.
Откъси от книгата на Георги Георгиев „СЪМ“
(София, 2020)
„Когато е отпред, човекът на 21-ви век е обгрижван, обичан, с предимство е. Но озове ли се назад в класацията, рязко разбира що за човек е човекът в 21-ви век. Но нали си е глупав човекът в 21-ви век, иска пак така да го обичат, пак да е напред, бута се, крещи, той да е отпред, за малко обич да му дойде ред. Лъжовен е успехът, лъжовни са хората, лъжовно е времето. Но нали си е глупав човекът в 21-ви век – дай му той да е отпред. За да стигне до изкуственото щастие, човекът в двадесет и първи век гази всичко, без да му мисли много. Въоръжен със самочувствие и вредни навици, той върви смело напред. Гледа отвисоко и се храчи. Хвърля си боклуците по земята и гледа мрачно. За да е отпред, човекът в 21-ви век трябва задължително да е богат. Няма ли пари, човекът в 21-ви век не е отпред. Следователно няма да получи от фалшивата любов. А така му се иска една мацка с големи гърди да му вика: „Давай, лъвчо, ти си, лъвчо!“, че е готов трупове да гази.“
***
„Мизерията изплаши поколенията и ги тласна към наркотиците и алкохола. Охолността и мизерията изплашиха поколенията и ги изпратиха в тоалетните на дискотеките. И в колите, и в къщите, и на пейките. Наркотиците и алкохолът бяха част от хората. Трета ръка, трети крак. Човекът от обикновено, нормално, просто същество се превръщаше в индивидуално, многообразно, гръбнаконаркоманизирано, двуногоалкохолизирано членестоного. Взимащо един от друг, каквото посмее. И бързо в кревата. Вековете лишения доведоха до ситуация, в която нито напред можеш да вървиш, нито низад. Парализа.
Обзет от наркотици и алкохол. Постлан с невежество и упреци. Превъплътил семейната идилия в откачено момиче с къса пола. Човекът зъзнеше. Спираше, почваше, спираше, почваше. Наникъде. Желанието предвождаше таланта.“
***
„– Как ще го кръстим?
– Божидара – Божи дар! Съгласна ли си?
– Да.
Анабела не спореше с Григор. Те се разбираха от разстояние. Усмивките не слизаха от лицата им. Прибраха се, Григор сготви и зачете книга на детето. То бе доста раздразнително; когато нещо в книгата не му харесваше, риташе Анабела силно по вътрешната част на корема. Те установиха какви писания харесва Божидара. Тя обичаше руските поети. Четяха й, целуваха я през пъпчето. Радваха се един на друг, ценяха се, обичаха се.
Вечерта дойдоха приятелите на Григор, ядоха, пиха, смяха се. Отидоха си.
Щом си легнаха, Григор започна да се врича на Анабела. Обещания, клетви, изкусни думи. Останали в Анабела като клеймо. Толкова спокойно говореше Григор, че Анабела не успя да не му повярва…“
––––––––––––––––––––––––––––––
* Георги Георгиев е роден през 1993 г. в София. Завършил е Националното спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“. Многократен републикански шампион по бокс за юноши. Тежки травми слагат край на обещаващата му спортна кариера. Това отключва обаче желанието му да изрази себе си в стихове и проза. Негови стихове са публикувани в сп. „Зари“. „Съм“ е първата му издадена книга.
.
