10 септември. Обикновен делничен ден. Обикновена случка.
Излизам сутринта да изхвърля боклука.
Една жена рови в контейнера за смет. Възрастна, много опърпана, симпатична.
Поколебавам се за миг, после вадя някакви левчета и стотинки, дето имам в джоба си. Казвам й:
– Вземете ги, да си купите хляб.
– А ще има ли и за Вас? – отвръща ми.
– Ще има – казвам й.
– Благодаря Ви много! – казва тя.
Тръгвам си с мисълта, че ако ми беше отвърнала не така мило и учтиво, може би нямаше да ми стане чак толкова тъжно.
Сещам се после, че вчера премиерът на страната обяви протестиращите срещу него за мафия. Мафията искала да го свали от власт…
Коя мафия докара жена като тази до кофите за боклук, г-н премиер-министър? Коя мафия превърна такива интелигентни хора в тотални социални аутсайдери, а разни невежи „калинки“ – в министри и висши администратори?
П.С.: Не снимах възрастната жена, ровеща в контейнера за боклук. Не само защото си мисля, че това някак си би я обидило. Рефлексът ми към нея беше човешки, не журналистически. Но не знам дали към невежите „калинки“ и самозабравилите се властници може да има човешки рефлекс. Рефлексът на разбирането защо, изкачвайки се по социалната стълбица, трупайки постове и всякакви материални богаства, те стават такива духовни „клошари“, че никакви социални беди, нито масови протести, нито двумесечни призиви за оставки, могат да ги трогнат.
Мариана Христова
.
