.
.
Започна бавно да се спуска лятото
от хълма – с боровинките.
Перчемът му е изрусял
и много синьо има още във очите му.
Ще го изпусна ли и този път
да си отиде ей така,
преди да се сбогуваме!
Шептят ми няколко листа –
вземи ни в шепа, тук сме,
никъде не тръгваме!
Познах ги,
от кестена са, на онзи булевард,
с ритъма лиричен и стъпките забързани.
Момиче и момче на пейката седят –
прегръщат се –
заникъде не бързат.
Не спират кестените да броят –
измерват времето в сезони.
Дано да сбъркат този път,
та лятото в трохи да не наронят.
Юлия Дивизиева
–––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
