На 27 май 2020 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Информация за състоянието и проблемите на българите в чужбина, предизвикани от пандемията от COVID-19; 2. Информация за проектите, включени за безвъзмездна финансова помощ от Министерството на външните работи на основание ПМС № 26 от 20.02.2020 г.; 3. Разни“. На заседанието присъстват зам.-министърът на външните работи Петко Дойков, и.д. председателят на ДАБЧ Димитър Владимиров, Милена Димитрова от кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова.
По точка първа от дневния ред зам.-министър Петко Дойков информира подробно за дейността и усилията на Външно министерство, във връзка с проблемите на сънародници в различни страни, предизвикани от пандемията.
В хода на дискусията по точка втора от дневния ред – „Информация за проектите, включени за безвъзмездна финансова помощ от Министерството на външните работи на основание ПМС № 26 от 20.02.2020 г.“ – става ясно, че има две решения на Министерски съвет, издадени съответно на 20 и 21 февруари т. г. – и двете за одобряване на допълнителни разходи от бюджета на МВнР за 2020 г., и двете касаещи български исторически общности, или и български исторически общности.
Ето какво казва по време на заседанието председателят на Комисията Андон Дончев: „…относно това решение на Министерския съвет от 21 февруари 2020 г. отдавна исках да свикам съвещание, защото поставя някои въпроси поне у мен като председател на Комисията, още повече, че на няколко пъти сме посещавали заседания на възможността за финансиране на наши организации в чужбина, български медии зад граница, за подпомагане на родолюбиви начинания, и така досега в бюджета не можахме да се преборим да бъдат включени някакви средства за помощ там. Сега изведнъж видяхме, че това може да се случи, когато има желание от страна на Министерския съвет, но видяхме, че на практика страната повече се управлява от Министерския съвет, отколкото от парламента, колкото и тъжно да звучи. Но някои от получателите на помощите пораждат много въпроси, въпросителни: как бе осъществен този подбор, как бе решено, че е целесъобразно на тези организации да бъдат заделени тези средства? Предполагам, че и колегите също имат много въпроси. Бихме искали да ни поясните коя организация с какво се занимава, какви са интересите на България да ги финансира?“
Зам.-министър Петко Дойков казва по време на заседанието: „Говорим за Постановление № 26 на Министерския съвет от февруари тази година, с което се взема решение да се отпуснат тези 500 хил. лв. допълнителни средства по бюджета на Външно министерство, като те са за финансирането на проекти на организации на българските общности в няколко страни. По конкретно Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова, също така и за организации на граждани в Република Северна Македония с българско самосъзнание.“
Информацията за тези два документа, издадени от Министрески съвет на Р. България, която следва – или по-точно за Решение на МС № 119 от 21.02.2020 г. – не е само от заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, проведено на 27 май т.г. Защото тази тема само е повдигната там от председателя на Комисията Андон Дончев. Но няма конкретен отговор по нея от страна на Външно министерство. Той вероятно ще бъде даден на друго заседание на Комисията.
Единият от двама документа, издадени последователно на 20 и 21 февруари т.г. от Министерски съвет на Р. България, е Постановление на МС № 26 от 20.02.2020 г. За него говори на заседанието зам.-министър Петко Дойков. Това Постановление е за одобряване на допълнителни разходи от бюджета на МВнР в размер до 500 000 лв., за финансиране на проекти на български общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова, както и на проекти на граждани на РС Македония с българско самосъзнание.
Във връзка с този документ, зам.-министър Дойков казва: „В продължение на Постановлението от месец февруари, с Решение на Министерския съвет от 15 април, се приема и Програма за подкрепа на българските общности. Тази програма е за конкретен период – от 2020 г. до 2024 г., и тя определя кои са дейностите, за които ще бъдат използвани тези предвидени 500 хил. лв.“
Постановление на МС № 26/20.02.2020 г. е публикувано в ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 г.
Чл. 1, ал. 1 и 2, от Постановлението гласи: „(1) Одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2020 г. в размер до 500 000 лв. за финансиране на проекти на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна и Република Молдова, както и на проекти на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание.(2) Средствата по ал. 1 се предоставят за проекти по утвърдена от Министерския съвет програма съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България.“
Другият документ, издаден от Министерски съвет, е Решение № 119 от 21 февруари 2020 г. Той е за „даване съгласие за сключване на споразумение за безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проекти в Република Сърбия, Република Северна Македония, Косово, Украйна, Република Молдова, Армения и Виетнам“.
Част от безвъзмездната финансова помощ по това Решение на Министерски съвет, № 119 от 21.02.2020 г., е например за: подобряване на туризма в община Берово, РС Македония (на стойност 39 196 лв.); „Икономическо овластяване на уязвими млади жени от селските райони чрез предприемачество и развиване на собствен бизнес в регион Ширак“, НПО „Жени в развитие“, Армения (35 905 лв.); „Добре дошли в Органичната Котайк“, Благотворителна фондация „Човешко достойнство и мир“, Армения (52 805 лв.) Общата сума, отпусната с това Решение, е 634 372 лв.
За Решение на МС № 119/21.02.2020 г. председателят на парламентарната комисия Андон Дончев казва по време на заседанието: „Излиза, че решението на следващия ден, взето в Министерския съвет, няма нищо общо с Постановление на Министерския съвет от 20-и и става дума за допълнителни още 634 хил. 372 лв. за вече определено финансиране, за конкретно определени организации.“
Към изложеното дотук може да добавим, че и двата документа, издадени от Министерски съвет, за които става дума, не касаят българските емигрантски общности. За подпомагане дейността на български организации и медии зад граница и от емигрантските общности, за запазването на културата, езика и самосъзнанието на българите в чужбина, българската държава, въпреки обявената още в началото на мандата на кабинета „Борисов 3“ програма за управление, съдържаща конкретна Мярка 42, нито правителството, нито Народното събрание, са направили нещо.
А опитите за това, за подпомагане на БГ организации и медии зад граница, независимо дали са на емигрантските или на историческите ни общности (вж. тук, тук, тук, тук), инициирани по време на този, 44-ти, и на предишния, 43-ти парламент, от депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина, не бяха одобрени нито от Комисията по бюджет и финанси, нито по-късно в пленарна зала.
–––––––––-
Следва стенограма от заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина, проведено на 27 май т.г. Стенограмата е публикувана в сайта на НС тук.
П Р О Т О К О Л
№ 40
На 27 май 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация за състоянието и проблемите на българите в чужбина, предизвикани от пандемията от COVID-19.
2. Информация за проектите, включени за безвъзмездна финансова помощ от Министерството на външните работи на основание ПМС № 26 от 20.02.2020 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да се състои от три точки:
1. Информация за състоянието и проблемите на българите в чужбина, предизвикани от пандемията от COVID-19.
2. Информация за проектите, включени за безвъзмездна финансова помощ от Министерството на външните работи на основание ПМС № 26 от 20.02.2020 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения? Не виждам такива.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Единодушно приемаме дневния ред.
Гости на днешното заседание: от Министерството на външните работи: господин Петко Дойков – заместник-министър; от Държавната агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – и.д. председател; и от Президентството: госпожа Милена Димитрова – Комисията за българско гражданство към Администрацията на президента.
Здравейте!
Преминаваме към точка първа:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО И ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19.
Пандемията от COVID-19 е тема, която от няколко месеца е в целия световен политически и икономически живот. Няма как да не се вълнуваме от това как тя засяга нашите сънародници в чужбина и затова бихме искали да получим малко информация от страна на Външно министерство относно това какви проблеми са възникнали, какви решения са взети и въобще какво е състоянието с нашите общности, ако има и отделни конкретни случаи.
Заповядайте, господин Дойков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря за поканата и за възможността да запознаем накратко Комисията с действията, които са предприети и които продължаваме да предприемаме в рамките на Министерството на външните работи. Самото развитие на болестта наложи една пълна промяна в начина, по който функционира българската дипломатическа служба.
В допълнение към мерките, които бяха взети в рамките на самото Министерство, още в самото начало имаше необходимост от установяване на нов начин на действие на нашите посолства и консулства зад граница. Беше създадена организация така, че те да могат да действат в една нова ситуация. Основен акцент беше поставен върху това – въпреки опасните условия за работа на нашите дипломатически мисии и консулски представителства, да могат да продължават да изпълняват основните си и важни функции, свързани с оказването на съдействие на български граждани зад граница.
Няколко са групите проблеми, които бяха идентифицирани и все още някои от тях съществуват по отношение на българите в чужбина.
На първо място, в самото начало на развитие на кризата имаше необходимост от оказване на съдействие при завръщането на много от българите от страната, в която те пребивават, в България. Проблемите тук бяха свързани основно с това, че редица страни въвеждаха, без предварителна информация, индивидуални национални мерки, които бяха свързани с ограничаване на правото на свободно движение. В такава една ситуация Външно министерство и съответните посолства зад граница имаха като основна задача да могат да координират заедно с местните институции в съответната страна получаването на разрешение за преминаване.
Друга група от проблеми, която беше идентифицирана, е, че в много от случаите след завръщането на българите – тези, които бяха в различни страни по света, след известно време започна един обратен процес, при който те от България започнаха отново да пътуват към страните, от които се завърнаха. Естествено, това е свързано преди всичко с трудови ангажименти, техни възможности за работа, като процесът тук беше аналогичен, само че в обратната посока. Обикновено повечето от българите се завръщаха в България, ползвайки автобуси или техни лични автомобили, което беше свързано с това, че в много от случаите по границите имаше задръствания. В такива случаи имахме спешни обаждания по телефона. Нашите консулски представители обикновено бяха ангажирани с тези процеси.
Знаете, че в Министерството министърът с нейна заповед създаде Кризисен щаб, който включва основните длъжностни лица, които могат да бъдат включени в процеса на действие в една малко или повече необичайна ситуация. Също така в процеса на работата в Министерството има и постоянно действащата такава структура – Ситуационен център, която по принцип има като акцент в своята дейност българските граждани зад граница, но те бяха много активно включени в този процес заедно с Консулската дирекция, също така и с Дирекция „Пресцентър“.
Като трета група от проблеми, които също искам да отбележа, е, че в самото начало, още когато възникна ситуацията и се развиваше, от Министерството на външните работи бяха издадени указания до всички наши задгранични дипломатически представителства да предложат на страната на тяхната акредитация признаване на документи с изтекъл срок на валидност за времето на периода на кризата. Идеята беше тук, че предвид редица обстоятелства, включително и това, че консулските служби действаха в по-ограничен режим, ние се стремяхме към това, ако на българи са изтекли личните карти, те да могат да се завръщат, когато става въпрос за целите на тяхното завръщане в България, да могат да бъдат пропускани включително и с документи с изтекъл срок на валидност.
Трябва да Ви кажа, че първоначално имаше редица колебания, имаше известно забавяне, но впоследствие процесът започна да тече и редица страни отговориха на нашето предложение. Повече от двадесет са страните, с които имаме постигната такава формална договореност. Тя е осъществена чрез размяната на ноти, нямаме сключени споразумения, така че това беше една трета категория от проблеми, с които имахме необходимостта да работим.
Отделно към това нещо имахме и случаи, в които се налагаше организирането на специални полети от редица страни по света, с които бяха извозвани обратно в България компактни групи българи. За периода от началото на кризата до момента Външното министерство, естествено, със съдействието на нашите колеги по съответните посолства в отделните страни организира 11 специални полета от различни дестинации. По-конкретно имахме полети от Мадрид и Барселона, от Рим и Ла Валета, от Никозия, от Дубай, от Кувейт, от Абуджа, от Осло, от Москва два полета и от Делхи два полета.
Това, което всъщност успяхме да организираме, е, че всички, които имаха желание, успяха да се завърнат в България с такива полети. И в контекста на европейската солидарност, а също така и нашето добро взаимодействие с институциите в съседните на България страни, на тези полети бяха качвани и граждани на други страни, което според мен беше оценено на първо място от официалните институции в Сърбия, в Република Северна Македония и от много други страни. Естествено, в такива ситуации, когато имаме възможността, ние не сме отказвали и сме давали възможност на гражданите на други страни да се завърнат към техните си страни, ползвайки нашите полети. Обикновено тук работихме в координация с посолства на съответните страни в София, защото възникваше – то е комплексен проблемът, Външно министерство не е работило само в цялата тази ситуация. На нас ни се налагаше и продължава да ни се налага 24 часа да работим заедно с колеги от Министерството на здравеопазването, от МВР – „Гранична полиция“, от Министерството на транспорта, така че ангажираните институции тук са много повече отколкото Външно министерство, но идеята беше, че когато те пристигат обратно, да речем, с полет, кацайки в София, там имаше един такъв технически въпрос, който трябва да се организира – по какъв начин те след това се завръщат в собствените си страни. Тоест трябваше някой да поеме организацията от летището в София те да бъдат незабавно ескортирани. В повечето случаи това бяха автобуси, микробуси и така нататък, да могат да бъдат извозени веднага в посока към техните страни.
Освен такива случаи, когато сме прибирали български граждани, имахме и една група от наши студенти. Това също беше един от проблемите, които възникнаха – млади хора, които се обучават в други страни. В резултат на възникналата ситуация повечето от университетите, да не кажа почти всички, преминават на така нареченото онлайн обучение, което означава, че те не посещават занятия, лекции и упражнения на място, те седят вкъщи и на компютъра се обучават. Дотук добре, при положение че има възможност да се поддържат – дали са квартири или общежития, защото имаше и случаи когато със закриването на учебните занятия, някои от тях бяха помолени да освободят и общежитията, а пък други, които сами си заплащат, нямат тази възможност, защото някои от тях освен учебния процес извършват и трудова дейност, за да могат да се подпомагат. В такава ситуация знаете, че повечето от тях губят работата си не защото са българи, а защото се затварят търговски мрежи и магазини, и в тази ситуация на тези млади хора им съдействахме, за да се приберат в България.
Мога конкретно да кажа, че имаше два основни сухопътни маршрута, които създаваха в самото начало напрежение, свързани обикновено с пътуване от Италия към България през няколко страни – Австрия, Унгария, Румъния, Сърбия. Известно е, че след проведени разговори на ниво премиер и ниво вицепремиер-външен министър бяха постигнати договорености със съответните страни за така наречения зелен коридор, който и в момента съществува. Тоест в определени часове на денонощието, въпреки затворените граници, се даваше възможност на нашите граждани да се завръщат. Бяха пропускани през КПП-тата. Това съответно на място се организираше от посолствата, от консулите, от посланиците включително.
Другото, което възникна на един определен етап. Процесът е двустранен – или по наша инициатива, или по инициатива на друга страна, но започна с Румъния, след това го направихме и със Сърбия, като и в двата случая акцентът беше така наречените трансгранични работници – хора, които живеят в едната страна и постоянно са трудово заети на територията на другата страна. Те обикновено живеят близко до границата, което означава, че с въвеждането на рестрикциите за пътуване, затваряне на граници и така нататък беше въведена и една индиректна рестрикция – поставянето под задължителната карантина. Конкретният пример – той идва в България и ние го поставяме под карантина, тоест той не може да отиде на работа във фирмата или където е зает. Съответно пък, бидейки тук в България, да речем, през седмицата и искайки да се завърне в Румъния, те си го приемат, но след това го поставят под карантина, та беше постигната една такава договореност за тези трансгранични работници. След това го направихме и със Сърбия, като там, не е необходимо да го казвам, основната мисъл беше нашите от Западните покрайнини. Заедно с трите посолства в София и в Белград, двете министерства беше постигнато това чрез размяна на ноти, бяха отворени гранични пунктове, като обикновено, когато идват нашите, ние ги пропускаме, и целта е да се прескочат тези рестрикции, включително и поставянето под карантина.
Координация, казах, имаше и с другите министерства. Само един такъв детайл е, че когато те влизат от съседна страна на територията на България, там на съответния пропускателен пункт има две основни институции – изключвам „Митниците“, защото в момента не говорим за това, с които работим. На първо място това е „Гранична полиция“, която съвсем естествено проверява документи, но също така и РЗИ, които по указание и под ръководството на Министерството на здравеопазването трябваше да прилагат съответните мерки, свързани със здравната специфика. И в този случай понякога се налагаше да координираме, тоест екипи на РЗИ да бъдат допълнително изпратени там, където те са били изтеглени, или екипи на „Гранична полиция“. Така или иначе това в самия процес беше постигнато сравнително бързо и ефективно.
Може би в контекста на тези усилия, които са свързани основно с българските граждани, е, че имахме и силна дейност в сферата на медиите. Тоест опитвахме се да даваме информация, включително съвети към тези, които предприемат пътуване, независимо в коя от двете посоки.
Също така няколко продукта бяха разработени – информационни, които са достъпни на страницата на Външното министерство. Тоест ползва се последна информация за всяка една страна какъв е режимът на влизане и излизане, какви са мерките, които се прилагат. В допълнение към това нещо бяхме поставили акцент и евентуално за съвети. Ако българинът се прибира от една страна, какви възможни маршрути, най-лесни, с най-малко препятствия могат да му бъдат препоръчани.
И както казах, освен със събирането ежедневно на информация от нашите мисии зад граница, беше организирано и постоянно дежурство. Имаме и конкретни данни колко са били позвъняванията за едно дневно дежурство, колко са били позвъняванията за едно нощно дежурство. Тоест няколко телефонни линии, които винаги са били обслужвани, винаги са работили. Само една цифра искам да Ви дам – до 26 май съдействие е било оказано на повече от 4000 български граждани. Включително имахме един такъв информационен продукт, който всяка сутрин се подаваше на тези, които участват в процеса, кои са основните казуси с български граждани, по които работим.
В нашите оценки сме ползвали това, което е налично като човешки ресурс, също така сме ползвали и опит, който нашите посолства зад граница са ни препоръчвали. Опитвали сме да направим нещо максимално бързо. Много от казусите бяха сложни, така или иначе на повечето от тях е било намирано решение.
Още два такива последни примера, за да не Ви отегчавам. С една съседна страна – Турция, възникнаха проблеми, които са свързани с лечение на български граждани. В Турция историята с пандемията беше много по-силно изразена, отколкото в България, в резултат на което те затвориха болниците. Това общо взето в никаква ситуация не е добре, но има много български граждани, които се лекуват в турски медицински заведения, включително тежките болести – онкоболни, и трябваше да се договоря. В крайна сметка беше постигнато, като тук усилия бяха направени от всички български официални лица, за да може да се постигне тази договореност, в резултат на което беше постигнато съгласие, че българи, които имат необходимост от лечение, могат да се завърнат в турските болници. Беше създаден специален ред – посрещаха ги на КПП от съответната болница с медицински автомобил и всеки един болен има правото заедно с него да има един придружаващ.
Това са основните проблеми.
Действаме също така и по линия на това какви са икономическите отражения. В момента се опитвахме да следим, и продължаваме да го правим, колко българи, които работят извън България, биха се оказали в ситуация, когато не могат да продължат да работят, така че там също сме имали усилия, които според мен донякъде са били полезни. Ние сме споделяли тази информация и с другите официални български институции. При интерес мога също така да предоставя и някои данни каква помощ сме оказали на съседни страни в нашия регион, като акцентът основно е бил определени групи от населението, които на нас са ни близки по ясни причини. Тоест оказвали сме такава помощ, но тя е била насочена. Като тази помощ е била под формата на предпазни средства, а също така и на продоволствени пакети, които да се предоставят на хора, които имат необходимост от това, които в дадената ситуация не могат да си осигурят по друг начин основни хранителни продукти. То е било насочено към страни, в които има компактно българско население. Те са били предоставени както на хората, така включително и на медицински заведения в Сърбия, в Албания, в Косово, в Република Северна Македония. Такъв е бил замисълът и той се изпълнява. Една част е направена, като има още неща, които продължават да се организират, и това ще продължи във времето.
Извинявам се, ако съм бил по-продължителен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И аз благодаря, господин Дойков.
Колеги, има ли някакви въпроси на така обстойно и подробно изнесената информация?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър! Аз нямам въпроси, по-скоро един коментар, който смятам, че трябва да се отбележи. Моето впечатление е, че Министерството на външните работи положи наистина огромни усилия, за да съдейства на всеки един български гражданин, който пожела да се завърне, даже от най екзотични дестинации. В това отношение, независимо от критиките ни по други въпроси, чисто организационно смятам, че направихте всичко възможно и предполагам, че много служители са работили денонощно, за да се случи това нещо. С ограничения Ви ресурс, не съм чул някой някъде да е бил изоставен.
Но заедно с това трябва да отбележим – поне от моите впечатления от социалните мрежи и информации, които от колеги дойдоха, че не бяха малко и случаите, когато български граждани не се съобразяват с препоръките на Министерството, съответно на посланиците, не тръгват, когато е възможно, след това изведнъж се сещат, че трябва да се приберат, когато вече е много, много по трудно да се организира тяхното прибиране. Мисля, че имаше и случай, когато с много усилия се намира начин човек да се качи на полета и той не се явява примерно, след два дена се появява и казва: „Може ли да се прибера?“ Тоест тези неща не бива да се премълчават също, защото в края на краищата отговорност на всеки един български гражданин, особено в такава ситуация, е да разбира, че все пак, от една страна, институциите са длъжни да се погрижат за него, но той или тя също трябва да помогне на институциите да си свършат работата, а не да Ви поставят пред свършени факти. Не знам колко такива са случаите общо, но сигурно си струва и това нещо, когато се правят анализите за тези месеци на извънредното положение, също да се отчете някъде и може би под някаква форма да се каже това, че не се прави по този начин и гражданите трябва да помагат на държавата и на институциите, които се опитват да се погрижат за тях.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Колеги, има ли други изказвания, въпроси?
Господин Владимиров, заповядайте.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми народни представители! Колегата от Външно министерство беше достатъчно изчерпателен. Аз искам да добавя някои неща, свързани с дейността на Агенцията и на организациите на българите в чужбина, и то по отношение на най-младото поколение, тъй като знаете, че те също бяха засегнати от тази криза с COVID-19. Децата по различен начин приемаха случващото се. Агенцията се постара да даде максимално поле на изява на децата да изкажат своето мнение за това как приемат тази пандемия. Осигурихме няколко телевизионни включвания на българчета от чужбина. С наше съдействие ги включихме в различни онлайн мероприятия – разказвачи на приказки и така нататък, за да може да им повдигнем духа. Също така удължихме срока за нашите конкурси да представят материали.
Другото, което е важно, бих казал, че всички деца ще завършат в съботно-неделните училища през месец юни. Успяха бързо да се организират да провеждат онлайн обучения, така че всички деца ще получат дипломи за завършен клас. Успяхме с усилия и на Министерството, и с други колеги и организации да осигурим безплатни уроци, безплатни платформи и достъп до учебници, образователни игри с цел провеждане на успешен и непрекъснат образователен процес. Общо взето стараехме се да повдигаме духа на най-младото поколение, така че да могат след тази криза да стъпят в ежедневието си, да пречупят своето съзнание и да продължат напред.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към втора точка от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЕКТИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ОСНОВАНИЕ ПМС № 26 ОТ 20.02.2020 Г.
В тази връзка относно това решение на Министерския съвет от 21 февруари 2020 г. отдавна исках да свикам съвещание, защото поставя някои въпроси поне у мен като председател на Комисията, още повече че на няколко пъти сме посещавали заседания на възможността за финансиране на наши организации в чужбина, български медии зад граница, за подпомагане на родолюбиви начинания, и така досега в бюджета не можахме да се преборим да бъдат включени някакви средства за помощ там. Сега изведнъж видяхме, че това може да се случи, когато има желание от страна на Министерския съвет, но видяхме, че на практика страната повече се управлява от Министерския съвет, отколкото от парламента, колкото и тъжно да звучи. Но някои от получателите на помощите пораждат много въпроси, въпросителни: как бе осъществен този подбор, как бе решено, че е целесъобразно на тези организации да бъдат заделени тези средства?
Предполагам, че и колегите също имат много въпроси. Бихме искали да ни поясните коя организация с какво се занимава, какви са интересите на България да ги финансира?
Заповядайте, господин Дойков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви.
Говорим за Постановление № 26 на Министерския съвет от февруари тази година, с което се взема решение да се отпуснат тези 500 хил. лв. допълнителни средства по бюджета на Външно министерство, като те са за финансирането на проекти на организации на българските общности в няколко страни. По конкретно Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова, също така и за организации на граждани в Република Северна Македония с българско самосъзнание.
Целта на въпросното решение е да се окаже допълнителна подкрепа и да се разшири сътрудничеството с някои от активните организации на традиционните български общности, които са регистрирани в съответните страни съгласно местното законодателство. По наша информация, във Външно министерство, на територията на споменатите по-горе преди малко държави са регистрирани около 150 организации, като те имат различен обхват на дейност и различно влияние сред съответните български общности. Това, което ги обединява, е необходимостта от получаване на съдействие с цел провеждането на културни и други публични събития с идея запазване на българския дух и култура. Средствата по това постановление ще бъдат насочени към подпомагане на организациите, към укрепване на тяхната структура, към разширяване на тяхната дейност, както и за подпомагане на тяхното публично присъствие в съответните държави.
В продължение на Постановлението от месец февруари, с Решение на Министерския съвет от 15 април се приема и Програма за подкрепа на българските общности. Тази програма е за конкретен период – от 2020 г. до 2024 г., и тя определя кои са дейностите, за които ще бъдат използвани тези предвидени 500 хил. лв. Само някои от тях ще Ви посоча: това са дейности, свързани със запазване на българската културна самобитност, с популяризиране на българската култура пред местната общественост, отбелязване на традиционни български празници, грижа за местното българско културно-историческо наследство, естествено, съдействие за обучението на майчин език, на български език. Обърнато е внимание и на това – да се популяризират възможностите на представители от това население да се обучават в България.
Това е първият по рода си опит и за първи път се изпълнява тази програма. Това, което в момента правят българските посолства в съответните страни, което, за съжаление, е малко затруднено предвид обстановката, свързана с коронавируса, те обявяват възможност за кандидатстване за проект. Тоест във всичките тези страни организациите трябва да кандидатстват за проекти, като те трябва да бъдат достатъчно добре обосновани и максималната сума, която може да бъде отпусната за един проект, е в размер на 50 хил. лв. Тоест тук калкулацията 10 по 50 е 500 е най-обща, но тя не е задължителна, защото за някои проекти могат да бъдат отпуснати и по-малко средства.
Това е информацията, която ние имаме, работи се в момента. Тези средства минават по официалната помощ за развитие, която Външно министерство има като задача да работи поне. След като се получат заявки за проекти, те ще бъдат оценени и тези, които съответно бъдат утвърдени, ще се пристъпи към тяхното финансиране.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Извинете, господин Заместник министър, че ще Ви прекъсна! Но това, което сега говорите и слушаме, става дума за някакви бъдещи възможности, които ще бъдат избрани, ще бъде нещо като конкурс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Да, да.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Но аз държа пред мен Решение № 119 от 21 февруари 2020 г. Това е на Министерския съвет, в което вече е взето решение кои точно организации да бъдат финансирани и се дава съгласие да бъдат сключени споразумения за предоставяне на безвъзмездна помощ за изпълнение на проекти в Република Сърбия, Република Северна Македония, Косово, Украйна, Република Молдова, Армения и Виетнам.
Не виждам никаква връзка, и сумата не е 500, а е 634 хиляди. Това е нещо вече минало свършено, така да кажем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Ние в момента предоставяме информация по въпрос, който е заложен в писмото от Вас до министър Захариева. В случай че има някакво разминаване, ще помоля да ме извините, но ние в момента предоставяме информация по точка втора от писмо от 15 май. Изходящият номер е КПБ-2-053-367 и въпросът съответно е: „Информация за проектите, включени за безвъзмездна финансова помощ от Министерството на външните работи, на основание Постановление на Министерския съвет от 20 февруари“. Това е, с което аз мога да бъда полезен като информация. Ако има необходимост от друга информация, можем да поемем ангажимент да се подготвим отново и когато ни поканите, да дойдем и да говорим по другия въпрос.
В сегашната ситуация акцентът на нашата подготовка за разговор е била върху Постановлението, за което току-що Ви казах – Постановлението от 20 февруари. Това е Постановление на Министерския съвет № 26.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Излиза, че решението на следващия ден, взето в Министерския съвет, няма нищо общо с Постановление на Министерския съвет от 20-и и става дума за допълнителни още 634 хил. 372 лв. за вече определено финансиране, за конкретно определени организации. Ето, ще Ви го предам, за да видите по принцип. Защото има някои много странно звучащи наименования и на организации, с които не намираме връзка с всичко казано досега. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Да Ви кажа, връзка винаги може да се намери, но това все пак са два различни акта.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Това, че вече говорим за милион сто и колко хиляди лева, които явно не са предвидени в бюджета?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Говорим за едно Постановление № 26 от 20 февруари, което е нова програма, което е свързано с около 150 български организации, които ще имат възможност да кандидатстват по проекти. И Ви казах, че в съответствие с това Постановление, с Решение на Министерския съвет е приета и Програма, в която се посочва какви са акцентите на тези дейности.
Най-малкото, което искам да кажа, е, че кръгът на страните по Решение № 119 от 21 февруари и от Постановление на Министерския съвет от предишния ден – 20 февруари, не съвпада напълно. Тоест различни са инициативите. А при необходимост, Ви казвам, можем да обсъдим и въпросното Решение от 21 февруари, но за това ще ни е необходимо да се подготвим.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре.
Господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Аз съм съгласен с Вас, но в случая ние коментираме нещо, което е свършено. Бъдещите намерения са много хубави и те съвпадат с нашите намерения за подпомагане на българските общности в чужбина. Но въпросното Постановление, на базата на което е взето Решение № 119, е на основание Постановление № 234 на Министерския съвет от 2011 г. В това Постановление български общности в чужбина не фигурират. То е издадено за съвсем друго нещо, за съвсем други цели – за участие на България в международно сътрудничество в съответствие с ангажиментите ѝ в Европейския съюз и ООН.
И тъй като, както правилно отбеляза нашият председател, е направено триажиране, както казваме на медицински език, или е било въпрос на определяне на определени проекти, решение кои са най положителни за политиката на България и те са финансирани, ми се иска – ние ще си направим съответното питане в областта на парламентарния контрол и ще получим съответния отговор от Вас, защото някои са доста екзотични като теми на първо време. Прави впечатление, че това, което казахте, че до 50 хил. лв., не съответства на решението на Министерския съвет, защото само за единия от проектите – за дограма и покривна конструкция, са определени 260 хил. 125 лв. Друг е въпросът доколко Белградският университет се нуждае от помощта на България? И някои съвсем екзотични проекти в Армения, хайде да не обиждаме арменската общност, но явно, че някой ги е подал.
Това обаче, което бих искал да разбера в момента, е: кои са организациите, които стоят, ако можете да ми отговорите, зад тези проекти конкретно? Защото това са явно наши партньори, международни партньори. Вие сте решили с друго постановление да подпомогнете български общности в чужбина, въпреки че във всяка страна има българи, но поне в някои от тези страни не съм чувал да има общности.
Искам да разбера с кои организации ние контактуваме на база проектите, които сте одобрили и е упълномощен заместник министър-председателят на правосъдната реформа и министърът на външните работи да подпишат споразумение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Това, което мога отново да кажа, е, че ще Ви подготвим информация, която ще Ви предоставим. В момента нямам готовност да Ви дам информация, дотолкова доколкото поканата е отправена по друг повод и ние сме фокусирали нашата подготовка върху това, което е било отправено към нас като питане. Няма отказ да Ви се даде такава информация, точно обратното, даже заявих готовност, ако ни поканите, както Вие прецените – може и под формата на парламентарно питане, това, естествено, е Ваше решение. Но ако говорим за въпросното Решение № 119 от 21 февруари тази година, ще Ви подготвим информации и с най-голямо удоволствие мога да Ви отговоря на въпросите, така че да не предизвиква някакво учудване защо точно там са насочени и така нататък.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов, заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, ако правилно разбрах, имаме два различни документа с две различни насоки – едното е постановление на Министерския съвет, за което сега бяхме информирани, а ние говорим за решение, което не е пряко насочено към българските общности, но в него има поне две-три точки, които ги засягат. Но самото решение, което е пред нас, не касае Постановлението на Министерския съвет, за което току-що бяхме информирани, нали така?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Нямат връзка.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Това исках да кажа и аз, че те нямат връзка. Вие казахте, че сега не можете да коментирате това, което имаме пред нас, то тогава е безсмислено да продължаваме заседанието и по-добре да го включим в друга точка, в друг дневен ред, за да може те да ни отговорят адекватно.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Вигенин, давам Ви думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър! Не знам откъде тръгна объркването, но ми се струва, че заместник министърът не може да носи отговорност за това, че на нас ни е раздадено решение, а той има задача да ни разкаже за постановления, които пък ние нямаме пред себе си. Логично е нашата комисия да се интересува от обхвата на Постановлението, доколкото то засяга пряко българските общности зад граница, а това решение, честно казано, е по скоро за Външна комисия, въпреки че няма проблем и тук да си го обсъждаме. Доколкото разбирам, общото между двете неща е това, че финансирането ще идва по линия на средствата за помощта за развитие, нали така?! Или друг ресор ще се използва?
Но само да кажа във връзка и с това решение, че според мен обхватът на страните така, както още преди години ги бяхме заложили, е добър. Това са основно нашите съседи, източното партньорство, там, където има и български общности, но не самите общности или организации на общности са преки бенефициенти. В случая, когато се финансира, да кажем, в Молдова проектът или в Северна Македония училището, става въпрос за повишаване на видимостта на България в тези страни, но то е друго. То е друго постановление, което, пак казвам, не е толкова в обхвата на работа на нашата комисия.
Ако позволите, не знам дали ще се върнем към това решение някой друг път, но може би е хубаво да помислим и някоя държава в Африка да си изберем, на която да помагаме – на Мароко примерно. И да кажа, че този проект от 40 хиляди за община Берово да подобрим туризма, според мен ако натиснете малко Регионалното министерство да се отвори граничният пункт, ще подобри наистина туризма, но това вече е въпрос не толкова към Външно, а към друго министерство. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: В такъв случай наистина да разбираме, че донякъде се получава разминаване с информацията, която разглеждаме, и може би да оставим за друго заседание разглеждането именно на Решение № 119 в състава му, който касае именно българските общности.
Има ли някой допълнителни изказвания, въпроси?
Господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Ако позволите, мисля, че информацията, която споделихме за Постановление № 26 от 20 февруари, също не е за подценяване. Това е една нова програма, на която ние възлагаме определени надежди. Тя е инициирана по съвсем естествени причини, така че се надявам, че поне малко тази информация е била полезна за Вас.
Мисля, че ако сработи замисълът на Програмата и тя започне практически да се изпълнява, това ще бъде една добра възможност. Аз лично съм имал възможността и преди това да бъда тук, когато сме обсъждали по какъв начин работим с нашите общности в Албания включително и така нататък. Тоест да го кажа по друг начин – експертите в съответната дирекция от нашето министерство с огромно задоволство отбелязаха факта, че сме успели да постигнем това като приемане на Постановление, след това на по късен етап и Програмата.
Не мога да отида по-далеч от това по обективни причини, не сме закрити в момента, но със сигурност това е резултат от наши предишни срещи тук и затова аз също съм доволен, че имах възможността да споделя с Вас тази информация, да знаете, че нещата, които сме обсъждали тук в този формат, в тази комисия, впоследствие са били взети под внимание, била е извършена работа.
Относно другото решение потвърждавам, че при получаване на покана, ние с удоволствие ще можем да предоставим повече информация и за това, включително и въпросите, които възникнаха, аз си отбелязах, така че да можем да бъдем полезни и от тази гледна точка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Заместник-министър.
Остава да се надяваме, че процедурата, по която ще се избират, и съответствието на критериите на тази процедура, организациите, които ще получат финансиране, да бъде по прозрачна, по-ясна и по справедлива, отколкото процедурата по гласуване избор на членове на Съвета за развитие на гражданско общество в България, която се проведе в началото на месец май тази година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Отбелязвам си препоръката. Ще го отчетем, поемам ангажимента.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, някой от Вас има ли допълнителни изказвания, въпроси?
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми господин Заместник министър, темата е съвсем друга, даже аз мислех да го предложа дали не трябва да го обсъдим и тук.
Знам, че може и да нямате пълна информация по този въпрос, но миналата седмица парламентът гласува една декларация във връзка с административната реформа в Украйна, която разделя българското население там. Малко след това видях, на следващия ден Украйна излезе с доста остра позиция по темата. Можете ли да ни кажете на какъв етап е, в смисъл свърши ли работа тази декларация, на какъв етап се намират, да кажем, разговорите между България и Украйна по тази тема и в крайна сметка имаше ли ефект от самата декларация, очертава ли се да има ефект от нея? Предизвика напрежение по-скоро тази декларация. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Въпросът е бил обсъден по-рано днес в друга комисия. Има неща, които можем да ги обсъждаме, ако се закрием изцяло.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Разбрах Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Само да кажа, че в продължение на предишни наши срещи, свързани с тази страна, сме обсъждали въпроса. Знаете, че той е бил през цялото време на вниманието на Външно министерство. Много са били инициативите от страна на Външно министерство. Последната от тях беше проведен телефонен разговор на министъра. Нормално е една страна да реагира, когато има декларация, която не ѝ харесва. Аз така мога да го формулирам, но при желание просто трябва да е по друг начин.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Господин Председател, тогава Ви предлагам – ако искате да го гласуваме, да направим едно заседание по темата, тъй като според мен има неща, които още могат да бъдат обсъдени по тази декларация и по принцип по българските реакции…
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Симов, предлагам да си направим с Вас една среща, един разговор и да решим. Не е нужно да гласуваме. Аз мога винаги да свикам заседание и без да се гласува. Нека да преценим целесъобразността на такова заседание. Отворен съм, няма проблем да направим заседание.
Други становища, мнения, колеги?
Гостите, ако имат нещо да добавят, ако не, мисля да приключим днешното заседание.
Благодаря на всички!
.
