.
Над Ню Йорк небето не гасне.
Не му трябват звезди,
неони си има — безброй.
Прекосяват асфалта съдби —
дъга от пъстри съцветия.
Тази сутрин, след схватка,
завършила с бой,
блести още не засъхнала локва кръв.
И в нея
се ражда денят.
Ти си пръв
на реда за кроасани.
Стъпките ти не виждат кръвта,
вървиш — свободата е стръв,
а за някои — страдание.
Тя те води по чужди следи,
нагодил си обувките —
чакат извървени от едни,
а от други — незапочнати пътища.
Делиш измерения от тротоарни абсурди,
с чуждоземни очи,
пълни с възторг и мъничко хаос,
с плаха надежда,
че си отчупил парче от света,
и в джоба прибрал си го тайно,
до парче кроасан,
до билет от метрото
и до карта на Манхатън, защото
ще се върнеш някой ден —
дали наяве,
дали насън…
Ти няма да си същият,
а навън пак ще гъмжи от илюзии.
Но вече знаеш,
как да не падаш в капан от заблуди —
този град е град на абсурди.
И ставаш Алиса в огледалния свят,
в измислена приказка за някакъв град.
Реалност,
измислица,
в която светът е дошъл на парад.
Юлия Дивизиева
2015 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Юлия Дивизиева живее в София. Завършила е Библиография и Кинопедагогика. Работи като редактор и рецензент. Пише поезия и проза. Автор е на книгите: „Кукувича прежда” – разкази /2015/; „Полутон, полусянка” – поезия /2016/; „Двайсет и пети кадър” – повести и разкази /2017/; “И малките неща” – поезия /2018/; “Ана от острова” – роман /2019/, издадени от издателство „Факел”. И на книгата за деца „Заза и Фин“ /2020/ на ИК „Знаци“. Под печат е новият ѝ сборник с разкази и есета „Хора, птици и ангели“. Публикувала е в различни електронни и печатни издания. Има участие в сборници и алманаси. Член е на СБП и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.
.
