.
ДУШАТА БЪЛГАРСКА – ДУМА И МИГ
„Идеята на този албум е да събира тук стиховете на нашите украински поети, които мислят и пишат на родния си български език, като тези стихове да бъдат допълнени с моите снимки по темата.“ – пише нашият сънародник Александър Барон, който е роден и израснал в Украйна.
Албумът на Барон във Фейсбук – ТУК
ТАМ, В СКУТА НА ТАТЕ
Мариана Иванова Чепразова
Там, в скута на тате,
най-топлото място е там,
където живее думата „щастие“,
където да плача не ме е срам.
Ухае на родно, в скута на тате,
и сила със сигурност нося от там.
От там съм пораснала и съм богата…
Обичам те, тате, обичаш ме, знам!
15.04.2020 г.
Одеса, Украйна
* Авторката е родена в с. Горо́днє (старо име Чийшия). Живее в Одеса.
* * *
Марианна Иванова Чепразова
Назад, из детските баири,
по кална улица към стар дувар,
откъснатото куче от синджиря
пак се завърна в дома стар.
А портите, съвсем поовехтели,
запяха стара песен на субат.
Стените, цепнати, отдавна не видели
киреч, мълчаха сякаш от инат.
Семейната икона избеляла,
във ъгъла оставена сама,
от паяжина май се не видяла,
напомняше за стари времена.
Софрата, милата, изтъркана и стара,
трикрака, боса, суха от покой,
опряна беше нейде до дувара
и пазеше следи от овча лой.
И кучето, застанало на прага,
с очи, забулени от старост и мъгла,
погледна към звездите плахо,
излая към небето от тъга.
СТАРАТА КЪЩА
Анна Митева (Анна Чолак)
Старата къща –
тя не е една.
Съдбата й също:
до края – сама.
Дали се събуди
потомъкът млад?
Остават ни само
надежди и мечти
с рамо до рамо
помагай и ти!
* Авторката е родена в с. Виноградовка (старо име Чумлекиой), Тарутински район на Одеска област.
* * *
Алиса Стериополо
Родена съм в Украйна, обичам тоз народ,
но мисля за България, през целия живот.
Обичам аз Балканите и Царевеца-град,
там всичко ми е мило, прекрасно е за мен.
И Христо Ботев също, поетът, там роден.
Макар че цял живот живея във Украйна,
но моето сърце живее във България.
* Авторката е родена в с. Ровное (старо име Купоран), Тарутински район на Одеска област.
ПОЖАР
Антонина Узун
Гори съборът… Горят душите..
Ехтят молитви… Горят свещи…
Гори съборът… Защо – не питай,
а редом с него се помоли.
Гори съборът – светиня, символ
на буден, жив български дух…
Дали сега той ще застине??
Как ще стои този град над Ялпуг?
Дали ще остане с българско име?
Или ще секне с последния звън?
Или, напротив, ще станем по-силни,
отново си спомняйки онзи свят ден,
когато открит бе съборът, издигнат
с десетките хиляди силни мъже!
Дано тази жертва така я приемем,
Дано си протегнем взаимно ръце
и станем по-силни!
26.01.2012 г.,
Одеса, Украйна
.
