„…ще трябва да мечтаеш,
а нямаме нищо за мечтаене.“
Едуард Къмингс (1894-1962)
В първите дни на Годината, журналист отвори уличната врата на едно от софийските подземия и влезе в него – там, покрай топлите тръби, живееха няколко бездомни хора.
– За какво мечтаеш? – запита журналистът един от тях.
– Да умра – отговори човекът.
Това е най-тъжната човешка мечта, която съм чувал.
След това Годината продължи да е потопена в магистрали, всекидневно инспектирани с джип и видеозаписи във Фейсбук. В коронавируси, COVID-19, карантина, извънредно положение… И през юли т.нар. „Отровно трио“ организира всенародни протести и гражданско неподчинение за оставка на Прокурора и Премиера, които бяха белязани и с брутално полицейско пребиване на млади и образовани участници в протестите в София. „Имах шанса да бъда убит“ – изречено от пребития Евгени Марчев – е тъжно, много тъжно, като мечтата „Да умра“ на човека от софийското подземие.
Тогава Годината запита: „Докога тези, които лъжат и крадат, ще управляват онези, които създават знания и изкуство?“. И достигна до логичния извод, че именно това е главната причина за протестите. „Тъй върви светът! Лъжа и пари на тая земя царуват!“ (перифраза на Христо Ботев от в. „Борба“). 1944-1989: борба между партизански отряди. 1989-2020: борба между олигархични кланове.
Време е някой политик да бъде Homo Bulgaricus ex machinа*, осъзнал, че реципрочната емпатия е висша човешка ценност, която може да се приложи за доброто на обществото и държавата.
Тогава много българи ще излязат от подземията на бедността и ще имат нещо за мечтаене: „Да живея!”.
„Да се направи демокрация, е нужно знание и морал,
знание и морал,
и една мечта голяма.
Но мечтата само не стига,
ако знание и морал няма.“ – перифраза на Емили Дикинсън от „Да се направи прерия“.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––
* Б.а.: „Българин, спуснат от машина“ е перифраза на „Deus ex machina“ („Бог от машина“) – неочаквана помощ, описвана в гръцките трагедии, където тежките състояния се разрешават от “Бог, спуснат от машина“.
.
