.
Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) е изпратила писмо до вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на образованието Красимир Вълчев, и. д. председателя на ДАБЧ Димитър Владимиров, председателите на две парламентарни комисии – по образованието и науката, и по политиките за българите в чужбина – съответно Милена Дамянова и Елена Пешева. Писмото е относно „спешно коригиране на текстовете в ПМС 103, които разделят и дискриминират правата на българите по произход с тези на българските граждани, живеещи в чужбина“. В него се казва:
„Оказва се, че институциите в България (ДАБЧ, МОН, МВнР), съгласно чл. 3 от ПМС №103 от 1993 г., правят разлика между българите в чужбина, разделящи ги на такива, които притежават български документи за самоличност (гражданство), и на такива, които не притежават български документи за самоличност.
ПМС №103 е предназначено за българите в чужбина, желаещи да продължат образованието си в Република България. По-нататък в постановлението се уточнява, че се отнася за желаещи, които не са български граждани, но с български произход. (Чл. 1.)
Изникват въпросите: За кого е това постановление? Чии интереси обслужва? Отговаря ли на националния ни интерес, а именно – завръщане в България на млади хора или по-реалното им присъединяване към дела в полза на нашето общество, независимо къде по света се намират?
Подобно разграничение е крайно несправедливо спрямо децата, които обучаваме години наред в чужбина…“
АБУЧ се обръща за съдействие към сезираните институтии и настоява да се вземат следните спешни мерки:
„1. Да се разреши на деца с българско гражданство или двойно гражданство да кандидатстват по ПМС 103, ако са били обхванати от чужда образователна система;
2. След завършване на една образователна степен по ПМС 103 да могат да продължат в следващата образователна степен по ПМС 103;
3. Наложителни са спешни юридически промени на определени текстове в постановлението, които да премахнат ограниченията за български граждани, обучавани в чужди образователни системи, да кандидатстват за обучение по ПМС 103.“
Цялото съдържание на писмото може да се види по-долу.
Уважаеми сънародници, напълно подкрепяме подобна инициатива. Редно е институцията, която е издала ПМС103, а именно Мин.Съвет на РБългария да направи и съответните разяснения по това Постановление, за да не могат разни институции и чиновници да тълкуват разпоредбите по него, както им се иска. ПМС 103 беше прието с огромно облекчение и радост за всички родители на българските деца в чужбина, защото видяха в него една реална заинтересованност на властите в малката ни Родина да поправят грешките от миналото и да дадат нов шанс на синовете и дъщерите си по света да се завърнат, за да строят и възстановяват една по-хубава България. Защото в чужбина, ние често идеализираме родината си и такава я познават децата ни. Огромно е разочарованието на младите хора, когато се сблъскат с такъв отвратителен бюрократизъм от страна на някои български институции, които са били създадени в подкрепа на милионите българи зад граница, а не против тях. И най-обидното е, че никой от господата-експерти не смее да заяви открито какви документи са нужни при кандидатстване по това ПМС, защото е явно нарушение да се скриват факти, а ние в последния ден, когато всички документи са преведени и окомплектовани, разбираме, че няма да будем допуснати от „системата“, защото сме проявили „излишна“ инициатива, когато сме се обръщали към Консулствата по света да издадат лични документи и на нашите деца. Уви!