Предстоящите парламентарни и местни избори на 21 юни са пример за най-примитивна и антицивилизационна политика, която обезсмисли участието на голяма част от гражданите на Сърбия в изборния процес. Това особено се отнася за българското малцинство, което, предвид историческите обстоятелства, не е демократично създадено, никога не е живяло в демократични условия и априори е лишено от правото си свободно да упражнява демократичните си права.
Повечето политически грамотни и демократично определени граждани осъзнават, че са изправени пред две възможности: да участват в изборния процес и да бъдат употребени за демократична легитимация на победата на сегашната непросветена диктатура, или да ги бойкотират с надеждата да оспорят легитимността на изборите, които ще бъдат спечелени с огромни нарушения на изборния процес, изнудване на гласове и множество изборни фалшификации и манипулации.
Демократичният съюз на българите неведнъж е предупреждавал, че не само е безсмислено, но е и политическо безотговорно да се излиза на избори под неравноправни условия, без свободни и професионални медии, без гарантирана лична свобода и сигурност, и строго зачитане на правилата на изборния процес. Практиката показа, че участието на такива избори, по правило винаги довежда на власт безотговорни, неморални, некомпетентни и корумпирани управници, които доведоха до катастрофални резултати във всички сфери на обществения живот и принудиха немалка част от жителите на Босилеград да напуснат страната си, и да потърсят по-добри места за живот в чужбина.
Освен всичко останало, участието на избори, по начина, по който те се провеждат в Р. Сърбия през последните три десетилетия, опорочава демокрацията като модерна форма на обществено и държавническо устройство, и утвърждава отживелите тоталитарни системи на управление.
Община Босилеград е класически пример до какво могат да доведат недемократично проведени избори, спечелени със злоупотреба на власт. На предишните избори властта редовно беше злоупотребявана за оказване на натиск срещу гражданите и опозицията, парите на гражданите бяха използвани за купуване и продаване на гласове, избирателните списъци бяха силно преувеличени и злоупотребени, нямаше еднакъв достъп до медиите за всички, нямаше външен контрол на изборите и бяха допускани всякакви други нарушения. Така престъпно проведените избори доведоха на власт едно престъпно и безотговорно управление, което през изтеклите две десетилетия нанесе непоправими вреди на човешките и особено на малцинствените права, икономиката, околната среда, здравеопазването, пътната инфраструктура, образованието, медиите и културата. Населението на общината бе преполовено.
Службите за сигурност, Сръбската православна църква, управляващите сръбски националистически партии и даже прокуратурата и правосъдието, плътно подкрепяха и продължават да подкрепят така „избраната” власт.
Същевременно, автентичните партии на българското национално малцинство бяха представени не като политически партньори, а като държавни врагове, които на всяка цена трябва да бъдат унищожени. Демократичните институции вече не са място, където взаимно се контролират и канализират политическите идеи, а място, в което управляващите осъществяват личните и партийни интереси, и своеволно разполагат с живота и съдбата на гражданите.
В условия на медийно затъмнение и игнориране или брутално преследване на българската национална интелигенция, нашите съграждани все още лекомислено залитат по всякакви сръбски „демократични”, „граждански” и „либерални” партии. Това още повече разводни опозиционното пространство и попречи на обединението на българското малцинство върху една обща политическа платформа. Част от отговорността за сегашната национална катастрофа на българите в Сърбия лежи и върху тези, т.нар. „опозиционери”, които национално не се идентифицираха с българското национално малцинство, не разпознаваха неговите истински проблеми, не предлагаха и не подкрепяха решения за тях. По този начин те, заедно с управляващите сръбски националисти, лишиха собствените си деца от бъдеще в родният им град и ги осъдиха на емиграция.
Оставени на произвола на представителите на примитивните великосръбски националистически партии, подрастващите поколения на Босилеград и особено национално осъзнатите от тях, бяха принудени да напуснат родните си домове и да си потърсят по-добри места за работа и свободен живот в България или Западна Европа, обричайки родния си Босилеград на демографска катастрофа и изостаналост.
На 21 юни местните избори в Босилеград ще се проведат без участието на опозиция. Листите „Това сме ние – Владимир Захариев – Александър Вучич” и „Сръбска радикална партия – Воислав Шешел” не са представители на българското малцинство, а представители на крайния великосръбски национализъм, който в исторически план, включително и днес, е най-големият враг на българското малцинство. Само политически наивните днес се учудват, че общинските структури на Демократичната партия на Сърбия и на Сръбската прогресивна партия, Владимир Захариев и Невена Костадинова излъгаха надеждите на привържениците си и се обединиха на една листа. Изправени пред бойкота на демократично определените граждани и опасността на местните избори да излезе само една листа, белградските политически централи активираха местния съвет на Сръбската радикална партия на Воислав Шешел и излязоха с втора листа, която, в ролята на „опозиция”, да легитимира местните избори в Босилеград.
Западните покрайнини преди 100 години са окупирани под управлението на Сръбската радикална партия. Нейният сегашен лидер бе осъден от Международният трибунал в Хага за военни престъпления срещу цивилно население. Кандидатирането – и особено гласуването за такива партии в Босилеград – е непростим грях и гавра с паметта на стотици български патриоти, посветили живота си за каузата на българите в Западните покрайнини. Още повече, това е гавра с демокрацията, правата на човека и правата на малцинствата. Гавра е дори с Конституцията и законите на Република Сърбия.
След всестранно разискване на политическата обстановка в Босилеград и условията за участие на местни избори, поучени от опита от местните избори през 2012 г., когато Общинската избирателна комисия в Босилеград не призна на Демократичния съюз на българите статуса на малцинствена партия, и имайки предвид последните изменения в чл. 40, т. 7 от Закона за местните избори, според който Общинската избирателна комисия има право да иска мнение от Националния съвет на българското малцинство дали ние наистина сме малцинствена партия или не, Демократичният съюз на българите реши да не участва на изборите на 21 юни.
Демократичният съюз на българите не може да си позволи зависимост от Владимир Захариев и неговият подставен председател на Националния съвет на БНМ Стефан Стойков, за да участва на едни недемократични избори, и с нито едно свое действие няма да даде демократична легитимност на така проведените избори. От натрупаният 30-годишен опит, ние смятаме, че е бесмислено да се участва на избори под такива условия, и се солидаризираме с партиите в Сърбия, които бойкотират изборите.
Същевременно изразяваме огорчение и разочарование от изказванията на някои европейските официални лица, включително и на такива от България, които, изхождайки от утвърдените дипломатически клишета за ненамеса във вътрешно-политически въпроси, не подкрепят партиите, които, след като изчерпаха всички средства за демократична политическа борба, се принудиха да бойкотират изборите,докато не се постигне договор за равноправни условия за участие в изборния процес. Демокрацията като ценност и цивилизационно постижение трябва да се защитава навсякъде и на всяка цена.
Нерешителните действия на Европейските институции срещу злоупотребите с демокрацията утвърждават крайния национализъм в Сърбия и обричат Западните Балкани на дълготрайна политическа криза и нестабилност, която отново Европа ще трябва да решава. При липса на демократични институции, които да канализират политическите идеи, и при липса на всякаква възможност за демократични промени на избори, опасността политическата борба да се изнесе на улиците, с всички произтичащи от това последствия, е все по-реална.
Демократичният съюз на българите призовава гражданите на 21 юни, в знак на протест да си останат в къщи и да не гласуват, или да гласуват с невалидни бюлетини.
Председател на ДСБ
Драголюб Иванчов
.
