.
На днешния ден през 1908 г. – 22 септември (5 октомври, стар стил), в старата столица Велико Търново, е обявена Независимостта на България.
Събитието е обявено с манифест на княз Фердинанд I. Актът на обявяването на България за независима държава е извършен в историческия храм „Св. Четиридесет мъченици“. Мястото е избрано неслучайно, за да символизира приемствеността на новата българска държавност със средновековната. Наложеното от Берлинския конгрес васално положение на Княжество България спрямо Османската империя официално е премахнато след няколко месеца. Княжеството се превръща в царство, а княз Фердинанд приема титлата “цар”. Слага се край на васалния статут на страната, което има значими политически и икономически последствия за нейното състояние и развитие.
Българската държава, която въкръсва от пепелта през 1878 г., след петвековно отстъствие, и е обявена за независима през 1908 г., преживява по-късно две световни и няколко локални войни, държавни преврати, национални катастрофи, смяна на формата на държавно управление. Денят на нейното обявяване за независима държава не се чества и даже не споменава по времето, когато тя е НР България. И когато Третата българска държава е княжество, и когато е царство, и когато е народно република, и когато е република, тя има своите съзидатели и съсипатели. Но корените на тази държавност, посети преди повече от 1300 години на Балканите, са израствали и давали плод по времето на Първото, Второто, Третото български царства, издържали са на мощни исторически ветрове, различни попълзновения и апетити, на вътрешни и външни предателства.
Нека се опитаме днес да бъдем сред съзидателите, не сред съсипателите на тази изтрадана държавност. Където и да се намираме по света, каквито и да са предизвикателствата на времето, в което живеем. Честит празник!
.
