.
Иноваторът Марин Мидилев е изпратил на 17 август т.г. до министъра на отбраната Красимир Каракачанов, с копие до президента Румен Радев, медии и международни организации, информация „относно ограничаване на права, дадени по Конституция на Република България“. В изпратеното съобщение се казва:
„Почитаеми г-н Каракачанов,
На 12.08.2020 г. Ви изпратих Иск на служебния Ви e-mail, който препращам.
До този момент нямам входящ номер на иска.
Явно от повече от година и половина има филтър на материали, които изпращам от електронната поща до Вас, от системния оператор или ползващия служебния Ви e-mail, евентуално защото са сметнали, че информацията, която изпращам, са „вируси“ спрямо „организираната некадърност“, ширеща се все още в повереното Ви министерство.
С това действие продължава нарушаването на чл 4. чл 5 от Конституцията на Република България и основно на чл 6 (2) “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“
Докога ще бъдат ограничавани гражданските ми права, дадени ми по Конституция? За справка – Глава втора от Конституцията на Република България „ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ“.
С уважение,
Марин Мидилев
17.08.2020 г.“
Следва съдържанието на изратения на 12.08.2020 г. от г-н Мидилев иск:
Почитаеми г-н Каракачанов,
През декември месец 1992 г. ми бе връчена служебна бележка, че съм уволнен с Министерска Заповед №0496/30.11.1992 г., по чл. 18 буква „В“, от тогава действащия закон и правилник за Отбраната и Въоръжените сили на Република България, което значи „По разпореждане. Поради съкращаване в щата и невъзможност да му се намери друга длъжност, поради невъзможност да бъде използван. По обективни причини“.
Бях предложен за уволнение по атестация в пълно нарушение на условията и указанията за атестиране на офицерите. Причините, за да бъда предложен по атестиране неофициално, са следните:
1. Не съм бил член на БКП.
2. Публикуван материал в списание „Военна Мисъл“, бр 8, 91 г., стр 98-99, „За нов подход при организирането на командно щабните учения и тренировки в тактическите звена“, в приложение изпращам копие*.
След „освобождаването“ ми от заеманата длъжност „Помощник началник щаб по разузнаването“ на военно формирование 34150, длъжността е вакантна от 1.12.1992 г. до 30.06.1993 г., като след това се заема от офицер, завършил политически профил и служил като политически офицер.
Поради фалшифициране на подписа на тогава действащия министър на отбраната, Министерска заповед №0496/30.11.1992 г. се намира в Оперативен Архив на повереното Ви Министерство, вместо Централен Военен Архив, гр. Велико Търново.
Моят Иск се заключава в следното:
1. Да извадите от Оперативен Архив на МО МЗ 0496/30.11.1992 г. и проверите идентичността и достоверността на подписа на тогава изпълняващият длъжността Министър на отбраната г-н Александър Сталийски, ако е необходимо и чрез тримерна графологична експертиза.
2, Да се запознаете с кадровото ми досие и всички документи от направената ми атестация.
3 На базата на установените факти да отмените заповедта ми за Уволнение като недействителна, на базата на установените нарушения.
Ситуацията, която Ви описах и ще се потвърди с направената от Вас проверка, е обидна за държава член на Европейския съюз и НАТО, както и за всички граждани на Република България, поради грубото погазване на Върховенството на Законите.
С уважение:
Марин Мидилев,
недействащ български офицер
https://www.linkedin.com/in/marin-midilev-23aa0b11/
––––––––––––––––––––––––––––-
* Съдържанието на статията на Мидилев, публикувана в сп. „Военна мисъл“, бр. 8/1991 г., може да се види тук – midilev1
.
