.
Стихове от Иван Есенски
.
КАЖЕТЕ НА ТРЕВАТА
.
Кажете на тревата да почака!
Кажете ù:
– Готов е той, но трябва
да свърши със сеитбата на хляба,
за да получи прошка преди мрака.
– Бъди по-търпелива – ù кажете, –
съгласен е дори да се покае.
Сега налива вино на мъжете,
с които пиха смях и скръб до края.
Кажете ù:
– Синът му се завръща,
поне почакай прага да прекрачи
и в стаята да помълчат по мъжки,
преди да лумне синьото на здрача!
Кажете ù:
– Сега започва валса,
дръпни се със зелените си нокти!
Той вече е прегърнал дъщеря си
и тя сияе в сватбената рокля.
Кажете на тревата:
– Той те моли,
не бързай със зелените си свещи!
Сега ръка в ръка поемат с Пролет
към мястото на първата им среща…
сега звъни снегът и боров вятър
косите ù разграбва с нежни шепи…
сега ще се повтори тишината…
сега се връща есенният шепот…
Кажете ù:
– Почакай да повтори
живота от самото му начало
и в края – щом полегне от умора –
завий го със зеленото си тяло!
Кажете на тревата да почака
.
ГРОЗДОБЕР
На Виолета Станиславова
.
И за какво тъгува –
за всемира?!
Загърната с прибързалия сняг,
лозата чак до корена умира…
И се събужда в корените пак.
Когато се развихри резедата
и заблещука меденият грозд,
спомнете си отново за лозата.
Какъв бе, впрочем,
вашият въпрос?
.
БАЛАДА 1913
На Воймир Асенов
.
Хайде ставайте, рицари мои, че славата чака!
Да заколим петлите, да стегнем навуща – и в път,
докато без гръклян долу хърка предателски мрака,
докато боговете им горе нажертвени спят!
Че отново върлува безумното диво гъмжило
и размахва желязо, и гази поля и гори;
че земята ни пак като бито дете се е свила,
че опасан в синджири и дим хлябът днешен гори.
Налетяха, натрупаха мъки, сираци и сажди,
закопитиха нагло
из нашите свети места –
сякаш в тая земя само чесън и баби се раждат…
Ще е страшен денят, но ще е справедлива нощта.
Покрай нашите Вардари, Струми, Марици, Огости –
дето грабиха, биха и клаха без жалост поред –
да засеем земята догоре с проклетите кости
на крале, балдуини, султани и всякаква смет!
Хайде, рицари мои, нарамете копралите гордо,
разтворете земята, в която легендите спят!
Няма вече позор след най-висшето звание – „Одрин”.
А подир Булаир няма вече изобщо и смърт.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Иван Есенски е роден през 1949 г. в с. Мухово, Софийско. Завършил е гимназия в Пазарджик, след което Философия и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като строител, редактор в РТЦ – Пловдив, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на издателство „Народна култура“, изпълнителен секретар на Академията за европейска култура „Орфеева лира“. В момента е редактор в печатния орган на СБП „Словото днес“. Публикувал е редица сборници с поезия и есеистика. Създал е няколко документални филма, автор е и на две пиеси. Негови книги и отделни творби са преведени на 17 езика, носител е на български и чуждестранни награди. Публикуваните тук стихотворения са от най-новата му книга „Доземи“.
.
