.
Птичият поглед над случващото се тези дни в страната долавя четири абсурдни тези:
Първо, протестите по презумпция не могат да траят дълго, всяка енергия се изчерпва, затова постепенно и тези протести ще се спихнат и ще заглъхнат.
Второ, протестите не дават отговор – а какво след това, ако, да допуснем, ББ падне?
Трето, на протестите има какви ли не хора, с какви ли не искания и убеждения, и кой ли не се мъчи да яхне тези протести.
Четвърто, едни млади хора са се прибрали тук заради вируса и от нямане какво да правят протестират, ама после те ще си отидат обратно в Европа и САЩ, и ще ни оставят нас пак тук, да я караме някак.
Няма какво да отговарям на подобни абсурдни тези!
Те не са абсурдни с това, че не улавят някои верни нюанси и детайли. Те са абсурдни, защото от дърветата не виждат гората, не съзират най-главното, най-същественото.
А то е, че независимо от това какъв беше конкретният повод (конкретните поводи) за избухване на протестите, както вече писах за това – протестите еволюираха радикално.
В началото те бяха срещу ББ – срещу погазването от ББ на демокрацията, срещу развъжданата от ББ невъобразима корупция, срещу чекмеджетата с каймета на ББ, срещу въпиющата некомпетентност на ББ и антуража му, срещу арогантността и цинизма на езика на ББ, срещу постоянните, все по-брутални и по-плоски лъжи на ББ.
Но много бързо протестите се превърнаха в отрицание на онова лошо и уродливо, безпътно и безнравствено, в което се изродиха последните 30 години, в резултат на което бе откраднат от българските граждани Преходът и бе похитена от мафията на властта и властта на мафията тяхната Държава.
Протестите слагат черта под тези 30 години. Те искат не просто промяна на премиера и партията на властта, а промяна на начина, по който съществува и функционира България.
В този смисъл те са новата революция. Следващата след 1989-1990 г. българска революция.
Малко отклонение.
Засега все още се говори за Първа световна война и Втора световна война. В по-далечно бъдеще може би Наблюдателят ще разглежда тези две войни като две фази на една и съща Световна война. Или поне ще ги разглежда заедно – като Световните войни. Както говорим за Пуническите войни, за Пелопонеските войни, или за Стогодишната война и Тридесетгодишната война…
Може би в по-далечно бъдеще няма да говорят и за Революцията 1989-1990 г. и Революцията 2020 г., а за две фази на една и съща Революция, или поне ще ги разглеждат заедно – Демократичните революции на България.
След като революцията 1989-1990 г. не можа да превърне България в нормална, демократична, европейска и успяваща държава, тя, революцията, се възобновява и продължава започнатото преди 30 години.
В този смисъл не протестите сега правят революцията, а революцията иска да продължи, защото не си е свършила работата като хората, затова и предизвиква тези протести.
Това дава отговор и на горните четири абсурдни тези.
Първо, да, има вероятност и тези протести да не успеят, да се разредят и да престанат. Но проблемът не е в продължителността на протестите. Проблемът е, че протестите са инструмент на продължаващата, по-рано не успяла докрай революция. И проблемите на тази революция и причините за нея ще останат и след евентуално престаналите и този път протести. Тогава ще има в близко бъдеще нови протести, както след първата и втората Пунически войни е имало и трета Пуническа война, разрушила накрая Картаген.
Картагенът на мафиотизираната и мутризираната държава с проолигархичната, некадърна, алчна, хищна, корупмирана власт рано или късно ще бъде разрушен.
И тази уродлива власт даже има полза това да стане по-рано, отколкото по-късно, защото по-късно за нея ще бъде много по-зле и, образно, метафорично, а не буквално казано, няма само да ѝ клъцнат крадливите ръчички, а ще ѝ резнат наглите главички… Нужно ли е това да се случва в България? Не е нужно, затова е по-добре да си идат с мир.
Второ, протестите вече не са само за това – Бойко да падне. Бойко ке падне, това вече и на Бойко му е ясно. Протестите са да си върнем Прехода и Държавата. Падането на Бойко е само необходимото условие за това.
Когато отречем сегашното уродливо и безпътно Статукво, когато стане невъзможно да продължи мафиотизирането и мутризирането на властта, ще започнат конкуренцията и сътрудничеството на визии и идеи как да вървим по-нататък, как да си върнем отраднатия Преход и похитената Държава. Тогава, чисто теоретично, е възможно дори ББ и неговата орда да се борят за власт, защото така е при демокрацията, няма как да проведем дегербизация на България, все пак сме в ЕС, но ББ и ордата му повече няма да могат да управляват така, че България да е в плен на мафията на властта и властта на мафията.
Трето, разбира се, че ще протестира днес кой ли не. По различни начини и с различни равносметки, много прослойки и обществени групи страдат от това, че нагло и цинично бе откраднат Преходът и бе похитена Държавата.
Затова именно всякоя възраст, класа, пол занятье зима сега участье в това предприятье.
А за това – кой искал да яхне протестите – вижда се, че те сега не дават воля на подобни мераклии, защото не са цел, а средство на възобновената революция. Тя, възобновената революция, е „яхнала“ протестите.
И, както вече казах, когато се реши необходимото условие – ББ да бъде свален от власт, и започне да се решава по-важното – достатъчното условие на революцията – връщането на гражданите на откраднатия Преход и похитената Държава, тогава ще се види кой може да предложи на българските граждани най-добри визия, стратегия, програма и конкретни действия, за да бъде повече невъзможно някой да открадне Прехода и да похити Държавата, а България да стане най-сетне нормална, демократична, европейска и успяваща държава. Не някой ще яхне тогава протестите, а протестите ще родят своите лидери и ще ги изтикат най-напред.
Четвърто, може би е вярно, че сред закваската на протестите има млади хора, временно прибрали се тук заради вируса. И нима това е лошо? Нима те не ни дават друг поглед, нима ще продължим по комунистически да гледаме на тях като на предатели, изменници, избягали от България в гонитба на личния келепир?
Българите в чужбина са най-големият нетен финансов източник на България. Е, щом техните пари крепят България, нима тези българи нямат правото на своя дума в политиката? Време беше заедно с парите, контактите, успехите, приносите, доброто име на България, тези българи да поискат и по-решаваща роля в това – накъде да върви България…
Няма такова разделяне и противопоставяне на българи, закотвени тук като най-големите патриоти и разбиращи патриотизма като агонизиране в родината – агонизиране, ама в родината; и на българи емигранти, спасили се с бягство и така предали родината.
Има българи, които милеят за родината, където и да се намират по света. Патриотизмът днес не е да си топваш достойнствата в ледената вода по религиозни празници или да държиш с апломб и с диалектен отглас написани от друг пламенни слова на национални празници, а да искаш по-добро настояще и да работиш за по-добро бъдеще за България – там, където си – по света и у нас.
И последно, като при всяка революция, в това число и при възобновената наша революция, нейният успех или неуспех се определят не толкова от революционерите или контрареволюционерите, сиреч от тези, които са ЗА революцията и онези, които са ПРОТИВ революцията.
Успехът или неуспехът на революцията се определят от хората in-between, между, насред, по средата – тези, които в началото подкрепят революцията, а после започват да се колебаят. Хем са за нея, хем се страхуват да не би при нея да загубят и онова, което вече имат – къшея хляб, сламения покрив над главата, скромната заплата, опеката на властта, липсата на задължение да отговарят за собствените си жизнени стратегии и упованието в това – някой друг да мисли вместо тях.
Ако тези междинни хора или поне критична маса от тях, все пак надраснат страховете си и продължат да подкрепят революцията, тя успява. Ако те се отдръпнат, революцията пропада.
Аз някога с очите си видях как първо площадите бяха пълни с наша подкрепа, вееха се сините знамена на Промяната, а после, поради ред причини, ние останахме в изкуствена засада, защото хората по площадите се отдръпнаха.
Да, нещо бе свършено, нещо бе променено, но в голяма степен то бе свършено, то бе променено, защото онези от нас, които продължиха нататък, без да са стигматизирани, отлюспвани, охулвани и изхвърлени в канавката, свършиха това нещо, промениха това нещо – но така, че от свършването и променянето му основно спечели върхушката на БКП и ДС, и техните близки, роднини, слуги, доносници, охранители, борчета, копои, носачи на куфарчета и пазачи на движимите и недвижимите им имущества.
Ето защо днес имаме, това, което имаме.
Ето защо революцията се събуди, заклокочи, реши да продължи и именно поради тази причина и запротестира.
Ако революционерите и този път бъдат в един момент оставени в изкуствена засада, ще се наложи в близко бъдеще (дано все пак е толкова близко, че и моето поколение да го дочака), пак да се събужда недовършената революция, пак да заклокочи, пак да реши да продължи и именно поради тази причина пак да запротестира.
Имам обоснованото предположение, че рано или късно тя все пак ще успее. И Картагенът на мафиотизираната и мутризираната държава с проолигархичната, некадърна, алчна, хищна, корупмирана власт ще бъде разрушен.
Рано или късно той ще бъде разрушен. Но защо да е късно? Нека опитаме да е рано. С други думи – сега. А ако може – и веднага.
Проф. Николай Слатински
.
