Денят на свети Йоан Екзарх Български

Датата 31 юли е записана като ден за прослава на бележития духовен водач и писател в руското Типографско Евангелие

Проф. Пламен Павлов,

в. „Труд“

Тридесет и първи юли е денят, в който се отбелязва паметта на един от най-забележителните духовни водачи и интелектуалци в многовековната ни история – Йоан Екзарх Български. Уви, нашите читатели няма да открият 31 юли сред паметните дати в справочници, енциклопедии, учебници, печатни и интернет медии. 31 юли като ден, свързан с Йоан Екзарх, отсъства в календара на държавния протокол, както и на Българската православна църква – духовната институция, на която той е бил ръководител, и която през далечния X век го е обявила за светец. Нека разкажем накратко кой е Йоан, прочутият в онази далечна епоха „…пастир и екзарх на Българската земя…“

По признание на авторитетни наши и чуждестранни българисти и слависти, Йоан Екзарх е сред най-ярките имена в историята на българската литература и култура. За съжаление, биографията на заслужилия архиерей, преводач и писател, един от творците на българския „Златен Век“, е слабо отразена в достигналите до нас книжовни паметници. Роден е най-вероятно през 60-те години на IX век и е от поколението на родения през 863 г. цар Симеон Велики (893-927). Ако се съди по близостта на Йоан до владетелския род, най-вероятно е произлизал от средите на висшата аристокрация в столицата Плиска. Той е един от онези млади българи, които са изпратени от княз Борис-Михаил (852-889) за обучение във византийската столица по споразумение с патриарх Фотий. Йоан е бил в близки отношения и с приелия монашеството „черноризец“ Докс, по-малък брат на княз Борис-Михаил и една от водещите фигури в изграждането на българската християнска култура.

Блестящата ерудиция на Йоан Екзарх, която извира от всеки ред на неговото богато творчество, е придобита в прочутата Магнаурска школа. Не е изключено да е бил от близкия кръг на княжеския син Симеон, бъдещият цар, още във времето на неговото учение в Константинопол. Някои учени допускат, че е учил и във висшето богословско училище към Студийския манастир, тясно свързано с Константинополската патриаршия.

И не само, защото според изследванията на проф. Трендафил Кръстанов младият българин продължава образованието си в Рим – важна „подробност“, която вярно отразява контактите между България и Папството. Съществуват сериозни основания да се мисли, че Йоан е изучавал латински и че е бил запознат отблизо с тогавашното западно богословие. Нека припомним, че в онази епоха църквата „де юре“ е единна и все още не може да се говори за православие и католицизъм.

Кога Йоан е приел монашеството е неизвестно, но е най-логично това да е станало по време на пребиваването му във византийската столица. Възможно е той да е сред българите, последователи на известния в онази епоха византийски монах Арсений. След завръщането си в Плиска високообразованият монах е сред най-активните дейци на църквата и раждащата се българска християнска култура. Отначало е презвитер, а по-късно и в продължение на много години заема извънредно важната служба на „екзарх“, за какъвто е определен от цар Симеон Велики. С други думи, Йоан е бил наставник и движеща фигура на църковния живот в обширното българско царство. Неслучайно един съвременник го величае като “… черковен строител на българската земя…“ Друг книжовник свидетелства, че „… с помощта и молитвите на светите мъченици…“ Йоан Екзарх е унищожил езичеството и „… е укрепил властта на царя…“ В послеслова на Житието на Антоний Велики, преведено на старобългарски от негов ученик, той е наречен „… църковника господин Йоан, нашият архиепископ, който беше патриарх на българската земя…“ Според проф. Анчо Калоянов в края на Симеоновото царуване Йоан Екзарх е ръкоположен за първи патриарх на българската църква – във времето, преди официалното признаване на нейния ранг от Константинопол през 927 г.

Йоан Екзарх е ревностен последовател на делото на Светите братя Кирил и Методий, макар да не е от преките им ученици. Той сам заявява, че е слушал много за тях и е сред първите български интелектуалци, които се включват в просветната и книжовна дейност на Климент и Наум след пристигането им в българската столица през 886 г. Приносът на Йоан Екзарх за изграждането на старобългарската литература, богословие, философски и естествено-научни знания е безспорен. Германският славист и българист проф. Рудолф Айцетмюлер, изследовател на творчеството на старобългарския писател, отбелязва: „Йоан Екзарх извежда старобългарската и славянската книжнина извън чисто религиозната сфера и прави достъпни произведения с философски и природонаучен характер…“

Най-известни са неговите съчинения „Небеса“ и „Шестоднев“, изградени на основата на талантливо преведени византийски творби, в които присъстват и оригинални авторски части. В тях особено силно личи ерудицията на Йоан Екзарх и неговите дълбоки познания върху неоплатоническата философия, идеите на Аристотел и други древни мислители. На даровитото перо на Йоан принадлежат редица поучителни и похвални слова, които в продължение на векове са преписвани от книжовниците в България, Сърбия, руските княжества… Показателно е, че неговото Слово за Преображение е запазено в 67 средновековни преписа, Слово за Възнесение – в 51, Първо слово за Рождество Христово – в 31, и т. н.

Както отбелязва проф. Татяна Славова, високата литературна ерудиция на Йоан Екзарх личи и от използваните от него съчинения на християнски класици като Йоан Златоуст, Климент Александрийски, Ефрем Сирин, и др. С основание се предполага, че и други авторски и преводни трудове, създадени през Симеоновия „Златен Век“, са дело на Йоан Екзарх. Сред тях е и известният Симеон сборник, съхранен в по-късен староруски препис. Едно от солидните съчинения, което най-вероятно е дело на Йоан Екзарх, е старобългарският превод на „Историята на Юдейската война“ от Йосиф Флавий, за която разказахме в броя на „Труд“ от 22 май 2020 г.
Йоан Екзарх е един от „строителите“ на старобългарския литературен и богослужебен език, превърнал се в третия класически език на средновековна Европа. Според проф. Христо Трендафилов: „Пред нас е писател и мислител, чийто размах може да се сравни само с Цар-Симеоновите идеи за изграждане на мощна българска държава… Но ако по ред причини намеренията на цар Симеон остават краткотрайно, макар и ослепително припламване, трудовете на Йоан Екзарх са връх на православната славянска мисъл в продължение на седем века…“

Йоан Екзарх завършва живота си във времето на цар Петър (927-969) и е канонизиран скоро след смъртта си. Друг бележит преславски писател, Презвитер Козма, сочи „… новия презвитер Йоан, който беше екзарх…“ като пример за българското духовенство. Основателно е допускането, че под името на „Св. Йоан, патриарх Търновски“ в историята на Паисий Хилендарски и други възрожденски съчинения всъщност се крие именно Йоан Екзарх.

Паметта за Йоан Екзарх присъства и днес в руските православни календари, където като ден за негова прослава се сочи 31 юли. Парадоксално е, че бележитият църковен деец и писател е тачен като светец в днешна Русия, но отсъства в календара на българската църква – онази, която някога го е канонизирала и възприемала като пример за духовен пастир… Датата 31 юли е записана в съхраняваното в Москва така наречено Типографско Евангелие, препис от ХII век на по-стар български паметник. В ръкопис на Евангелие от Народната библиотека в Белград (ХIII в.), паметта на св. Йоан Екзарх е отбелязана на 31 януари. Отново 31 юли е посочен като ден за прослава на св. Йоан Екзарх и в месецослова на Охридския пролог от XIII в. Възможно е през Средните векове паметта на Йоан като светец да е отбелязвана два пъти, но основната дата очевидно е 31 юли.

Нека поне в този ден си спомним за един от забележителните духовни водачи и интелектуалци не само в нашата история, но и в онази на средновековна Европа и християнския свят – свети Йоан Екзарх Български.

.