24 април 2020: 105 години от геноцида срещу арменците
Историята постига стабилност само чрез справедливост.
Симеон Радев
Геноцид (гр. genus – род, раса, лат. сaedere – убивам) се описва и с арменската дума агхет и означава невъобразимо престъпление, голяма катастрофа. През 1895 г. и 1915-1921 г. са избити повече от един милион и петстотин хиляди (1 543 271) арменци, много други са изселени, включително и в гостоприемна България – свободната граница. Какъв заряд от емоции и признателност е имало в душите на тези арменци, за да кръстят детето си Азад Сахман, което в превод от арменски означава „свободна граница” – така е кръстен бащата на известния музикант Хайгашод Агасян.
„Да ти взема болката“ („Цавът данем“) – казват арменците на човек, който е угрижен. Това е трогателния глас от „интимната акустика на човешката душа”, чувства и мисли със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия – емпатията е привилегия на духовно богатите хора.
Научих цавът данем от великия режисьор Крикор Азарян. И от Саркис Перси Мушехян (накратко, Перси) – благодарение на таланта му да създава приятелска атмосфера Клуб „Ереван”, разположен в урбанистичното сърце на Бургас, стана епицентър на моряшката, капитанската, артистичната, лекарската, накратко интелектуалната бохема на Бургас и неговите гости.
Повече от 25 държави (Канада, Франция, Русия, Гърция, Кипър, Ливан, Белгия, Уругвай, Аржентина, Швеция, Уелс, Холандия, Словакия, Литва, Венецуела, Полша, Чили, Бразилия, Боливия, Шотландия, Швейцария, Германия… и САЩ) осъдиха чрез парламентите си като престъпление срещу човечеството арменския геноцид. И настояха Турция да признае геноцида и да поиска извинение от арменския народ. Геноцидът над арменците бе признат и от Световния съвет на църквите и Европейския парламент. И от римския папа Франциск.
В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в медиите: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили над милион и половина арменци и 30 000 кюрди“. През 2008 г. 200 турски интелектуалци, подкрепена от още 29 000 души, подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците.
Българският зов за съпричастност датира от 1899 г., след първия арменски геноцид, когато в стихотворението си „Арменци” Пейо Яворов пише:
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик…
Д-р Георги Чалдъков
.
