.
Стихове от Красимира Стойнова
ЛЯТО
Окапаха черниците на юни,
кайсийките превърнаха се в злато.
Една любов, с черешовите устни
и с липов дъх, от пролет мина в лято.
Приседна тук, на камъка до мене
и ме попита за какво съм тъжна:
“Виж, лято е, най-хубавото време!” –
и с дъх на рози свежи ме облъхна.
Отвърнах й: “За идващата есен!
За обич, дето в минало се сбъдна.
На този бряг тя дойде, лъч небесен,
но в лятото едно си… просто тръгна.”
А тя с глухарче духна ми в косите
и хукна по водата бърза, речна,
и ехото й носеха вълните:
“Ще дойде пак… Та аз съм вечна…
вечна… вечна…“
БАЯДЕРКА
Танцувай нежно пред очите ми
в полупрозрачните одежди.
Бъди ти музата на дните ми
и фея в нощните надежди.
С мелодия разкрий душата си
забулена, така незрима.
Ти с грацията на снагата си
изящна си, неповторима.
Как меко спускат се косите ти
по твойте рамене открити,
в каскади стигат до петите ти
и будят страстите ми скрити.
Повдигаш веждите си, тънките,
дъги извити на челото,
на гривните ти скъпи, звънките,
блестят среброто и златото.
Невинно гледаш ме с очите си,
два ясносини тюркоаза,
що не целувам и в мечтите си,
че с недостъпност ме наказа.
Венец е сплетен на главата ти,
от полските цветя и лавър,
на твоя танц и красотата ти
се възхищава всеки мавър.
Не стъпваш, плуваш ти с краката си,
блести ефирната коприна.
Загубих аз по теб главата си,
о, баядерко от Медина!
СЕРАФИМИ
Сребърна, луната нова
по завеси бели
си играе и щампова
нощни акварели.
Лунен лъч с бои приливни,
облачни и бистри,
изрисува серафими
със криле сребристи.
Но ветрецът ги разклати,
мислеше, че спяха.
Серафимите крилати
где ли отлетяха?
ЗВУЦИТЕ НА ПТИЦИТЕ
(На Кейти и Естел)
Чик-чи-рик, чик-чи-рик –
врабчо скача по земята,
ту си найде ечемик,
ту пък семенце в тревата.
Чу-ру-лик, чу-ру-лик –
лястовичка черно-бяла
към гнездото с весел вик
при чеда си полетява.
Чук-чук-чук, чук-чук-чук –
чопли борчето кълвачът.
С този монотонен звук
продължава чак до здрача.
Гра-гра-гра, гра-гра-гра –
гарги рошави и мокри,
в късна есен, на дъжда,
се оглеждат в мътни локви.
Ку-ку-кук, ку-ку-кук –
в пролет пъстра сред тревата
слушам кукувичи звук
как отмерва ми летата.
Илюстрации: Авторката и Public domain
–––––––––––––––––––––––––––––––––-
Красимира Стойнова е родена в гр. Пещера. Завършила е “Радиотехника и телевизия”, във ВМЕИ (сега Технически университет) в София. Работила е като инженер-технолог в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. От 1982 г. до 1988 г. работи като преводач на български екипи към външнотърговските организации „Техноимпекс“ и „Енергоимпекс“ в Бенгази, Либия. От 1995 г. живее със семейството си в САЩ, основно в Кълъмбъс, Охайо, където издава първата си стихосбирка “В два континента”. Писала е стихове и в Сан Диего, Калифорния, както и в Бостън, Масачузетс, където издава втората си стихосбирка “Есени далечни”. Издала е също и книжка за деца в стихотворна форма “Леснички гатанки за дечица засмянки”. Има литературни награди от международния конкурс “По стъпките на лятото” на фондация “Буквите” , от конкурса “Белоцветните вишни” в гр. Казанлък, както и от “Изящното перо – 2019”, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго. Нейно стихотворение е избрано да бъде включено в алманаха “Славянская лира”, който предстои да излезе скоро.
.
