.
Стихове от Маргарита Черникова
.
* * *
Толкова силен дъжд,
че изкаля облаците,
които идваха
като призрачни кораби
с бели платна
от най-чистото небе.
НE
Няма да съжалявам,
ако един ден се окажа
дете с книжка на колене,
с оредяваща плитка
и болни очи,
с окъсана до последния
лист маргарита,
а душата ми висне
между два облака,
подобни на топли хлябове
с твърда коричка.
* * *
Вие ми се свят
на върха на
щастието
с теб,
моля те,
не ме изпускай!
* * *
Не стигам никъде
и пътища не виждам
по тази ръбеста и хлъзгава земя,
а в бъдещето все при теб пристигам,
при първото си име на жена.
До първата лъжа изречена под клоните
на най-фалшивото дърво,
тогава вярвах в жалките ти стонове,
че ти оставаш без ребро.
А аз останах майката на всички
родени незаконно синове,
които ще намразват и обикват
до края все страхливи богове!
СЪВСЕМ НЕОЧАКВАНО
Един ден ще седим на дивана,
телевизорът ще работи,
а ние ще се усмихваме.
Как ще се смеем на тези неща,
на тези стихове
без обуща,
на хората с маски
без лица,
на арестуваните площади
и знамена.
Обувките ще се завърнат по домовете,
маските в театъра
и ще се смеем непрекъснато, постоянно
и съвсем неочаквано!
–––––––––––––––––––––––––––––––-
Маргарита Черникова е на 48 години. Родена е и живее в Тутракан. Педагог по образование, владее писмено и говоримо руски и италиански езици. Член е на Съюза на свободните писатели. Има награди и грамоти от национални конкурси за поезия. Нейни стихове са отпечатани в литературни антологии в България и в чужбина, както и в различни вестници и списания.
.
