.
Иноваторът Марин Мидилев е изпратил на 7.09.2020 г. иск до председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, с копия до президента Румен Радев, министъра на отбраната Красимир Каракачанов, медии и международни организации. Следва съдържанието на този иск.
Почитаеми г-н Чолаков,
на базата на получените копия на незаверени административни дела № С-32/98 г. и № С-9/98 г. е видно следното:
За дело № С-9/98 г. от протокола от заседанието и от решение № 8/28.12.98 г., оставя без разглеждане иска ми относно недействителност на Министерска заповед № 0496/30/11/1992 год. за уволнение на офицери, в която съм под № 123, на основание чл. 18 буква „В“ – „По разпореждане. Поради съкращаване в щата и невъзможност да му се намери друга длъжност… Поради обективни причини. Поради невъзможност да бъде използван“. На базата на справка рег № 283-8146/14.12.2011 г. от оперативен архив на Българската армия е видно, че заеманата от мен длъжност до 30.11.1992 г. „Помощник началник щаб по разузнаването“ във военно формирование 34150 е съществувала до ликвидиране на формированието до 31.12.1999 г. Длъжността е била вакантна за периода 01.12.1992 г. до 30.06.1993 г. Длъжността е заета от офицер, завършил политически профил.
Оригиналът на Министерска заповед № 0496/ 30.11.92 г= се намира в Заповедната книга и там всички подписи са оригинални. За всеки един препис на хартиен носител съвременните технологии са такива, че документът може да се преправи и той да изглежда автентичен. Относно изразеното твърдение на г-н Александър Сталийски, тогава Министър на отбраната на Република България, по Българска национална телевизия, че не е подписвал нито една заповед за уволнение на офицери (записът на излъчването все още е класифицирана информация), следва да се направи графологична експертиза на упоменатата заповед в Заповедната книга, за установяване на истината.
Относно нарушаването на процедурата ми за предлагане за уволнение по Атестация съм приложил копие от оригинала на атестацията, на която няма нито един подпис на изготвилите атестацията. Тя не е направена от преките ми началници по специалността. Атестацията е в противоречие с положени психо-физически тестове от Авиолекарска комисия. Резултатите трябва да ги има в кадровото ми досие, което също не е предоставено като доказателствен материал. Прилагам сертификат на „Менса“ – България. Прилагам служебна характеристика от предходната година. В атестацията са пропуснали да запишат, че не съм бил член на БКП.
От изложеното до тук следва, че Република България не може да ме ползва. Отказът за правосъдие от 5-членен състав на Върховен административен съд потвърждава отнетите ми права, дадени ми от Конституцията на Република България, и дефакто ме лишава от българско гражданство.
5-членният състав на Върховен административен с това си решение влиза в противоречие с Конституцията на Република България относно:
Чл. 4.
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5.
(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 25.
(1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.
(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.
Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 34.
(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Моят иск се обосновава на Основания за отмяна на Министерска заповед 0496/30.11.92 г., базирани на членове от Административно-процесуален кодекс:
Чл. 239. Актът подлежи на отмяна, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;
3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Предмет и ред за оспорване
Чл. 256. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
(2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.
(3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
Относно ситуацията в Министерството на отбраната тогава, както и сега, ще си позволя да дам извадка от цитат на Доклада от Римския Клуб от 1991 г., ISBN 954-509-054-5, стр. 171-172: „И накрая няколко думи за администрацията, по точно бюрокрацията. В много страни се критикуват размерите и властта на създадената бюрокрация, която като че ли изпитва особено удоволствие да създава дребни пречки и спънки на свободата на гражданите и да им създава излишни усложнения в и без това нелекия им живот. Бюрокрацията се счита за нещо далечно, недружелюбно и безчувствено. Нещо съставено от хора, родени за тази работа и бранещи я с всички сили и средства, заради малкото власт, която тя им дава… От тук се приема, че те защитават статуквото, че са апотеозът на инерцията и основната съпротива срещу прогреса- особено радикалния прогрес. Има случаи, където безличните обществени служби се считат извън контрола на властите и следователно са безотчетни пред масите. И наистина, твърде трудно е за всеки министър да овладее тънкостите в дейността на всички отдели, които би трябвало да ръководи, да не говорим, че често му липсва и всякакъв опит. За него „моите служители“ са добри професионалисти, „знаят всичко“ и могат да намерят решение на „всеки проблем“… Значителното разширяване на правителствените отговорности върху все повече области на живота през последните години доведе до раздуване на администрацията, а в някои области, например като отбраната, на объркване на нещата до там, че не е ясно кой какво точно прави.“
На базата на изложения цитат и действията спрямо мен, давам извадка на отговор с изходящ №1112/9.02.1995 г. – звучи като заплаха „Уволнението по горепосочения начин не носи наказателни последици… На въпроса за жилищното Ви устройване Ви уведомяваме, че Вие доброволно сте напуснал жилището на ул. Ком № 6.“ – Напуснал съм го, за да не им доставя удоволствието да изхвърлят мен и семейството ми с военна полиция, когато съпругата ми бе в майчинство. По документи жилището на „Ком“ 6 бе дадено на мой колега, а на мен ми бе даден договор за закупуване на жилището на ул „Ком“ 2, където наемателят бе изведен с военна полиция, на базата на договора ми за закупуване.
Относно сегашната ситуация в Министерството на отбраната, прилагам отговор на базата на мой Иск до Министъра на отбраната от Командващ Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров и зам.-командващ генерал – майор Иван Лалов, съгласувано с началник сектор „Сигурност на информацията в съвместно командване на силите“.
Относно съгласуването на информацията логически следва, че има класифицирана информация, свързана с името ми.
От отговора следва, че Искът ми до Министъра на отбраната не е стигнал самия Министър. Някой е сложил филтър на комуникацията на Министъра на отбраната и отнема правомощия на Министъра на отбраната, и е разпоредил вместо Министъра на отбраната, да получа някакъв си отговор.
Господин Председател на Върховен административен съд, не търся възмездие и обезщетение.
Моят иск е да бъде спазено Върховенството на Закона, съгласно Конституцията на Република България и Административно-процесуалния кодекс.
Искът ми е личен срещу колективен административен Акт Министерска заповед № 0496/30.11.92 г.
С уважение:
Марин Мидилев
жител на планетата Земя
гражданин на Европейския съюз
07.09.2020 г.
Прилагам следните копия от документи:
1. Характеристика от 1991 г. – harakteristicа
2. Атестация от 1992 г. – atest1, atest2
3. Сертификат от МЕНСА – България – sertifikat mensa
4. Писмо от оперативен архив на Българската армия, рег. № 283 – 8146/14.12.2011 г. – оперативен архив
5. Писмо отговор от Съвместно командване на Силите, рег. №120-5667/19.08.2020 г. – писмо съвместно командване
6. Иск до Министъра на отбраната, изпратен на e-mail: [email protected] (б.р.: вж. тук)
7. Информация до министъра на отбраната относно ограничаване на права за комуникация на e-mail: [email protected] – до министър Каракачанов
.
