На 10 юни 2020 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрания, при следния дневен ред: „1. Информация за дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина и очакванията на Министерството на образованието и науката за прием на чуждестранни граждани с български произход за студенти, докторанти и специализанти в българските висши учебни заведения в условията на криза, предизвикана от COVID-19; 2. Разни“.
На заседанието присъстват представители на МОН – Галина Дреновска, директор на дирекция „Висше образование“, Тодор Ванчев, гл. експерт в същата дирекция, Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“. Както и и.д. председателят на ДАБЧ Димитър Владимиров, и Милена Димитрова от Комисията за българско гражданство към Администрацията на президента.
В хода на дискусията на заседанието е засегната и темата за удостоверенията за български произход, издавани от ДАБЧ.
Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС тук.
П Р О Т О К О Л
№ 41
На 10 юни 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация за дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина и очакванията на Министерството на образованието и науката за прием на чуждестранни граждани с български произход за студенти, докторанти и специализанти в българските висши учебни заведения в условията на криза, предизвикана от COVID-19.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Откривам днешното заседание на Комисията, като предлагам следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация за дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина и очакванията на Министерството на образованието и науката за прием на чуждестранни граждани с български произход за студенти, докторанти и специализанти в българските висши учебни заведения в условията на криза, предизвикана от COVID-19.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Гости на днешното наше заседание.
От Министерството на образованието и науката: госпожа Галина Дреновска – директор на дирекция „Висше образование, господин Тодор Ванчев – главен експерт в дирекция „Висше образование“, и госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“; от Държавната агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – изпълняващ длъжността председател; и от Президентството: госпожа Милена Димитрова от Комисията за българско гражданство към Администрацията на президента.
Здравейте!
Точка първа:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ И НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА И ОЧАКВАНИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЗА ПРИЕМ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ГРАЖДАНИ С БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СПЕЦИАЛИЗАНТИ В БЪЛГАРСКИТЕ ВИСШИ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ COVID-19.
По тази точка предоставям думата на колегите от Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Михалевска.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Съвсем накратко за състоянието сега на българските неделни училища зад граница и това, което предстои през идните дни и седмици.
В момента финансираме по Постановление на Министерския съвет № 90 – 224 български неделни училища, по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ – 140 училища, в целия свят, по всички континенти, в 54 държави, плюс две български държавни училища в Прага и Братислава.
Тази година Националната програма „Роден език и култура зад граница“ увеличи не само своя бюджет, но и дейностите и модулите по нея – 2 млн. 208 хил. лв., от 1 млн. лв., стигна тази програма. Заедно с финансирането на училищата по ПМС 90, над 15 млн. лв. е бюджетът на Министерството на образованието и науката.
Сега по първия модул от тази програма до 30-и е кандидатстването на новите български неделни училища, на този проектен принцип за определени дейности. Знаете, че Националната програма е създадена за новопрохождащи училища и за тези, които са свързани с училищата на чужди държави, каквито са в Сърбия, Македония, Украйна и Албания.
Новите два модула на Програмата вероятно ще представляват интерес за Вас, защото вече имаме запитвания от народни представители, са свързани с обучението на учителите в българските неделни училища зад граница.
Предвидено Министерството на образованието и науката да сключи споразумения с три висши училища в България. Това са Великотърновския университет, Пловдивския университет и Софийския университет, които да реализират обучение по български език като втори и трети по ред на усвояване в живота на децата там, и българският език като чужд за учителите по български език, обучение по история и география на България за преквалификация и допълнителна квалификация на учителите, за да бъдат учители по история и география. И третият вид обучение е за това учителите да могат да правят дигитални уроци или да работят в електронна среда.
Обученията, които ще се реализират са и в България, те са и на място в няколко центъра на Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Украйна и Франция, за което министърът на образованието е сключил договор за сътрудничество с партньорски организации в тези държави, които имат неделни училища.
Стойността на този втори модул е 271 000 лв. Той е за обучение на българските учители зад граница.
Третият модул „Партньорства“ е нов и се отнася само за балканските страни и за възможността да си партнират на място децата и учителите от неделните училища на балканските страни плюс държавните и общинските училища на Македония в България. Те сами избират училищата-партньори. Ние им създаваме условия, както финансови, така и организационни на територията на България, да се чувстват добре в три или четири дни.
Тази програма е целогодишна и ако обстановката сега не позволява да си партнират училищата на място и да имат тези посещения, това може да се реализира до края на другата учебна година, което дава известна увереност за това, че ще се реализират всички дейности по новата Национална програма „Роден език и култура зад граница“.
Следващо важно нещо, което искам да Ви кажа, е, че всички български неделни училища, които бяха в състояние на пандемия продължиха своето обучение дистанционно, така както и в България, за пример на чуждите държави даже, в електронни платформи и синхронно. В този смисъл българското Министерство на образованието и науката признава всички разходи за тези месеци на неделните училища, както за обучение по български език, история и география, така и за извънкласни дейности, като се променя регламентът за работата в дейностите, свързани със съхраняване на българския фолклор и култура, или така наречените извънкласни дейности, които те ще провеждат до края на летните месеци, тогава когато това е възможно при различните организации.
Това, което направихме ние, е да ги подпомогнем с електронни платформи и електронни ресурси, уроци, както и да въведем профили на всички български неделни училища в Националната електронна библиотека на учителите в България, където те не само публикуват свои материали в отделни секции, но те могат да споделят своите материали и да ползват тези от учителите в България, особено по отношение на обучението по български език и литература, което, разбира се, е много по-различно от присъственото обучение и не всички имаха тази готовност.
Затова ние считаме, че учебната година за неделните училища в училищната мрежа по света ще завърши успешно, въпреки създалите се обстоятелства.
Ако имате въпроси съм готова да отговоря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Михалевска.
Имате ли въпроси, колеги?
Господин Вангелов, моля.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, аз имам – то не е въпрос, ами искам да разбера само дали вече са уведомени зад граница кандидатите за тазгодишната студентска кампания? Доколкото знам тя ще бъде по друг начин. Заради COVID-19 няма как да ходят екипи…
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Госпожа Дреновска е тук. Тя е директор на дирекция „Висше образование“, но аз искам да кажа, че стремежът на Министерството се реализира – да свърже българските неделни училища, хората, които живеят по места там, с кандидат-студентската кампания.
И промените в Постановление № 103, и наредбите за прием на студенти в държавните висши училища предвиждат това, че в българските неделни училища да се правят кампании за намиране на студенти. С госпожа Дреновска организирахме първите кампании. Толкова съжаляваме, че те не можаха да продължат, така че се надявам догодина да се реализира това.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Аз това имах предвид, че Вие ще бъдете много затруднени сега, заради COVID-19.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Може би тя ще отговори.
Искам да Ви кажа, че колкото и да сме затруднени, двете висши училища извън тази тема – Великотърновският университет и Софийският университет, които правят летни семинари за чуждестранни студенти, имат един немалък бюджет, предоставен за това. Тази седмица потвърдиха, че при спазване на всички мерки ще приемат чуждестранните студенти на летните семинари. Посолствата чакат тази информация от чуждите висши училища, така че се надяваме да продължим кампанията.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Томов също иска да вземе думата.
ТОМА ТОМОВ: Само искам да изразя възхищението си. (Говори на изключени микрофони.)
Аз бях на едно Ваше събитие в … И съм просто възхитен от начина, по който го проведохте и беше блестящо. Благодаря Ви.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: И ние много Ви благодарим. Идеята, която Вие тогава ни дадохте с филма, сега продължава в един нов проект на Министерството, който може би ще споделим по-нататък с Вас.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Госпожо Дреновска, заповядайте, за да изнесете информация от Ваша страна.
ГАЛИНА ДРЕНОВСКА: Тази година стартирахме рекламната кампания много по-отрано с едни много по-грандиозни планове, свързани с едни промени в нормативната уредба, с които дадохме възможност на гражданите от българска народност от шест държави да имат възможност да се обучават в България без такси за обучение. Това са Украйна, Молдова, Косово, Албания, Сърбия и Македония. Това се отнася за кандидатите, които са от българска народност, а не за тези, които кандидатстват като македонски граждани, а тези, които кандидатстват по така нареченото Постановление № 103.
И в тази връзка с дирекцията на госпожа Михалевска, както и с други колеги, започнахме една кампания още от септември миналата година, тъй като една от критиките, която в годините назад получавахме, специално от българските общности в чужбина, е, че много късно стартира нашата рекламна кампания, която традиционно се провеждаше март и април.
Ние миналата година решихме да направим две рекламни кампании – едната, като прелюдия, която е подготвителна, за да подготвим хората за промените, които предстоят, и другата, която да бъде непосредствено преди самите приемни изпити, така че ние успяхме да се справим с половината от задачата – тази, която беше изнесена за края на миналата и началото на тази учебна година.
Освен традиционните български общности, които са в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, ние бяхме в Испания и в Кипър, където също направихме кампания срещу така наречената вторична българска емиграция.
Общо-взето кампанията беше много интересна, защото в нея успяхме да включим и голяма част от българските висши училища, които лично да представят образователния си продукт, тоест получи се нещо като образователни изложения на българското висше образование, така че до март каквото успяхме да свършим – свършихме. От март нататък започнахме да правим планове и промени в нашата стратегия и в нашата кандидат-студентска кампания.
Това, което сме направили досега, като непрекъснато всичко, което правим, го правим координирано и съгласувано, както с българските общност и чужбина, така и с нашите дипломатически мисии и представителства в чужбина, съгласувано с Министерство на външните работи.
В момента Министерството работи, почти сме на финалната права, на една електронна платформа, чрез която тази година всички хора от български произход в чужбина ще кандидатстват по Постановление № 103. Изпратена е информация, че се отменя кандидат-студентския изпит, който традиционно се провежда. Изпратена е информация за новия начин на приемане, за начина на балообразуване за всяка една от специалностите, по които сме обявили прием и очакваме, че в началото на юли или до средата на юли ние ще започнем да приемаме документи от тези държави.
Доста ни е притеснено. Надявам се системата да заработи, тъй като те всичко трябва да сканират и да качат в електронен вид – трябва да попълнят електронно заявление, да качат електронни документи.
Съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина ще проверяваме техните документи за български произход, които ще ни дадат основание за прием.
Това, с което също сме решили да улесним нашите сънародници, е, че няма да искаме от тях заверени нотариално документи и така нататък. Разчитаме, че на приетите кандидати тези документи ще бъдат проверени на място от висшите училища.
Опитваме се да улесним максимално процеса и процедурите и да дадем възможност на всички деца, които наистина искат да учат в България и да се възползват от новите условия, които нашата държава предоставя, наистина да го направят.
Едно от затрудненията, което аз виждам в момента, това са различните периоди, в които нашите сънародници ще завършат средното си образование. Някои държави като Молдова и Македония са отменили държавните зрелостни изпити, което означава, че те ще позволят на своите средношколци да завършат много по-рано и да получат много по-рано дипломи. Не е такъв въпросът обаче с Украйна – една Украйна, която е с една от най-големите ни диаспори и един от най-големите ни източници на кандидат-студенти. Те са отложили държавните зрелостни изпити и предвиждат те да приключат в средата на юли, в края на юли, а някои отиват дори към средата на август, така че тепърва предстои да отработим този въпрос, защото за нас е много важно кампанията да се провежда възможно най-напред във времето.
Времето се яви като основния ни противник в борбата за привличане на чуждестранни студенти в България. Обикновено другите държави – всеки, борейки се да запази тези студенти за техния образователен пазар, създават различни усложнения. Например, една Македония – дава им дипломите, да кажем, в понеделник и им дава пет дни срок, в който те да се запишат в техните висши училища. И, естествено, нашата кампания е по-назад от този срок, тъй като ние синхронизираме с още седем-осем държави и затова се опитваме всяка година да скъсим този срок и да го изместим напред и да дадем сигурност на повече деца, че са приети за студенти, за да не стои този избор пред тях и пред техните семейства как да продължат живота си напред.
За тази година отново се опитваме да постигнем този ефект. Единствената държава, която засега е декларирала едно по-късно провеждане на държавни зрелостни изпити, е Украйна, така че може би ще сме принудени да направим кампанията по-скоро в края на юли, отколкото по-рано, както се надявахме.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов, заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да не звучи много сълзливо от моя страна, но аз направо не мога да повярвам на това, което сте свършили. То, нямам думи! Напълно адекватни на ситуацията, даже нещата, които аз съм си мислил как сега, тази година ще бъдат, като разбрах и каква е темата на Комисията, мога само да Ви поздравя за това! Вие сте ги улеснили! Те сега няма да минават граници, няма да се застрашава… Даже и финансово ще бъдат много облекчени!
Вие сте напълно права, но това не зависи от Вас, че когато ние не можем да обявим бързо резултатите и те се чудят дали да се запишат в местния ВУЗ, а не знаят дали са приети в България. Е, това е, но то не зависи от Вас.
Иначе, всичко друго – тази платформа, за която казвате. Аз не знам дали не трябва да го продължим с нещо подобно и след COVID-19. (Шум и реплики.)
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Министър Вълчев инициира създаването на тази платформа много преди да сме чули за COVID-19, така че тя ни беше добре дошла и работим много време по нея.
Освен това, днес бяха в Министерството цяла делегация от Цариброд и до такава степен вече дирекция „Висше образование“ се популяризира, но има и различни хора. Не всеки може да сканира, да попълва и така нататък, но си има хора, които са от общностите и те са ангажирани с това да дадат в електронната платформа документите. Те предварително се запознават с електронната платформа, колеги от „Висше образование“ се свързват с тях, тоест това не е просто пусната новина – ето, по електронен път можем да го правим за Ваше улеснение. То е целенасочено и подготвено като политика на Министерството.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря Ви и още един път Ви поздравявам. Прекрасно сте се справили!
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Вангелов.
Присъединявам се към Вашите адмирации. Не мога също така да не изразя своите лични адмирации относно това, което сте свършили и това, което правите в момента.
Бих искал и от Външно министерство да наблюдаваме такава активност по отношение на сънародниците ни от чужбина и към тези, които проявяват желание да придобият и българско гражданство, особено що се касае до Украйна. Наблюдаваме някои притеснителни процеси, които се случват там.
Колеги, някой още има ли желание да вземе думата?
Ако няма други изказвания, да благодарим на гостите за участието в разглеждането на тази точка и за старанията, които наистина полагат. Дано кризата, която повсеместно е обхванала целия свят, да не попречи на реализацията на добрите намерения.
Да дадем думата и на колегите от Държавната агенция за българите в чужбина.
Господин Владимиров, заповядайте.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Аз искам да подчертая отново, както всеки път, труда, който полагат от Министерството на образованието и науката. Те наистина изпреварват времето си, както се казва.
Огромни усилия положиха за това онлайн обучение, но основите наистина бяха положени още преди – през миналата, дори по-миналата година. Министър Вълчев говореше по темата, беше насочено дистанционното обучение към съботно-неделните училища.
Сега кризата с COVID-19 активира тези процеси и това те да се случат по-бързо. Радвам се, че колегите от Министерството на образованието и науката успяха по този начин да привлекат студентите по Постановление № 103. Изключително много се радвам, че съботно-неделните ни училища, абсолютно всичките, аз и миналия път на заседанието на Комисията казах, бяха обхванати от онлайн обучението.
Министерството винаги е било единствената институция, която е имала най-голям бюджет за работа с българските общности в чужбина и винаги сме работили в изключително добро партньорство. Дори в петък имаме една среща в Министерството, за да видим как ще се случат нещата с удостоверяването на българския произход. Смятам, че всичко ще мине изключително гладко и бързо. Надявам се да имаме повече кандидати по този начин, тъй като това наистина е улеснение – всичко да става онлайн. То става по-бързо, става веднага, така че ние също ще реагираме максимално бързо.
Като цяло в Агенцията през тези месеци на криза ние работихме изключително усилено по отношение на удостоверителната дейност. Всички приети удостоверения, заявления на гише са обработени и вече се раздават.
В момента се обработват изостанали 2500 – 3000 преписки по консулски път, но в рамките на месец – месец и половина, те ще бъдат отработени и ние няма да имаме абсолютно никакви забавени или изоставени преписки и ще работим бързо в едни изключително кратки срокове.
Благодаря на Министерството, благодаря на народните представители за темата на днешното заседание. Беше важно да се каже какво се прави за нашите сънародници и да си пожелаем една успешна кампания с повече студенти от миналата година. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Господин Вангелов, заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Съжалявам, че пак вземам думата, но току-що чухме още една супер, една прекрасна новина, че всички преписки са изчистени! Нали правилно разбрах?
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Всички преписки, които са заявени на гише в Агенцията, са изчистени.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Досега се чакаше една година, сега вече са обработени.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да, няма да имаме никакво забавяне. От понеделник започваме да приемаме граждани, тъй като не знаехме, че ще се удължи извънредната епидемиологична обстановка, но ние ще приемаме логично граждани, които са в България в момента и имат възможност да дойдат. Гишето ще е отворено в понеделник за заявители. Удостоверенията ще им стават изключително бързо – в рамките на една седмица.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Това е супер новина!
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Усилено се работи да се изчистят сроковете и за консулските преписки…
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Поздравления и за господин Владимиров лично, защото знам, че той ги подписва, председателят ги подписва, в случая – изпълняващият длъжността.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Ами, 26 000 удостоверения съм подписал за тези два месеца, така че! (Весело оживление.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ето, има и положителни неща от COVID-19!
Явно днес е ден на добрите новини, за което благодарим на присъстващите.
Един въпрос ще си позволя към представителите на Министерството на образованието и науката, който е извън днешната тема.
Много усърдно се обсъжда, виждаме и в редица медии се появяват анотации относно възможността от удължаване и въобще преминаване до голяма степен към онлайн образование. Какво е виждането на Министерството на образованието и науката по този въпрос? Не само за училищата в чужбина, а въобще и по принцип за онлайн образованието и обучението.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Първо, за училищата в чужбина – за разлика от училищата в България, преди две години с акт на Министерския съвет се регламентира дистанционното обучение за неделните училища с частично присъствие и без присъствие.
Вие знаете, тогава ние сме докладвали пред Вас, че става въпрос за хора, които живеят на отдалечени места и нямат физически достъп, за деца, които по други обективни причини не могат да посещават училище и най-вече за тези, чиято възраст не отговаря на нивото на знания за съответния клас. Затова, както и господин Владимиров каза, на нашите училища в чужбина беше по-лесно да преминат сега през този период на принудително дистанционно обучение, да кажем. Те бяха подготвени с електронни платформи, ресурси и с квалификация, но сега има предложение, подписано от 140 училища, пристигна при нас от Париж, затова още повече да се освободи дистанционната форма, като се даде възможност децата, които учат неприсъствено, да получават удостоверение от българската държава за проведено обучение за съответен клас. Те такова в чиста дистанционна форма без частично присъствие сега не получаваха.
Така или иначе, електронните платформи вече ни показаха възможността за проследимост и ние във всеки един момент можем да влезем в часа на всеки един учител в целия свят, тоест можем да контролираме повече това. Може би ще направим предложения за промени в акта на Министерския съвет за българските училища в чужбина, за да разширим възможностите на дистанционното обучение и с ресурси.
За България, доколкото, разбира се, екипът на Министерството на образованието и науката подготвя промени в Закона за предучилищното и училищното образование, Комисията по образование вероятно и сега коментира тези промени. Разбира се, че имаме виждане, че трябва да се позволи в такива ситуации, в кризисни ситуации, тогава когато има грипни и други епидемии децата да могат да учат дистанционно, от разстояние, в електронна среда и учителите да бъдат подготвени затова, както и по реда на иновациите в образованието.
Вие знаете, че имаме над 400 иновативни училища вече в България. Могат да се защитават проекти за училищна работа в електронна среда. Наричам го така, защото не включва само прякото обучение, но и извънкласните дейности, и заниманията по интереси, и другите следобедни занимания в целодневната организация на учебния ден, тоест за България, за училищната система в България ние сме подготвили конкретни предложения, които министър Вълчев ще сподели в Комисията по образованието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Михалевска.
Да, и за висшето образование също ще е интересно какви са насоките, имате ли намерение по принцип да намаляваме като цяло прякото, директно образование, присъствено и да го заменяме с дистанционно образование?
Това, което поражда известни притеснения, поне у мен, в тази насока е, че образованието, сами разбирате, не е само процес на предоставяне на определени знания в хората. То си има и своите възпитателни цели…
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Има и социализираща функция.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Разбира се, естествено… (Реплики.)
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Само 10 – 20% при извънредни ситуации, тогава, когато се налага. Приоритет е присъственото обучение и традиционното обучение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви много.
ГАЛИНА ДРЕНОВСКА: Ами, за висшето образование може да се каже, че нещата стоят малко по-различно, защото по принцип една от формите на обучение, разписана в Закона за висшето образование, това е дистанционната форма на обучение, но пандемията ни завари в ситуация, в която много малко висши училища имаха акредитирано обучение и то само по някои специалности, за някои образователно-квалификационни степен в дистанционна форма на обучение.
Това, което развиха висшите училища за този период, е така нареченото обучение в електронна среда. Оказа се, че дори висшите училища по изкуствата и те се справиха.
Единственият проблем, който остана и където ще се наложи да се удължи учебната година вероятно, това са медицинските висши училища, където част от задължителната учебна програма е свързана с държавни и семестриални стажове и практики, които са свързани със самото обучение – практики в болници, в лаборатории и така нататък, които не могат да се проведат в електронна среда, но тенденцията междувременно през целия този процес, министър Вълчев проведе може би десетки срещи с ректори на висши училища. Това бяха срещи, които бяха общо с всички ректори, и срещи с ректори по конкретни типове висши училища или индивидуални срещи с ректори. Навсякъде той ги насърчи да запазят постигнатото до този момент и да разпишат поне част от провежданото обучение, да остане част от учебния план като провеждане на обучение в електронна среда. По този начин ще се компенсира фактът, че много от студентите работят, нямат възможност редовно да посещават учебни занятия и това би допринесло не само до повишаване качеството на висшето образование, но и до създаване на един по-траен интерес и една по-трайна възможност на студентите да се включват адекватно и пълноценно в учебния процес, така че това остана като една дългосрочна тенденция, според мен, защото и много висши училища отчетоха факта, че са имали много по-голямо посещение на тези електронни лекции във виртуална среда, отколкото когато това се е провеждало по традиционния начин в студентските аудитории.
Мисля, че постигнатото сега ще бъде надграждано и развивано, още повече, че много висши училища си инсталираха много съвременни електронни платформи за обучение. Някои от тях дори стигнаха до там, че спокойно могат да провеждат изпити в електронна среда. Например, Техническият университет в София демонстрира техен продукт, който по време на изпита многократно има опция да се сканира средата, в която се провежда изпитът, да се сканира екрана на изпитвания студент и да проверява за всякакви видове шумове и всякаква друга намеса дали би могла да се случи, така че според мен пандемията, освен всичко лошо, което причинява, в някои случаи мотивира някои процеси, които наистина биха били полезни в така наречената мирна среда.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Дреновска.
Малко съм скептичен относно толкова високите способности да се справя изкуствения интелект с изобретателността на студентите в електронна изпитна среда. (Оживление.) Но, да приемем, че и това е една положителна новина.
Колеги, има ли някой друг, който да иска да се изкаже? Няма.
Благодаря Ви за участието.
Мисля, че изчерпахме с позитивна нотка точката от дневния ред за днес.
Закривам заседанието.
.
