.
Заради отговорността за живота и здравето на гражданите, заради паметта към починалите и болката на близките им, истината трябва да се открие и да се каже.
От 10 юни в Сърбия вече не се публикуват дневни данни за броя на заразените от Covid-19 по общините и градовете. На многобройните въпроси на журналистите, членовете на Кризния щаб за борба с пандемията, най-напред се опитаха да стоварят отговорността на IT специалистите, които отговарят за подръжка на електронната информационна система. След това започнаха да се измъкват с тълкувания на препоръките на Световната здравна организация, според които в смъртните актове като причина за смъртта трябва да се посочи Covid-19, „…когато тази болест е причинила, има съмнения, че е причинила или е довела до смъртен изход”. На практика, при всеки починал, при когото е установено присъствието на коронавирус, се приема, че е починал от Covid-19.
Само че, дори и драматичното увеличаване на броя на новозаразените в Сърбия не можа да повлияе на отговорните органи, да прецизират данните за броя на положителните тестове, хоспитализираните, лекуваните, излекуваните и починалите по възраст, пол и място. Липсва точно това, което, според експертите, е най-необходимото за борбата с вируса на място – идентифициране на заразените и контактните лица, и тяхната изолиране.
Това, което се дава по държавната телевизия е, че от 19 март до днес (б.р.: 23 юли), заболелите са 22 031, новозаразените на дневно ниво са между 300 и 400 души, а починалите са 499.
Според изследванията на неправителствената организация БИРН, чиито резултати бяха публикувани в началото на юни, броят на починалите от Covid-19 в Сърбия от 19 март до 1 юни е много по-голям – 632, или с 388 повече от официално обявените тогава 244 починали лица! Разбира се, това веднага бе отречено, но, за съжаление, и до днес не е аргументирано оспорено.
Общото усещане е, че истинските данни за размерите на пандемията и броя на починалите лица се крият от обществото. Според социологическите изследвания, 44% от гражданите на Сърбия не вярват на официалните данни на Кризния щаб за борба с Covid-19. Още повече, не им вярва и лекарското съсловие. Над 1 000 лекари в Сърбия подписаха петиция, с която се иска оставката на Кризния щаб, заради неговото политизиране. От данните за Covid-19 вероятно пряко зависи политическата отговорност на управляващите в Сърбия, които още от началото се отнасяха несериозно и пренебрежително към пандемията. В началото на март те още говореха за Covid-19 като за „най-смешния вирус на света” и изпращаха жените в Италия на шопинг!? По това време пандемията в Италия върлуваше със страшна сила. Само десетина дни след това Сърбия обяви извънредно положение и безпрецедентни „китайски” мерки за борба с пандемията. Здравната система, както и в повечето други държави по света, беше напълно неподготвена. В продължение на повече от два месеца бяхме свидетели на отвратителни сцени, в които управляващите злоупотребяваха с пандемията с предизборни цели.
След два месеца управляващите отпуснаха мерките, въпреки че, според експертите, това беше недопустимо от медицинска гледна точка. Последваха масови спортни манифестации, парламентарни и местни избори, истерични тържества по повод „най-голямата историческа победа на Вучич” и масови протести на опозицията, които се изляха по площадите на големите сръбски градове.
Съвсем очаквано, пандемията отново пламна. Този път правителството прехвърли борбата с Covid-19 на местната власт! До 7 юли в 18 общини и градове бе обявено извънредно положение, заради увеличаването на броя на заразените. Специализираните клинични центрове в редица областни градове се препълниха и към тях започнаха да се добавят военнополеви Covid болници. По телевизията отново потекоха общи бройки на тестирани, новозаразени и починали, но липсваха така необходимите подробности, анализи и изводи по места, които да се приложат в борбата с коронавируса на местно ниво.
Това, общо взето, беше макрорамката, в която и община Босилеград влезе в пандемията.
Гражданите на Босилеград, 6 месеца от началото на световната пандемия, все още нямат официална информация има ли и колко са заразените с Covid-19 в общината, и какво конкретно се прави, за да се защитят здравето и животът на хората. През цялото това време броят на заразените и починалите в близките сръбски и български общини непрекъснато се увеличаваше. Беше невъзможно само в Босилеград да няма заразени, както упорито твърдеше началникът на щаба за борба с коронавируса и кмет на Босилеград Владимир Захариев.
До 10 юни на сайта на Министерството на здравеопазването седмици наред стоеше, че в Босилеград има 4 заразени. По същото време, началникът на щаба за извънредни ситуации и кмет на Босилеград Владимир Захариев се кълнеше, че и тия четирима имали само адресна регистрация, които пък не живеели в Босилеград, и не само, че заразени нямало, но нямало и да има!?
На 15 юли пред информационния портал „ФАР” Захариев все още, по един неподражаемо несериозен и безотговорен начин твърдеше, че в Здравния дом в Босилеград били открити само 6 лица с пневмония, от които пък само две пребивавали в Босилеград, но всичките били с отрицателни ПСР-тестове!?
Само един ден по-късно, на 16 юли, той, в качеството си на началник на щаба за извънредни ситуации, предлага на себе си като кмет на Босилеград, да обяви извънредно положение на територията на общината от 17 юли в 6.00 часа сутринта, „заради увеличаване на броя на пациентите с тежки респираторни инфекции (белодробни пневмонии), когато не им е време, а симптомите са като при Covid-19”. Въпреки че пандемията вече помита всичко пред себе си и се е стигнало до извънредно положение, той все още говори с недомлъвки и прави двусмислени изказвания, от които не може да се разбере – има ли и колко са заразените. Целта на тия словесни еквибилистрики най-вероятно е замитане на собствената му политическа, морална и най-много наказателна отговорност.
На 21 юли, в подобни, меко казано, двусмислени и противоречиви изказвания по телефона за РТВ „Цариброд” и информационен портал „ФАР, той продължава да твърди, че пандемия няма, но „има 10-15, може би и двайсет пациенти”, с респираторни инфекции и белодробни пневмонии, със „симптоми като при Covid-19, ама не е Covid-19”!? Извънредното положение пък било въведено не заради това, че имало някаква голяма пандемия, а заради превенция от пандемия, и пр. и пр. Не е нужно да си лекар, за да видиш, че невежите му опити да замести Covid-19 с някаква безобидна респираторна инфекция или пневмония, са съшити с бели конци. Добре, да приемем че ония „10-15 може би и 20 пациенти” са болни от белодробна пневмония. Каква е причината те да развият белодробна пневмония? Пневмонията, сама по себе си, не е заразна. В конкретния случай и в условия на световна пандемия, тя е един от симптомите на напреднала инфекция с Covid-19 и това няма как да се скрие.
В атмосферата на паника и страх, които буквално се сгъстяват по часове, витаят множество въпроси.
Какво точно се случи на 16 юли и какво принуди Захариев, който месеци наред самоуверено твърдеше, че в Босилеград няма (и няма и да има!) заразени с Covid-19, изведнъж да заведе извънредно положение?
На 16 юли Босилеград е попарен от новината, че в Кюстендилската окръжна болница е починал 50-годишен мъж от Босилеград, постъпил в терминално състояние, интубиран, издъхнал след 24 часа на апаратна вентилация. Този мъж е близък на Захариев съпартиец, дългогодишен общински съветник, член на Националния съвет на българското малцинство и директор на енергоразпределителното в Босилеград. В семейството и работния му колектив също има болни и хоспитализирани от остри респираторни инфекции. Всеки опит да се изиска по-подробна информация се посреща с възмущение от щаба, че това едва ли не било било подигравка с паметта на починалия и с болката на семейството му!?
Именно заради болката на близките му и заради живота и сигурността на всички нас, трябва да си зададем въпроса, дали починалият и заразените с Covid-19 не са жертви на едно престъпно нехайство, при което месеци наред не бяха прилагани предписаните мерки за борба с коронавируса?
На 21 юни Захариев празнува победа на местните избори. Във Фейсбук са пуснати снимки, на които се вижда, че той си прави селфи с плътно наблъскани един до друг общински съветници и почитатели, които под звуците на оркестър се наливат с бира.
На 7 юли се провежда учредително събрание на Общинска скупщина в Босилеград. 31 общински съветници в една малка зала заседават и после празнуват до късно през нощтта. 11 дена по-късно един от тях почива. Друг също развива симптоми на заболяване с коронавирус. Според медицинските експерти, задържането на група хора в затворено помещение за повече от 20 минути и на по-малко от 2 метра разстояние, е изключително опасно, ако вътре само един от тях е заразен с Covid-19.
На погребението на починалия 50-годишен мъж, въпреки извънредното положение, се стичат над 100 души! В такива ситуации е позволено да присъстват най-много 10 души, и то без никакави традиционни обреди, каквито са ръкуване, прегръщане, целуване и пр. Рискът от заразяване е изключително голям. Там е и началникът на щаба и кмет на Босилеград Владимир Захариев. Самият той не прилага мерките, които е наложил ден преди това.
В следващите дни пред Здравния дом в Босилеград се трупат тълпи от хора, които искат помощ. Някои от тях имат температура и проблеми с дишането, други са се подали на паниката и искат да се прегледат. По същото време, на 21 юни Захариев по телефона пред информационен портал „ФАР” все още твърди, че имало само един заразен „там някъде си”. Но само на 22 юли 14 лица са извозени от Здравния дом в Босилеград в Медицинския център във Враня. На 23 юли информационния портал „Южни вести” излиза с информация, че са установени двама заразени от Босилеград. Има и хоспитализирани в Covid болниците в Сурдулица и Враня.
Какво следва оттук нататък? Както се убедихме, на босилеградският щаб за извънредни ситуации и на „експертно-оперативния екип за борба с Covid-19”, на този етап не може да се разчита за подробни данни за броя на съмнителни, тестирани, положителни на тестове, хоспитализирани, излекувани и починали.
Босилеградското общество е свикнало да бъде лъгано. Но тоя път не става въпрос за откраднатите пари за плувния басейн или за спортната хала. Става въпрос за живота и здравето на хората и техните деца, и те имат право да знаят истината.
Тази истина те искат да я чуят не от устата на политик, а от устата на медик, който открито да застане с лицето си, с дипломата и морала, и отговорно да им я каже. Каквото и да му струва.
Иван Николов
.
