.
Отечеството ни е срутен храм.
Живеем като чужди в нашта къща.
Потънали сме в бедност и във срам.
И дякон Левски в гроба се обръща.
Какъв ти гроб! Провесен на въже.
Обесен пак, но със вързоп въжета.
Страната ни – в плачевно дередже –
осеяна, покрита с минарета…
Уж патриот е, а и демократ –
но всичко въздух, долнопробна мента –
със двете лапа и гради палат,
докопал власт. Закотвен в парламента.
Като овце ни стриже и дои.
Седлае ни до кръв, до поразия.
Омешал идеали и бои –
две свещи пали – в църква и в джамия…
Достатъчно е! Кой не ни е крал?!
Достатъчно сме ровили в боклука.
Отокът много гной е насъбрал
и този цирей трябва да се спука!
Лишения, мизерия… дотук!
В живота и по тялото ни – краста.
Да хлопнем върху масата с юмрук!
Да се провикнем с пълно гърло: БАСТА!
Генчо Златев
.
