.
В БОСИЛЕГРАД ЗАВЕСАТА БЕШЕ СМЪКНАТА!
АПОКАЛИПСИСЪТ ПРЕДСТОИ, ЕДИН КМЕТ ИЗВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
СРЕЩУ МЕСТНОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ
Д-р Валентин Янев, Faktor.bg
В Босилеград завесата беше смъкната! Апокалипсисът предстои. Един кмет, етнически българин, извърши престъпление спрямо местното българско население. Самоназначил се като ръководител на създадения от самия него кризисен щаб за борба с Коронавирус инфекцията, той взриви епидемиологичната сигурност в града. Първоначално в продължение на месеци кметът Владимир Захариев твърдеше ултимативно, че в Босилеград няма разпространение на COVID-19 и, че няма и да има. Когато в цяла Сърбия случаите на Коронавирус се увеличаваха лавинообразно, неговите лъжливи твърдения приспиваха бдителността на босилеградчани и забавяха взимането на навременни предпазни мерки. Щом кметът казва, значи е така, и никой няма право да оспорва това, защото го очаква уволнение от работа или даже привикване в полицията да дава обяснение защо всява паника.
Все пак хората осъзнаваха, че е доста странно точно Босилеград да остане един остров на сигурността. Стотици бяха вече болните в почти всички сръбски общини. Смъртните случаи неотклонно нарастваха. Внезапно изчезваха хора от града, откарвани с линейки да се лекуват във Враня или Ниш. Изчезваха след това и близките им, изпратени някъде във вътрешността, за да са под карантина. Но градът беше потопен в неведение и информацията заглушавана със заповедническо мълчание. Нито по местната телевизия, нито в сайта на общината се съобщаваше истинското положение на нещата. Но Босилеград е малък град и истината за каквото и да е не може да бъде спотайвана дълго време. Слуховете пълзяха, хората си шушукаха и на повърхността изплуваха имена на вече болни от COVID-19.
Босилеград е изолиран в географско отношение между високи планински масиви на запад и държавната граница с България на изток. Населението му е 100% етнически българи, част от така наречените Западни Български Покрайнини. Ако трябва с няколко изречения да обрисуваме живота им там, ще изредим най-важното: безработица, бедност, висока заболеваемост и смъртност от предимно ракови заболявания, разнебитени пътища, отдалеченост от цивилизационни центрове на вътрешността и пазарни средища. И най-страшното – асимилация, обезбългаряване с инструментариума на възпитанието в детските градини, образованието в училището и от амвона в църквите. Над това море от безсперспективност, страх и човешка примиреност повече от десетилетие кметува един българин-еничарин Владимир Захариев. Той не е просто кмет, а деспот, феодал, бивш председател на Националния Съвет на българското малцинство. Член на шовинистичната сръбска партия на Кощуница, бивш депутат в Сръбската скупщина. Той просто е нещо като „Господ” в града и всичко, каквото се случва тук, става само с неговото знание и съгласие.
„Величието” се весели
Той строи мостове без реки, спортни зали без спорт. Разгонва работодатели и инвестиции, закрива бензиностанции, унищожава дребни семейни бизнеси. Същият този, който си позволи да заплаши българския вицепрезидент Илияна Йотова, че не отговаря за здравето и живота й, ако стъпи в Босилеград. Същият, който „арестува” паметните плочи на убитите местни българи от четниците на Коста Печаняц в далечната 1917 година. Същият този кмет, който безсрамно твърдеше, че водата за пиене в Босилеград била една от най-чистите в Сърбия, при очевидни лабораторни доказателства, че тя е замърсена с най-отровните елементи от Менделеевата таблица, изпускани от флотациите и хвостохранилищата на две мини за рудодобивни в района над Босилеград. Всичко това местните българи преглъщаха и търпяха с насадения им от столетие страх, защото не е лесно да си българин в Сърбия.
Но ето, че дойде пандемията с COVID-19, за да „падне завесата” и окончателно да се види лицето на този продажен българин, кметуващ може би с единствената задача да обезбългари този български градец. Ако досега Владимир Захариев беше просто един лош кмет, то сега той стана убийствено опасен за българското население. Поведението му е не просто безотговорно, а направо престъпно! Трябваше да започнат да се разболяват хора от най-близкото му обкръжение, за да се принуди да премине от едната крайност в другата. От пълно безхаберие в извънредно положение. „Величието” обяви 16 юли, четвъртък, за начало на извънредното положение, със забрана за събиране на открито и закрито на повече от пет души. Носенето на маски стана задължително, както и спазването на дистанция от 4 метра. Забраниха се тържества, спортни и всякакви други масови мероприятия. Създаденият общиски кризисен щаб от двама лекари и един медицински техник беше оглавен естествено от негово „Величество” – вечния кмет.
Епидемиологична ситуация е стабилна – казва „Величието”
И оттук нататък се случват няколко драматични неща, които вещаят апокалиптичен завършек, благодарение на неадекватното, престъпно поведение на „Величеството” Захариев. Непредвидимият вирус COVID-19 поразява едно много близко нему семейство. Шефът на енергоразпределението в града Сашо Миланов и неговата жена се разболяват от Коронавирус, при това с бързо развиваща се клинична картина. Съпругата му, която работи като акушерка в Здравния дом, се влошава драматично и бива преведена в болницата във Враня, където изпада в тежко състояние и се започва интензивно лечение в местната болница. Здравето на мъжа й Сашо Миланов също скоротечно се влошава, с развиване на дихателна и сърдечна недостатъчност. Той предприема изненадващ, но безкрайно закъснял ход – да търси спасение в България, и по-точно в болницата в Кюстендил. Пристига там в сряда и чест прави на българските медици, че приемат риска да се борят за живота му, въпреки че състоянието му е терминално. Въпреки незабавно приложеното интензивно лечение, интубиране и 24-часова апаратна вентилация, в четвъртък той умира! Коронавирусът за пореден път доказва, че няма лек за него и, когато си избере жертвата, лекарите са безпомощни.
Следва връщане на тленните останки обратно през границата в Босилеград
в петък на 17 юли. В града вече е в сила извънредното положение, обявено от „Величеството” Захариев предишния ден – четвъртък, 16 юли. След това се случва нещо безумно, абсурдно и престъпно! Началникът на общинския кризисен щаб Владимир Захариев не само, че не забранява погребението с присъствие на множество негови роднини, приятели и колеги, но съдейства за провеждането му, в което взима участие и той самият! В съботния ден на 18 юни на босилеградските гробища се струпват над сто и двадесет души. По същото време жената на Сашо бере душа в болницата. Така вирусът получава прекрасната възможност да се посели в стотиците присъстващи хора и да започне злокобното си дело. Като зловещ завършек на всичко се добавя и разболяването на тяхната голяма дъщеря, която също бива приета за болнично лечение. Истинска семейна драма!
Следват няколко тежки въпроса към „Величието” Захариев:
– След като е разбрал, че човек от персонала на Здравния дом (съпругата на Сашо Миланов) е болна от COVID-19, защо не осъществил незабавно поставянето под карантина на всички онези, които са PCR-позитивни или просто контактни на болната жена? Необходимо е било даже временно затваряне на здравното заведение, за да се предотврати заразяване на останалите граждани, търсещи медицинска помощ по най-различни поводи.
– След като е разбрал, че шефът на енергоразпределението в града Сашо Миланов също е болен, защо не е провел бързо тестване на близо двадесетте подчинени колеги на Миланов и изолацията им при необходимост?
– Защо не се е разпоредил близкия роднински кръг на заболялото семейство също да бъдат бързо тествани и при необходимост изолирани?
– Защо Захариев е разрешил и даже съорганизирал масовост на погребението на Сашо Миланов, нарушавайки по този начин всички ограничения, въведени от него и щаба му предишния ден?
Сега целият Босилеград тръпне в напрежение и страх, кои ще са следващите заразени и разболяли се!!!
Сега всички присъствували на погребението могат да се окажат заразени и да предадат заразата на близките си. Става дума за стотици домове и живеещите в тях. Ако вирусът не изневери на поведението си (а няма причини да мислим, че той ще го стори), в следващите седмици броят на заразените ще скочи драстично, с мълниеносно обхващане на все нови и нови хора, живеещи в това изолирано малко градче, откъснато от целия свят. На фона на високата заболеваемост от рак, не е трудно да се предвиди вероятното тежко клинично протичане при повечето от тях.
Съчуствам на колегите, работещи в Здравния дом, които работят, така да се каже на „предния фронт”, сблъсквайки се с контактни, PCR-позитивни и клинично проявени вече случаи. Наложеното от кмета информационно затъмнение ги принуждава да не осведомяват хората в Босилеград за реалния брой заразени босилеградчани. Самите те работят в условията на много висок риск, а освен това неволно превръщат Здравния дом в място за разпространение на COVID-19. Все пак е трябвало да изберат кое е по-важно за тях: лоялността към кмета Захариев или лекарският морал.
И накрая, един въпрос към официалните сръбски власти. Ясно е, че Вие съзнателно и целенасочено поддържате този еничарин през последните двадесетина години, за да бъде преизбиран за кмет. Това Ви устройва. Интересно е какво ще направите с кметството му, когато в Босилеград не останат живи хора, едни умрели от ракови заболявания, други от COVID-19, трети емигрирали към България, а четвърти към вътрешността на Сърбия?
Ще остане ли Владимир Захариев кмет на един мъртъв град?
.
