Той толкова силно се е откъснал от действителна реалност;
така се е изолирал в паралелната своя фиктивна реалност;
така е зациклил в нарцистичната си мания за единственост и неповторимост;
така се е взел насериозно като благо и благодетел за българите;
така свитата и лакеите му са привикнали да му говорят само това, което иска да чуе;
че дори лисичата интуиция и вълчият инстинкт за самосъхранение му изневеряват.
Затова не може да разбере, че е започнал да пада. Въпросът вече не е Дали, а Докога. Не Дали ще падне, а Докога ще трае падането му.
Все още процесът може да бъде Падане. От един момент нататък ще бъде Падение.
* * *
Вярно е, че Партията на властта има свои легиони от чиновници, от хора, намърдали се по партийна, шуробаджаначеска, парашутна и корупционна линия из всички структури в центъра и по места. Те по принцип са неин гръбнак, опора, корпус за реагиране, административен ресурс.
Но тя, Партията на властта, няма корени в обществото, няма принципи, идеология, няма ценности – а те са слепващото вещество. Иначе, който е дошъл при теб заради келепира, той винаги ще поставя келепира по-високо от теб.
Ако продължава лавинообразният процес на свличане на властта, голяма част от тези чиновнически легиони ще започнат да се ориентират по посока на духащия вятър.
За тях запазването на изгодната работа (или на работата въобще) ще стане по-важно от запазването на привързаността към и обвързаността с Партията на властта.
Според мен, висшият ешелон на Партията на властта все още се скупчва около Вожда – но от страх, страх от гнева, страх от разплатата за всичко, което те причиниха за тези 10 години на хиляди бизнесмени, десетки хиляди кадърни специалисти, на стотици хиляди обикновени хора.
Много скоро този висш ешелон на Партията на властта ще направи една колективна физиономия, като онази жалка гримаса на другаря Тодор Живков, който единствен не бе разбрал, че вече е паднал от власт.
Партията на властта не може да съществува, ако не е на власт. Тя не разбира, че падането от власт вече е започнало.
То може да продължи като агония, а може да приключи със сгромолясване.
Проф. Николай Слатински
.
