.
18 май 2020: Пристанище на 117 години
Д-р Георги Чалдъков и приятели
ПРИСТАНИЩЕ I
Христо Фотев
Единствено в бургаското пристанище
животът ме изпълва с възхищение!
Движение на влакове по релсите –
издигай ме със своята експлозия!
Чудесно електричество – обичам те!
В хилядата ти крушки е душата ми…
Гласът ми пропълзява по въжетата
и ужасява корабните плъхове!
Аз разковах сандъка с портокалите!
Наистина ли съществува Африка,
Америка, Австралия –
о, блясъци
в кристалите на каменните въглища!
Как искам да отида аз във Индия,
в Япония, в Италия –
навсякъде…
И никъде да не отида – никога
да не напусна своето пристанище!
…Ще изгоря във въздуха – а слънцето
ме вдига със металните си челюсти!
Към ноздрите ми се надига сярата!
Желязото във всичките си образи
отново ме притиска до ребрата си…
А корабите – толкова изтънчена
и женствена е формата им,
толкова
са благородни тънките им профили,
че ме изпълва тъмно отчаяние!
Но… колко са крисиви цветовете им!
И хорота по стълбите бамбукови!
Ръцете им се движат непрекъснато –
познати ми са всичките им жестове!
Речта им е дъжда по раменете ми.
И аз вървя в дъжда със удоволствои!
На всекиго разбирам аз езика му,
Почитам боговете му,
страната му –
сърцете ми прилича на пристанище!
Пристанище, благодаря за твоето
пространство – за голямата ти работа,
в която и най-малките подробности
са пълни със огромно самочувствие!
Благодаря ти, весело движение!
Издигай ме със своята експлозия!
Чудесно електричество – обичам те!
В хилядата ти крушки е душата ми,
открила и обикнала света!
.
