Интервю на Катя Илиева с Биляна Петрова,
Има един мистериозен свидетел, така ще го нарека. Това е господин Разнованов. Според доклад на КПКОНПИ той е подал сигнал за корупция срещу Иванчева и на тази база е започнало разследването и всичко останало. Т. е. този свидетел е важен, за да се види дали са били законни изобщо действията на прокуратурата и КПКОНПИ. По делото разпитаха 30-40 строителни предприемачи и всички казаха, че никога не е имало и намек за подкуп. А единственият свидетел, който уж е дал такива сведения, отказват да го разпитат. За мен това е много съмнително.
Това каза пред Фрог нюз Биляна Петрова, която на първа инстанция получи 15 години затвор по делото „Иванчева“. Ето какво още обясни тя:
––-
– Г-жо Петрова, на последното съдено заседание съдът допусна да се разгледат Ваши искания по делото „Иванчева“. Изненада ли Ви това?
– Изненада ме, че съдът допусна част от исканията. Истината е, че от четири искания беше прието само едно. На предишни заседания всичко ни бе отказвано. Това, което мен лично ме интересува в това дело, е да се научи истината. Първо да се докаже, че съм невинна, и второ да се разбере кой е авторът на целия заговор. Всички доказателствени искания и всичко, което правим, е било в тази посока. Надежда в тунела не виждам.
– Защо сте песимист за хода на процеса?
– Защото съдебната система у нас не иска да открие истината над две години. И още по-лошото е, че две съдебни инстанции отказват да събират доказателства за заговора и унищожават доказателствата в наша защита. Затова като последна надежда пуснахме електронна подписка до Европейската комисия за независимо разследване. Защото за нас е важна истината. Ние не се страхуваме тя да бъде разкрита и моля всеки, който смята, че сме невинни или виновни, нека да подпише тази подписка, за да се разкрие истината. На делото на 5-ти февруари т. г. имаше документи, които ми подсказаха, че искат отново да ни арестуват. Тогава ни спаси съдбата, защото в почивката САЩ обяви първия корумпиран магистрат, който се оказа от специализирания съд. Това прекъсна заседанието. На последното заседание аз направих искания, но нямах надежда, че ще бъдат приети.
– Да напомним на читателите ни какво настояхте да се направи пред съда?
– Става дума за искането ми да се извърши експертиза на СРС-та. По нашето дело има много СРС-та и те са с ужасно качество. Чуват се 20-30 процента. Отгоре на всичко не се записват правилно. Това е отвратително, тъй като по делото в България е важно не какво се чува, а това, което е записано на хартия. И по този начин истината се крие и се изкривява. Г-жа Иванчева намери човек, който подобри записа, докато сме под домашен арест. Затова поискахме същото-да се чуе реално това, което е записано на срещите между нас и Дюлгеров. Те са били абсолютно по работа, но няма да коментирам. Още на първата среща Десислава Иванчева заявява, че са й предлагали подкуп и тя ги отсвирва. Това по делото не съществува. То е с лошо качество. Именно с това е свързано и приетото от съда искане – да се направи експертиза с цел подобряване на записа и да се провери дали някой нарочно го е заглушавал и влошавал от службите.
– А какво се случи с другите Ви искания и какви точно бяха те?
– За съжаление, те останаха отново глас в пустиня. Смятам, че те са много важни. Това са исканията, свързани с разкриване на заговора. Кой е организирал този заговор срещу Иванчева? На първо място има един мистериозен свидетел, така ще го нарека. Това е господин Разнованов. Според доклад на КПКОНПИ той е подал сигнал за корупция срещу Иванчева и на тази база е започнало разследването и всичко останало. Т. е този свидетел е важен, за да се види дали са били законни изобщо действията на прокуратурата и КПКОНПИ. По делото разпитаха 30-40 строителни предприемачи и всички казаха, че никога не е имало и намек за подкуп. А единственият свидетел, който уж е дал такива сведения, отказват да го разпитат. За мен това е много съмнително.
– Вие сещате ли се кой е този мистериозен човек Разнованов? Познавате ли го?
– Не, не го познаваме. Зная само, че той има фирма за строителен контрол. Това е, което се вижда по делото. И на база на негов сигнал, КПКОНПИ иска СРС-та и всичко. Но се укрива от нас неговият сигнал. Отказаха ни той да бъде разпитан. Може би точно тук е скрито едно от основните неща. Аз предполагам, че въпросният човек не знае, че дори е бил цитиран по това дело, и ще бъде изненадан , че е пускал сигнал. Убедена съм, че ако този човек се разпита, може би ще започне да се разплита и заговорът срещу нас. Има друго нещо, което съдът ни отказа.
– Какво е то?
– Искахме да се разбере кой е унищожил част от СРС-та по делото. По закон прокуратурата и ДАНС имат еднолично право да унищожават тези СРС-та, които смятат, че не са по делото. Когато са ме подслушвали, са записвали разговори с майка ми и дъщеря ми. И е нормално това да не се слага по делото. Но са унищожени и важни разговори, които доказват нашата невинност и заговора на службите. Беше важно да се види кое длъжностно лице е разпоредило унищожаването на определени записи. Дори това да е законно, ще покаже откъде идва заговорът. И третото, което отказаха – аз бях направила визуализации на трафичните данни на телефоните ни.
– Защо е било необходимо?
– Прокуратурата твърди, че е имало определен брой срещи, а тези трафични данни опровергават това. Доказват, че две от срещите не ги е имало изобщо. Едната е между Ваклин и Дюлгеров, а другата среща е между Дюлгеров, мен и Иванчева. Забелязвате ли, че в това дело аз винаги се явявам като някакво допълнение. Никой не ме разглежда отделно. Най-абсурдното е, че много хора ме питат за какво съм осъдена.
– Да Ви попитам тогава и аз – за какво първата съдебна инстанция Ви даде 15 години затвор?
– Осъдена съм на 15 години затвор без никакви доказателства. По делото дори няма никакви скалъпени доказателства срещу мен. Понеже съм била в поръчката в последния момент, не са си направили труда да скалъпват доказателства. Но са спокойни и сигурни, че ще бъда осъдена. Аз съм осъдена и това го пише в присъдата за участие в две срещи. Като на първата Иванчева казва репликата: „Предлагаха ни подкуп и аз ги отсвирвах“, която е укрита. А втората среща изобщо не я имало и това се доказва с трафичните данни и други доказателства. На практика съм осъдена на 15 години затвор без нито едно доказателство. Както казва моят адвокат Емануил Йорданов: „Осъдена си за две срещи. Тоест за всяка среща по 7,5 години“. Просто съм била в неправилното време на неправилното място. По делото през цялото време може да се види – Иванчева това, Дюлгеров – онова. Накрая Биляна 15 години затвор.
– Имате ли надежда за обрат на процеса, след като приеха едно от исканията ви на последното съдебно заседание?
– Надеждата умира последна. Това е факт. И аз продължавам да се надявам, че на тази или на следващата, последна инстанция, истината ще излезе наяве. Но, честно казано, все повече надеждата ми намалява, защото това, което виждам, е много разочароващо. От друга страна, за 25 месеца животът ми се превърна в ад. Хората видяха какво е два месеца изолация, много по-леко от това, което е при мен. Можете да си представите какво е да си затворен толкова месеци. Килията всички я видяха. Всички видяха и униженията, но които аз и Иванчева бяхме подложени. Така че трябва да се съхраня, доколкото е възможно, психически. За съжаление надеждата ми наистина намалява. Това, което виждам, ми показва, че този специализиран съд няма за цел да разкрие истината. Но продължавам тайно да се надявам, че все пак накрая ще успеем през съдебната система да докажем, че сме невинни. Предполагам, обаче, че това ще бъде един дълъг и уморителен процес, с връщане на долни инстанции. Това е съсипващо.
– На предходното заседание имаше дори очаквания, че ще бъдете арестувани. Вие бяхте ли готова за подобен сценарий?
– На предходното заседание бях 50 на 50, че ще бъда арестувана и ще приложат сценария от миналата година – задържане около месец, обжалване и пускане, за да бъдем тормозени. Но за заседанието на 5 февруари бях 100 процента сигурна, че това ще се случи, тъй като те бързаха да го приключат същият ден. Миналата година ни задържаха с абсурдния мотив „широка обществена подкрепа“ и че можело някой да ни укрие. Без ние да искаме. В крайна сметка за 2 години нямам нито едно нарушение. Очевидно е, че нямат основание, защото за да ме арестуват, аз трябва да съм сгафила нещо. Но винаги мога да очаквам подобно развитие на нещата.
– Когато тръгнете на заседание, какво казвате на близките си, на дъщеря си?
– Много е трудно човек да тръгне и да очаква, че няма да се върне. Отвратително е. Това е нещо, което на никого не пожелавам. Две години не съм влизала в магазин, да не говорим да седна да пия кафе. Единствено съм влизала в аптека да си купя лекарства. Това е жестока изолация и няма нещо, което може да го компенсира.
– Какво тогава Ви дава сили да се борите?
– Мисълта, че само така мога да си върна живота, който имах. И да си върна доброто име, доколкото това изобщо е възможно. Зная, че никога няма да е същото, но поне да си върна свободата да мога да работя, да се движа спокойно. Дъщеря ми вече е почти на 20 и предпочитам да й казвам истината – че не зная дали довечера ще мога да я прегърна, но винаги ще бъде в мислите ми. И ще продължа да се боря заради нея и заради себе си. Това е, което казвам на всички – че няма да се откажа да докажа, че съм невинна. Това изпитание е тежко, но трябва да го премина. Няма как да се оставя. Аз удържах първият ден, когато ме заплашваха с убийство, да не предам съвестта си. Ще издържа до края на това изпитание.
– Кога е следващото заседание?
– На 3 юли. Дотогава трябва да е готова експертизата за СРС-та. И вече ще видим. Лично аз няма да правя вероятно повече доказателствени искания, освен ако нямам някакви въпроси около СРС-та. И ще вървим към пледоарии. Почти съм готова с последната си реч. Продължавам да доказвам, че съм невинна, дори на базата на събраните по делото доказателства. Защото пак искам да кажа, че аз и Десислава Иванчева получаваме отделна присъда и искам да бъда разглеждана като отделен човек, което досега никой не го прави. Ще постъпя дори малко странно на пръв поглед, но искам да бъда чута. Искам истината да излезе наяве и да приключа с този тежък период от живота ми, който съсипва не само мен, но и цялото ми семейство. А е тежко, когато близките страдат заради мен. По някакъв начин чувствам вина към семейството си.
.
