.
Интервю на Васил Христов с Христо Иванов,
Христо Иванов е български политик, юрист, заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г., министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г., когато подава оставка. От 7 януари 2017 г. е председател е на политическа партия Движение „Да, България!“, съпредседател на обединението „Демократична България“.
– Протестите с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев продължават вече 25 дни. Имате ли впечатление от подкрепата, която получавате за исканията си, от българите в чужбина?
– За мен в много отношения този протест е проява на онова, което наричам „Голямата България“. Това е нашето съзнание за себе си. Но, не като бедна, затворена, постоянно и безнадеждно охкаща периферия. Примирена, че простотията е нейна съдба. А като страна, отворена към своите общности в чужбина, отворена към разнообразието в себе си. Страна, която гледа в бъдещето – амбициозна, желаеща да върви напред с усилията и интелекта на всеки свой гражданин. И тук не става дума само за факта, че освен в София, има множество протестни акции в градове в европейските страни и САЩ. Или, че огромен брой от хората, които срещам на жълтите павета, започват разговор с „Връщам се от…“. Този протест е, преди всичко, акт на утвърждаване на нашето гражданско достойнство, на волята ни да се самоуправляваме, а не да търпим една все по-репресивна и профанска власт да ни унижава ежедневно с проявите на своята невероятна назадничавост. Това е „Голямата България“ в действие.
– Чуха се твърдения, че тези близо 2 милиона емигранти нямат морално право да изразяват мнение за случващото се в България, защото са избрали да живеят извън нея. Как ще коментирате това?
– Като национално предателство в пълния смисъл на тези тежки думи. Българските общности в чужбина са един от най-важните капитали, с които изобщо разполагаме. Опитът да се изолираме от тях, да им пречим да участват, да гласуват, да живеят и „там“, и „тук“, е опит страната да бъде осакатена, а нейният дух – прекършен. Така тя да бъде приведена в травматична управляемост.
И, като казвам капитал, изобщо не става дума за това колко пари били „връщали“ емигрантите или пък как трябва „да ги върнем“ окончателно. Става дума, че тези наши диаспори са извор на незаменимо човешко и културно богатство. Всяка от тях развива своя уникален опит на това да си българка или българин в конкретната „чужда“ среда. Своите истории на успеха. Своите колективни поуки, уникални емоции да преоткриваш връзката с Родината си.
Самият аз в много отношения завърших осъзнаването си като българин, докато живеех в САЩ по време на една специализация. Моята партия е пълна с хора, които се ангажират политически и граждански именно като част от своето завръщане – физическо или чисто емоционално. Това е едно особено пътуване към България в нас самите, когато я осъзнаваме като свое дело, болка, съдба, гордост. Като наследство, което да получим и предадем през поколенията. И от това как ще се погрижим за него, зависи колко струваме ние самите.
Два пъти в историята си България се е отваряла така към света, за да се преоткрие – през Възраждането и днес. И в двата случая това е залог за огромен тласък в развитието ѝ. Неслучайно „Мила Родино“ е химн на завръщането. Вероятно най-големият резерв за ударно развитие и модернизация на страната ни минава през прилагането на цялостна политика към отваряне и свързване с нашите общности в чужбина.
– Безспорно е, че протестите бяха предизвикани от две събития – „дебаркирането“ на плажа в „Росенец“ и прокурорските обиски в сградата на Президентската институция. Защо избрахте парк „Росенец“ за тази акция?
– „Росенец“ се превърна в една доста наситена емблема. В това място няма почти нищо законно и то олицетворява цялата корумпираност на институциите ни. То беше обвито в страх и недостъпност, и така се превърна в образ на скритата власт.
Когато хората видяха как гардовете от НСО ни блъскат във водата, те видяха цялото насилие на безправието, на които те самите са подлагани ежедневно. Когато по-късно управляващите опитаха да противопоставят протестиращи на симпатизанти на ДПС, това беше опит да се изиграе „етническата карта“ като универсален инструмент за сплашване и шантаж на двете общности. А когато двете групи се събраха мирно на плажа, установиха нормален човешки контакт и дори изпяха заедно химна, това беше символ на освобождението от необходимостта да се плашим едни от други и да се делим.
Протестите избухнаха, защото всичко това се превърна в разделителна линия – или си за премахването на този модел на корупция, завладяване на институциите, страх и противопоставяне, или поддържаш отровното статукво на необявената коалиция между ГЕРБ и ДПС, Борисов и Пеевски.
Разбира се, нищо от това нито сме могли да предвидим, нито да планираме. За нас това беше просто пореден казус, изникнал във връзка с дейността на наш съветник в Бургаския общински съвет и развил се по логиката на определени обжалвания и други правни действия.
– Мнозина ще Ви опонират, че сте имал възможност да говорите за тези проблеми и като министър на правосъдието в кабинета на Бойко Борисов. Защо се съгласихте да бъдете министър в това правителство?
– За „Росенец“ отговорът е прост – за това отговарят министърът на регионалното развитие и прокуратурата. Моят фокус беше да реформирам прокуратурата, така че тя да започне да чисти всички подобни казуси.
Иначе, аз поех поста без никакви илюзии, че Борисов иска да прави реформи или, че аз разполагам със сериозна политическа подкрепа от ГЕРБ или Реформаторския блок. Някои от най-яростните атаки срещу мен идваха от обкръжението на Миглена Кунева. Виждах, че положението в прокуратурата се влошава, а политическата ефективност на европейския мониторинг върху правосъдието отслабва с всяка година. Реших, че си струва да опитам да наложа реални реформи и да мобилизирам подкрепата на ЕК за тях.
Същевременно опитах да започна прочистване на съдебната власт от „гнили ябълки“, чрез поредица от дисциплинарни производства. Включително срещу Пепи Еврото, който сега се прочу покрай разследването на Ники Стайков за „Осемте джуджета“. Настоявах за разследвания за скандали като „изчезването“ на тефтерчето на Филип Златанов, в което беше фиксирана ролята на Делян Пеевски, и „Яневагейт“, в който бяха намесени Цацаров и Борисов. Не са много министрите, искали разследване на премиер…
Когато всички тези мои опити бяха блокирани, заедно с конституционната реформа, подадох оставка. Мога само да се гордея с работата си. Ако аз тогава не бях поставил проблема с прокурорската република, днес нямаше да има тези протести.
– Kои са уроците, които научихте след пребиваването си във властта?
– Че дълбоката причина за проблемите у нас е липсата на добре организиран и устойчив инструмент за налагане на политики, и че не можем повече да разчитаме на външна помощ от „Брюксел“ или „Вашингтон“. Затова направих партия и се захванах с политика. Това е единствения път за някаква трайна промяна.
– Имате ли желание за реваншизъм?
– През ум не ми минава. Просто трябва да минем напред към едно бъдеще, в което България може много повече от това.
– Срещали ли сте се с г-н Делян Пеевски под някаква форма – служебно или лично, какви са личните Ви впечатления от него?
– С изключение на няколко разменени погледа отдалеч в парламентарна зала, не съм имал пряк контакт с него.
– Официалната позиция и на правителството, и на г-н Иван Гешев е, че няма причини да подадат оставка. Смятате ли, че това тяхно мнение подлежи на промяна и какви са начините това да се случи?
– До оставка може да доведе комбинация от обществен натиск, вътрешни сътресения в рамките на ГЕРБ и задкулисието, което управлява чрез тях, и загубата на международна подкрепа. Но тези оставки, колкото и да са важни, са само началото. Има риск Борисов и Гешев да слязат от сцената (както стана с Орешарски, Цветан Василев и Цацаров), но Пеевски и моделът на „Сарайското“ задкулисие да останат. Истинското изчистване минава през борбата за изборите и после – в парламента.
– Как ще се отрази на сънародниците ни в България и в чужбина постигането на целите на този протест?
– Ако протестът постигне дългосрочните си цели, за всички ще има една много по-свободна и просперираща България, с която да можем да се гордеем.
– Смятате ли, че е реалистично въвеждането на дистанционно гласуване за следващите избори, били те редовни или предсрочни?
– Реалността е, че подобна стъпка изисква комбинация от административен и експертен капацитет, и време, с каквито настоящото управление не разполага. Но, във всички случаи, ние ще продължим да настояваме за това. Още повече, че сме единствените, които реално знаят как да направят подобна реформа.
– След изборите бихте ли се коалирали с първата политическа сила, била тя ГЕРБ или БСП?
– Динамиката е много голяма и до изборите ще настъпят големи размествания на пластовете, така че е рано за подобни прогнози. Според последните социологически проучвания, ние от „Демократична България“ сме удвоили подкрепата си. ГЕРБ и БСП губят позиции, а и в двете партии предстоят промени, доколкото при социалистите тече избор за нов лидер, а е ясно, че Борисов слиза от сцената. Край тъчлинията загряват няколко нови проекта…
Целта ни е „Демократична България“ да може да бъде определящ фактор, който да налага дневен ред на сериозни реформи в правосъдието и радикална модернизация на държавата ни. При положение, че нашата подкрепа нараства, а темите, които досега ние единствени поставяхме (съдебна реформа и модернизация), стават мейнстрийм, е напълно реалистично в следващия доста фрактуриран парламент без „Демократична България“ просто да не може да бъде съставено стабилно управление с ясна модернизационна физиономия. Това би ни поставило в положение да можем да налагаме своя дневен ред, което сме готови да направим пълноценно. В този смисъл, имам едно много просто послание: за „Демократична България“ си струва да се гласува. От много отдавна в българската политика не е имало реален носител на промяната с толкова реалистични шансове за успех. Никой глас, даден за нас, няма да „отиде на вятъра“.
– Какво е отношението Ви към Румен Радев и как бихте възприел евентуален политически проект на настоящия президент – като потенциален опонент или като потенциален партньор?
– Президентът видимо еволюира по посока на нашите оценки и приоритети. Важната му задача сега е да формулира и инициира конкретна смела реформа в прокуратурата.
– Исканията на младите хора, от поколението, което за първи път е на протест, са принципни – правова държава, свобода на словото, независимо правораздаване, работещ парламентаризъм, но реализирането им минава през политически процес, избори и подкрепа за партии. Как ще ги убедите, че политиката, партиите и политиците заслужават доверието им, и то няма да бъде употребено за пореден път?
– Най-убедителна е реалността – няма нито една развита демократична система, която да е станала това, което е, без активно участие в политическия живот чрез партии. Пропагандата, че „всички са маскари“ и „партиите“ са нещо лошо, е основен инструмент на отблъскване на гражданите от политиката и монополизиране на властта от мафията в България. Хората не трябва да се доверяват на някого. Трябва да се включат, да направят някоя партия своя и да вложат своята воля и енергия в отстояване на своите интереси.
.
