„Един протест може да има успех само, ако си постави позитивна цел.“ – Това заявява в социалната мрежа бившият депутат и зам.- председател на СДС Иван Сотиров, който на предишните парламентарни избори поддържаше инициативата „100% мажоритарен вот”. И обосновава тезата си така:
Призивът: „Дайте сега да не умуваме. Нека първо да свалим това управление, защото нещата са непоносими, пък после ще му мислим.“ е израз на отчаяние и безсилие, които целят принизяването на гражданския протест до бунт на тълпа. Общите констатации, както и липсата на ясна цел и политическа алтернатива, обричат протеста на маргинализация. Констатациите за огромната корупция и липса на правосъдие са нещо, което съпътства целия преход, и те бяха в основата на всички досегашни протести. Всички партии преди изборите излизат с лозунги за борба с корупцията и за реформа на съдебната власт, но, когато дойдат на власт, вдигат корупцията на по-високо ниво и задълбочават проблемите в съдебната власт. Липсата на ясно формулирана позитивна цел, която да обедини гражданите, може да доведе единствено до поредната употреба на обществената енергия, за да се запази статуквото.
От много години говоря и пиша, че основният проблем в държавата ни е наложената обратна селекция, вследствие на институционализираната колективна безотговорност и липса на реална конкуренция между личностите, които избираме. Реално ние живеем в държава с партийно-централно контролирани избори и икономика. Ликвидирането на този основен порок може да стартира само чрез въвеждането на мажоритарната избирателна система с балотаж и за това съм настоявал много преди да бъде иницииран референдум по въпроса. Основният проблем не е в структурата на институциите, а в техния състав. Ние се нуждаем от радикална промяна на модела, по който се извършва селекцията на хората, които избираме в институциите. Идеята за промяна на конституцията е поставяне на каруцата пред коня. Няма да влизам в дебат за това доколко са възможни и състоятелни идеите за конституционна промяна, доколкото изобщо има такива, но предупреждавам, че ако промяната на основния закон на България се възложи на парламентарен състав като този в последните няколко парламента, ще се сдобием с такава нова конституция, че ще ревем за старата.
Пропорционалната избирателна система наложи трайна тенденция на намаляване на качеството на състава във всеки следващ парламент. Не институциите правят хората, а хората създават институциите. Качествени институции могат да бъдат създадени само от качествени хора, а и дори да има качествени институции, ако в тях бъдат избрани некачествени хора – те ще работят некачествено. Човешката история дава множество примери, при които държави, достигнали до разцвет, благодарение на отлична институционална система, са рухвали поради деморализация на политическия елит. Лозунгите да сменим системата, да променим конституцията, защото в тях е проблемът, са не просто безсмислени, те са вредни, защото подменят същностния проблем и са оневиняващи лицата, които ръководят институциите.
Любимото оправдание на корумпирания ни политически елит е, че им пречат системата и конституцията. Хората от този елит непрекъснато ни повтарят колко голямо е желанието им да се преборят с корупцията, но системата била виновна. Системата не е някаква митологична ламя. Тя не може да краде и лъже, корупцията е дело на конкретни овластени лица.
Олигархичният модел на управление е следствие на изродената партийна система в страната ни, при която самите партии са се превърнали в корпорации на лидерите си, а съхранението на тази изродена партийна система се обезпечава от пропорционалната избирателна система. Партийният картел продължава нагло да неглижира вота на над 2 500 000 българи, които ясно и категорично заявиха, че искат пряко да избират своите представители в Народното събрание, а не те да им бъдат спускани с листи от партийни послушници. Пропорционалната система превърна върховната институция на държавата ни в сборище, доминирано от безлични и безгласни фигуранти. Парламентът ни отдавна е превърнат в пощенска кутия за премиерски разпореждания.
Знам, че срещу тази моя позиция пак ще ревнат партийните клакьори от всички краища на политическия спектър, защото партийните апарати са ги индоктринирали с множество опорни точки – колко страшно е да се даде възможност на хората, които не са дорасли сами да определят своите представители в парламента, и до какъв апокалипсис ще доведе това, въпреки че времето показа пълната несъстоятелност на основните им тези. Аз обаче поставям този въпрос, не за да се влиза в поредния дебат по темата, а защото тук става въпрос за това гражданите да принудят политиците да изпълнят решението на референдума, в който участваха 3 500 000 български избиратели. Погазването на волята на хората от партиите е грубо погазване на всички демократични принципи и е преврат на партокрацията срещу народа. Тези 2 500 000 български избиратели, които гласува ЗА пряк избор на депутатите, са повече от хората, които са гласували за ГЕРБ, БСП и ДПС, взети заедно. Един народ, който допуска такава подигравка, е обречен на унизително съществувание. Припомням, че искането за въвеждането на мажоритарен избор за народните представители беше едно от основните искания на протестите през 2013 г. На днешните протести за това напомня само един самотен плакат с надпис: „Не ни пука за партии. Искаме личности!“. Сега е моментът, преди изборите да принудим партиите, не просто да обещаят, защото те няколко пъти го направиха и след това нагло излъгаха, а да изпълнят волята на гражданите, като извършат законодателната промяна още сега!
Иван Сотиров
Снимка: Васил Гарнизов
.
