.
Стихове от Георги Константинов
.
НЕПРЕДВИДЕН ДЪЖД
Този дъжд
не е просто
течаща вода.
Това са сълзите
на подранилия юни,
разбрал, че си отива пролетта.
Това е поздрав
от просторното море,
потупал града по рамената
с милиони
дребни капки.
Това е щедро пръскане
със светена вода
пред твоите и
моите стъпки
от някой ангел невидим –
като небесен благослов…
А може би това е нашата
непредвидена любов,
дошла да прошуми
и да си отиде.
ПЛАНИНСКИ СПЕКТАКЪЛ
Тя кръжеше плавно над скалите.
Щом видя ме –
стори два-три лупинга…
Нищо чудно!
И на птицата и трябват зрители,
както на артиста – публика.
ЗА ЛЮБОВТА – НАКРАТКО
Тя възпира всяка твоя наглост.
Заличава всяка мисъл зла.
И човекът, който не е ангел,
придобива
ангелски крила.
Май 2020 г.
–––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук.
.
