на федерализма… По този начин в съзнанието на по-младите поколения се изграждаше митът за един български революционер, прогресивен политически, който се бори за свободата на поробените българи в Македония, а личният му живот е борба за свобода и съвършенство…”

На твърдението на Мерсия Макдермот, че: „Яне не остави нито пари, нито имущество; човекът, през чиито ръце бяха минали хиляди жълтици, умрял като бедняк”, Стоян Бояджиев отговаря: „Това измислено и неотговарящо на истината твърдение е плод на желанието на Мерсия Макдермот на всяка цена да увенчае образа на един революционер, облагороден от марксистката идеология, и по този начин да бъде възвеличан до степента на национален герой. И така „полуграмотният” Яне Сандански е представен на българския читател като образец на обществен деец… След смъртта си Яне Сандански, по направен опис на Мелнишкото общинско управление, е оставил следното имущество: 1. 30 000 оки вино; 2. 9000 оки ракия; 3. Тютюни в складовете му – за 300 000 лв. тогавашни пари (20 000 000 лв. по курса от април 1996 г.). Получил е от турското правителство 2000 турски златни лири за построяването на Роженската църква. Получава големи доходи от експлоатацията на минералните бани в Марикостиново. 50 турски златни лири е месечната му издръжка от турската власт след 1908 г.”

С нареденото убийство на видните дейци на македонската революционна борба Борис Сарафов и Иван Гарванов, борещият се за „свобода и съвършенство” Яне Сандански дава началото на братоубийствата в движението. Неговата деятелност ражда сепаратизъм, известен като македонизъм, който дава отровните си плодове и днес. Скопската историаграфия го възприема като „ранен македонист и борец за независима Македония като държава на етническите македонци…”.

Освен, че си бе извоювала уютно място в сърцата на властниците от най-високо партийно и държавно ниво, чрез пропагандната машина бе внушено на българите, че Мерсия Макдермот е дори по-голяма българка от всички нас. Има сигнали, че нейното присъствие в родината ни има и други измерения.

На 22.12.2011 г. проф. Янко Янков от БАН в своя блог е написал: „През януари 2001 г. Гордън Лорън депозира в парламента (на Великобритания – б.а.) папка, озаглавена „Досието Марков”. Той (бивш преподавател (1980 – 1982) в Английската гимназия в София) сензационно обявява, че идеята за убийството на Георги Марков принадлежи на британските тайни служби Ми-6 и че предложението е направено от Мерсия Макдермот, която е била двоен агент, като е работила за Ми-6 и за КГБ (включително и за българскота ДС, и по-точно в контраразузнаването, където е имала агентурен псевдоним „Хектор”). Според него, по указание на Ми-6 тя ловко е използвала познанството си с члена па Политбюро Александър Лилов и му е внушила, че Георги Марков трябва да бъде убит… По този начин Ми-6, които са били заинтересовани от убийството, всъщност са постъпили в съответствие с вековните традиции, според които е необходимо именно врагът да бъде мотивиран да свърши своята работа, от което ти имаш полза. Той подчертава, че през 1988 г. Мерсия Макдермот е била разконспирирана от работещия за СССР агент-предател Одрич Еймс, но тя останала още известно време в България, като част от операция за прикриване на следите, след което напуснала страната… Гордън Лорън се обосновава (за твърденията си – б.а.), като сочи, че през 1991 г. българските тайни служби са били предоставили за излъчване по БНТ документални материали, съгласно които по време на социалистическата власт са били наградени с високи български отличия двама британци, имащи заслуги за операциите на ДС и по-специално за убийството на Георги Марков, и това са агент „Хектор” (Мерсия Макдермот), наградена с орден „Кирил и Методий”, втора степен, и агент „Атлас” – с орден „Червено знаме на труда”, като причината за награждането е била посочена като тайна, а в „Държавен вестник” не е имало съобщение за указите…”

.

Цанко Серафимов

.