.
За нашата Елена Роблес, прекрасна колежка и родопчанка –
Честит 60-ти юбилей!
На 1 май 2020 г. нашата прекрасна колежка – Елена Роблес навърши 60 години.
Така се случи, че животът наложи в тези месеци на 2020 година да живеем раздалечени, но ако има добри хора, добри сърца, добри дела – светът може да е красив и в трудни минути.
Елена Роблес е хореограф и помощник-учител в БУ „Иван Станчов”. Женена е за Бенце от Перу. И двете й деца – Фели и Бени завършиха нашето училище. Нещо повече – научиха български при нас.
Елена е изключителен човек: добросърдечна, всеотдайна до болка, винаги да помага, винаги готова да раздава с плам любовта си към България така, че да спечелва люде от цял свят.
Изключително красива жена и душа, типична родопчанка. Родена в Чепеларе, закърмена с родопските песни и хора, свързала живота си с невероятния перуанец Бенце. Дарила живот на две красиви и много добри деца. С каквато любов танцува българските хора, със същата всеотдайност танцува и перуански, и латиноамерикански танци. Събира любовта към фолклора на света в една китка и така свети толкова всечовешки.
Със собствени средства Елена изгради един огромен бял кръст за жителите на родния си град и го постави на високия хълм над Чепеларе. Ако минавате оттам, точно на излизане по пътя за Пампорово, над нейния дом – погледнете вляво и ще го видите. Общината събра допълнително средства, за да постави осветление, и сега кръстът може да се вижда дори вечер (ще го видите във видео по-долу), пред него една от приятелките й я поздравява). Това бе подаръкът на тази дълбоко вярваща жена за нейните съграждани, за да пази този кръст, символ на вярата, и града и родопчаните от беди, да ги закриля. Такава е Елена. Обична и даряваща.
Ели работи в БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон и обучава учениците ни на български народни танци. С майчинска грижа ги организира, запалва ги с обичта си към родното. Помага ни в 1 и 2 клас с децата, които не говорят добре български. Тя е изключителен общественик. Един от най-активните доброволни сътрудници и в дейността на посолството, когато се налага да се организират избори или някакви културни събития. Освен това дълги години работи в английско училище и се грижи за деца, които имат специални нужди. Много често това са деца с неизлечими заболявания, за които трябва да можеш да понасяш и даряваш много. И тя винаги за всичко има сили.
Тази й работа в английското училище стана причина да се зарази с Covid-19. Слава Богу, успя да се излекува и сега отново е пак на работа (дори в деня на юбилея си). Защото в Лондон училищата работят за децата със специални нужди, за тях карантина няма. След нея и Бенце преболедува, дори по-тежко. През цялото време Елена вярваше, че Бог ще им помогне. Така и стана. За миг Ели не се усъмни.
Именно заради голямата си вяра в Бога, тя реши да завърши образованието си в Богословския факултет на ПУ „П. Хилендарски” . И това си начинание прегърна с огромна обич. Тя просто излъчва ищах и можене, закрила и оптимизъм.
Затова на днешния ден приятелите й изготвиха за нея видео за спомен, в което ще видите хора от цял свят, които й благодарят, освен на български, на английски, гръцки, испански. Ще ни видите и нас, признателните й колеги – Здравка, Невяна, Валя, мен, ще видите и д-р Ирина Владикова – председател на Асоциацията на българските училища в чужбина. Елена е част от учителското ни войнство, което брани България и Българското в чужбина.
Колеги ни от Асоциацията на българските училища в чужбина, които бяха с нас на семинарите в Бачковския манастир, сигурно си спомнят последната вечер, когато се събрахме в механата за довиждане и Елена доведе приятелите си от Чепеларе – да посвирят на гайда и да попеят родопски песни за нас. Ще видите и тях на видеото. Каква вечер бе само! Какви хора!
Елена е Вселена, а заедно с Бенце са една неотразима и много забавна двойка.
Когато заедно с групата на АБУЧ, водена от митрополит Антоний в Израел, посетихме Светите места на Йерусалим, Бенце ни съсипваше от смях през цялото време и двамата с Елена ни бяха като талисмани. Тогава всички единодушно решихме, че следващата екскурзия на АБУЧ ще бъде в Перу. Начело с тях двамата.
Майци син (така в Родопите се обръщат към най-обичните си), Ели,
трябва да го направим! Що е живот – пред нас е!
Стягай надеждите, от нас мераците – от Бог – да върне здравето на Света!
Ако имате 30 минути на разположение – ето видеото, което приятелите й подариха за нейния празник. Струва си да станем свидетели на една обич, събрана за обичен човек:
––––
П.С.: А в това видео (от 0.43 до 4.00 мин.) можете да видите откъс с Елена и дъщеря й Фели, в разговор за българското ни училище, а веднага след това сме на събора на връх Рожен в Родопите, където танцовият състав от Чепеларе, в който играха Ели и дъщеря й, спечели първа награда за участието си.
Снежина Мечева,
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон
говорител на АБУЧ
.
