Появилият се тези дни скандален запис с глас, който много прилича на премиера Борисов, и споменатите в този запис председателка на парламента Цвета Караянчева и други лица, предизвикаха много коментари в социалните мрежи.
Дали записът е автентичен, това могат да кажат специалисти. Но си струва да се отбележи, че не само гласът, а и стилът, който лъха от него, за съжаление изглежда привичен, познат. Макар че става дума за личен разговор с неизвестно друго лице, макар че гласът звучи като на подпийнал човек, този стил не е много различен от публичното говорене, само степента на циничност е по-висока. Отделен въпрос е, ако записът е автентичен, кой стои зад него. И кой „предупреждава“ може би по този начин премиера Борисов за нещо.
Според някои коментари във Фейсбук, записът бил направен в ловната резиденция на Валентин Златев, който с този изтекъл запис казвал на Борисов да не се занимава с него. А пък председателката на парламента била в патова ситуация, защото не може да си позволи публична реакция относно казаното за нея в записа, тъй като така би потвърдила автентичността му. Която, както вече споменахме, не е потвърдена и едва ли ще бъде.
Записът в You Tube:
.
Има и нещо друго, обаче, което е много важно. И то е, че „чалга“ стилът отдавна стана част от публичния и личен живот за мнозина в България. А скандалите просто валят един след друг…
Ето какво пише например Стела Николова във Фейсбук:
„Скандалът с признанието на Божков за платени 60 милиона на премиер и финансов министър беше захлупен със скандала с имотите на ПР-а на Борисов и нейната роля в пиесата на Божков, който пък бе захлупен от скандала с министър Танева, който бе захлупен със скандала от изкупуването на акциите на ПИБ от ББР, който пък бе захлупен със създаване на паралелно НСО, неподчинено на президента, а той пък бе захлупен от новината, че шефът на агенция „Митници“ е с коронавирус.
Най-хубавото е, че проф. Мутафчийски ходи по стрелби с премиера.
„Браво, браво, браво“ – получи и кметът Портних в 40-минутното посещение на премиера във Варна, който бе разходен по периодично пропадащия булевард-слънце, с цената на изстрелването на една ракета на Илон Мъск в космоса.
Премиерът мина и си замина от Варна, а за варненци останаха безработицата, препълнените казани за смет, изпочупените тротоари, които не са в синя зона и надупчените улици, фекалното море, задръстванията по перманентно ремонтирания Аспарухов мост и тоталната обреченост и чувство за дълбока провинция на гражданите на презастроената Морска столица…“
А ето какво пише за поредицата от скандали проф. Николай Слатински:
„Каквито и факти да се изнесат, в каквито и нелицеприятни ситуации да се попада, каквито и изобличаващи разговори да се публикуват, каквито и лоши образования и възпитания да разсмиват широката публика, в каквито и лъжи да се уличава – всичко минава и заминава, всичко се премества от единия джоб в другия, всичко се неглижира, всичко се преглъща и поглъща; нищо не се лепи, нищо не поражда смущение, нищо не предизвиква чувството за опозоряване, нищо не носи морални щети, нищо не накривява шапката!
А всяко отделно нещо от горните нелепици и абсурди би съсипало в нормалните държави политическата кариера, би потресло цялата страна, би сложило точка на присъствието във властта, би довело до скриване в гори тилилейски в пълна невидимост повече за общественото мнение…
Такава тефлонова, гладко полирана, лесно отмиваща се, шлиферна същност! Нищо не се лепи, нищо не се помни, нищо не поражда гняв; всички петна се изветряват, всички гафове се опростяват, всички потресаващи прояви минават и заминават…“
И няма нито едно „Извинете“!
Нито едно „Сгреших“!
Нито едно „Изложих се“!
Нито едно „Не бях прав“! Нито едно „Не ми прави чест“!
Нито едно „Сглупих“!
Нито едно „Простете“!“
И накрая, за още един скандал, за който пише вестник „Капитал“:
„Министърът на правосъдието отмени изрядно проведен жребий за участие в новия орган за наблюдение на върховенството на закона. Управляващите сами ще наблюдават работата си по съдебната реформа и борбата с корупцията, и сами ще се оценяват. Ситуацията е в юридически тупик, а от Брюксел следят отблизо скандала“.
Ще дойде ли ден, в който някой политик в България да каже „Сгреших“, „Сглупих“, „Простете“…? Или скандалите ще продължат още „хиляда и една нощ“, опитвани да бъдат замитани под килима от разни шехеразади, калинки, тъщи и баджанаци, а най-вече от хора на високи управленски позиции, които са замесени в тях?
.
