За мен какво бе най-силното впечатление от вчерашния „Референдум“*?
Това, че между днешното време, днешните млади, днешните идеи, днешните приоритети, днешните каузи, днешните менталности, днешните манталитети, днешните възгледи, днешните светоусещания и всичкото това, което имаме като режим, като власт, като управляващи, като премиер има цивилизационна пропаст!
Пропаст, подобна на бездната между Старокаменната епоха и Епохата на изкуствения интелект.
Понеже работя ежедневно с млади хора, сред които има слънчеви души и невероятни способности (все още най-често като потенциал, наистина), мога напълно убедено да кажа, че: ББ не просто не знае чужди езици – той не разбира и няма никога да разбере съвременния език на процесите, на тенденциите, на перспективите, на хоризонтите.
Ненапразно при него изпаднахме в дълбоко и унило безвремие – та той е извън времето, той е някакъв екстракт, субтракт, секрет, спазъм от късния соц.
Той е архаичен, без знанията и познанията на съвременните задачи, пулсове, трептения, стремежи на млада България, на България от Третото десетилетие на Третото Хилядолетие!
Той е безсъдържателен символ на загубването ни из черните пътища на Днешното и безсловесен знак за вървенето ни в обратна посока и в задънената улица.
ББ нито може да влезе в крак с посоките на Развитието, нито има какво да предложи, за да създаде впечатление, че поне подкрепя тези посоки.
ББ е алегория за тъпченето на място и метафора за пропилените шансове.
ББ е крещящо разминаване с всичко, към което трябва да се стреми България.
Даже неудобно вече трябва да стане на страната ни, на обществото ни да го показва по света и у нас.
Огледайте, ако щете, динамичните лидери на идващото Бъдеще в Европа и само си представете как ББ изглежда сред тях.
Като експонат от етнографския музей на късния соц в свърхмодерния и високо технологичен център за управление на Времето – Времето на безкрайните простори на изкуствения интелект, на уникалните генни технологии, на Индустрия 5.0 (да, 5.0), на Глобализираното, Постмодерното, Мрежовото и Рисковото общество.
А иначе, малко встрани от написаното по-горе, много ме потриса погнусата на несъмнено умни хора от многообразието на протестиращите. Те проявяват унизително за самите тях късогледство като бърчат носове, като гледат на протестиращите през оптиката на Това Да, а Това Не и през призмата на Тука има, Тука нема…
Не искам да правя никакви буквални исторически аналогии, нека не бъда разбиран неправилно, но представете си великия Чърчил, ако бе демонстрирал същата тази погнуса – със Сталин сакън, никогАж, за ниШТо на света, аПсурд!
Но Чърчил, с чувство за историчност и мисия, със зрение и прозрение много точно определи Кой е главната Беда, главната Опасност, главният Звяр, главното Зло. И затова обедини усилията си с кръволока Сталин, за да бъде победено чудовището Хитлер.
А по-късно прокара ясната разделителна линия със Сталин и ужасната му система, с другото Зло – линия, която бе наречена толкова неопровержимо и точно – Желязната завеса.
И днес ние трябва да определим Кой е голямото Зло.
Има време за определяне на голямото Зло и време за прокарване на ясни разделителни линии с останалите, които за нас също са Зло. Или поне са такива, с които не може заедно да се управлява и освестява България.
Проф. Николай Слатински
–––––––––––––––––––––––––––––––-
* Публицистично предаване по БНТ.
.
