.
Животът – лунна въртележка
върти ме като спънат кон.
Върти ме като черна пешка –
танцьор без маска на пилон.
В ключалката ми нощем стърже
оная кучка-самота,
която като рилски кърлеж
клечи пред моята врата.
Все още жив. Във тъмнината,
все още жив във своя ад,
играя шах със самотата
и дъвча хляб и шоколад.
Камината догаря бавно…
Часовникът от ярост спрял,
минути, часове отдавна
по ъглите е разпилял.
Секунди, часове, минути
от мойто детство без късмет,
люляно във приспивни скути
със бял гаврошовски каскет.
Животът – лунна въртележка,
върти ме като спънат кон.
Върти ме, като черна пешка,
облечен във прозрачна дрешка,
танцьор без маска – на пилон!
Райчо Котев
––––––––––––––––––––––––––––––
Райчо Котев е роден през 1947 г. в с. Рельoво, Самоковско. По-късно родителите му се преместват да живеят в София, където той завършва основно и средно образовани, както и Далекосъобщителна техника в полувисш институт „А. Стоянов“. Работил е в Софийски телефонни и телеграфни станции, в Комбинат за полуцелулоза и картон – гара Искър и в „Софийска вода“. Понастоящем е пенсионер. Живее в Нови хан. Макар че професионалната му дейност е била далеч от литературата, той е свързан с нея – и като автор, и като читател. Част от неговите творби са събрани в стихосбирките му „В края на безкрайността“ (2014) и „Вик в нощта“ (2018).
.
