.
На 17 септември т. г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание при следния дневен ред: „1. Разглеждане на сигнали, свързани с дейността на българските неделни училища в чужбина; 2. Разни“. На заседанието присъстват: от Министерството на образованието и науката – Ваня Балчева, гл. експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ и Владима Попова, гл. експерт в същата дирекция; от Държавна агенция за българите в чужбина – Димитър Владимиров, и.д. председател; от Администрацията на президента – Милена Димитрова, Комисия за българско гражданство. Гост на заседанието е и Ненчо Рангелов, адвокат на Паулина Бонева. Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.
ПРОТОКОЛ
№ 42
На 17 септември 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на сигнали, свързани с дейността на българските неделни училища в чужбина.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Елена Пешева.
* * *
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Откривам днешното заседание на Комисията, като предлагам следния дневен ред:
1. Разглеждане на сигнали, свързани с дейността на българските неделни училища в чужбина.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Дневният ред е приет единодушно.
Гости на днешното заседание са: от Министерството на образованието и науката:Ваня Балчева – главен експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, Владима Попова – главен експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“; от Държавна агенция за българите в чужбина: Димитър Владимиров – и.д. председател; от Администрацията на президента: Милена Димитрова – Комисията за българско гражданство; господин Ненчо Рангелов – адвокат на госпожа Паулина Бонева.
Давам думата на госпожа Ваня Балчева.
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото искам само да припомня реда и условията за подпомагане на обучението, организирано в чужбина от Министерството на образованието и науката. Казвам „подпомагане“, а не изцяло финансиране на това обучение.
Това обучение се организира от организации на българите, регистрирани по местното законодателство, за провеждане на образователна и културна дейност от някои задгранични представителства, църковни общини и Атонския манастир.
Позволявам си да припомня това, защото в поредицата от сигналите е описано, че Министерството на образованието и науката и Междуведомствената комисия, в която влизат и други институции, е одобрила проекти по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ на училища, които нямат образователна дейност. Това, което цитирах от Закона, подпомагат се организации на българите, регистрирани по местното законодателство, а българското неделно училище не е самостоятелно юридическо лице, от което да бъде изисквано образователна или друга дейност.
Подпомагането се извършва по два механизма – чрез Националната програма „Роден език и култура зад граница“, в която мога да цитирам, но от 2009 г. до настоящата година самата Програма, която се одобрява с Решение на Министерския съвет, никога не е поставяно условие организацията, която подпомагаме, да има една година или повече образователна и културна дейност. Просто трябва да бъде регистрирана по местното законодателство, което се удостоверява, веднъж, с документ на съответния официален език, представен в Министерството, втори път, заверен превод от заклет преводач и, трети път, чрез писмо от съответното задгранично представителство, което гарантира, че тази структура е регистрирана в съответната държава.
Вторият механизъм е Постановление на Министерския съвет за българските неделни училища в чужбина, което е от 2011 г. По този Механизъм се подпомагат дългосрочно училищата, тоест не кандидатстват всяка година и получават значително по-голям финансов ресурс от българската държава. За да получат това дългосрочно, организационно, методическо и финансово подпомагане обаче те трябва да докажат вече, че имат административен организационен капацитет и опит за провеждане на обучението в неделното училище, и там вече се изисква една година опит. Постановление № 334 от 2011 г. действаше до 2018 г. месец май, има такъв текст, а в момента действащото Постановление № 90 е от 28 май 2018 г.
Съвсем накратко това е по едната част от сигналите и твърденията за евентуални нарушения, свързани с това, че сме одобрили проекти, за които училища нямат опит. Десетки са организациите от 2009 г., които действително са нямали опит и са били подпомогнати по „Роден език и култура зад граница“ точно с тази цел – да добият такъв опит и да стигнат до по-дълготрайното подпомагане. Това е философията на подпомагането от Министерството на образованието. В сигнала се цитира не текста на Програмата, тоест двете точки, които са одобрени с решение на Министерския съвет, касаещи какъв документ ние искаме, какво да съдържа, че се иска регистрация и писмото на задграничното представителство, а се цитира формуляр, който е приложен към Националната програма. Твърди се, че е утвърден със заповед на министъра на образованието, което не е така.
Всяка Национална програма има екип за управление на Програмата, който се публикува заедно с вече взетото решение на Министерския съвет. За улеснение на кандидатстващите се изготвя този формуляр и в него не е само опитът на училището, защото в Молдова, в Украйна в Сърбия обучението се извършва в техни местни училища, с децата от местните училища, които през седмицата учат български, нашият проект допълва това обучение и действително там такъв опит има и те описват – лице от еди-колко години, часове български и така нататък.
Но в този формуляр има и информация, която е: какви са Ви контактите с местните държавни институции, с българската общност. Не всички имат такива. Те просто пишат: „неприложимо“. Има училището опит – отбелязват, няма училището опит – информацията е неприложима, но в акта на решението на Министерския съвет с приложената Програма няма такова изискване за едногодишен опит.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Колеги, някой да има въпроси?
Нека да преминем към следващия сигнал, ако няма.
Давам думата на Владима Попова.
ВЛАДИМА ПОПОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще докладвам по сигнал, който касае проектно предложение, депозирано по Национална програма „Роден език и култура зад граница“, сесията, която премина тази година, тоест Национална програма „Роден език и култура зад граница“ за 2020 г. по възражение от дружество, което функционира на територията на Федерална Република Германия, град Дортмунд. В качеството си на експерт отговарям за неделните училища в Германия.
Първо, едно кратко предисловие да кажа за тазгодишната програмата. Тазгодишната Програма „Роден език и култура зад граница“ е одобрена с Решение на Министерския съвет № 285 от 30 април 2020 г. Срокът за кандидатстване по Програмата на потенциалните бенефициенти беше до 11 юни. Тази година с цел намаляване на административната тежест Министерството на образованието направи изцяло онлайн кандидатстването чрез нашата електронна платформа www.dot.Word.dotmon.bg, която изцяло е предназначена за работата на неделните училища зад граница.
Конкретното питане е възражение, отправено от германо-българското социокултурно дружество в Дортмунд, към което функционира българско неделно училище „Св. Паисий Хилендарски“. Проектното предложение е депозирано в срок, както вече казах, чрез електронната ни система.
Ще кажа няколко думи за самия бенефициент. Неделното училище е отворило врати през месец септември 2019 г., а самото дружество е регистрирано в районния съд в Дортмунд през същия месец септември 2019 г. От проектното предложение може да изведем следната основна информация за училището.
През 2019 г. и настоящата 2020-2021 учебна година в него ще учат 35 деца и ученици, разпределени от подготвителна група до 4. клас. Училищната концепция ще даде възможност – така описана в проектното предложение, в училището да учат деца освен от Дортмунд, и от близките сателитни градчета, като самото дружество има седалище в град Люнен, който се намира на около 15 км от Дортмунд.
През изминалата учебна година самото неделно училище се е помещавало в сграда на неправителствената организация „Грюнбау“ и училището е ползвало помещенията през съботните дни, а през другата част на седмицата сградата се ползва от Центъра за мигранти на Югоизточна Европа „Einkommen Europa“.
В Проектното предложение, както спомена и госпожа Валчева, в частта от формуляра, който касае сътрудничество с други местни организации и неделни училища, бенефициентът споменава, че има добри контакти с местните неправителствени организации „Kites“ и „Diakonia“, които се занимават с интеграционни дейности и подпомагат уязвимите групи.
Въпросното проектно предложение, както и всички останали проектни предложения, които са депозирани в тазгодишната сесия по Националната програма, са разгледани от членовете на Междуведомствената комисия по въпросите на българските неделни училища в чужбина. При вземането на своето решение Комисията, наред с другите обстоятелства, е отчела обстоятелството, съгласно точка 4.3.5 от Националната програма, а именно, че по Програмата не може да бъде финансиран проект, в който е предвидено дейностите да се изпълняват в още населени места, административни територии и райони, в които осъществява дейност друго българско неделно училище.
За да се позове и да отчете това обстоятелство, трябва да изтъкнем факта, че понастоящем за учебната 2020-2021 г. МОН вече подпомага едно неделно училище в Дортмунд, което се казва „Св. св. Кирил и Методий“. То функционира от учебната 2018 г., отворило врати. Отчетено е също и обстоятелството, че двете училища на практика се намират в непосредствена близост – на разстояние между 4 и 5 км, в зависимост от избрания маршрут и превозното средство.
Във възражението си депозитарът-бенефициент, тоест германо-българското социално-културно дружество „Василий Левски“ упоменава и факта, че за тази учебна година, която предстои, 2020-2021 г., те ще ползват друга сграда, която безвъзмездно им е отпусната от община Дортмунд, но тя отново се намира на много близко разстояние от вече финансово подпомогнатото и функциониращо вече трета учебна година „Св. св. Кирил и Методий“ – между 6 и 8 км разстояние. От прежде казаното, което вече казах, ние считаме, че е предоставена възможност за обучение по български език, литература и история, както и за изпълнение на допълнителни дейности, които допринасят за съхранение на националното самосъзнание, бит и култура на живеещите българи в Дортмунд, чрез вече подпомогнатото устойчиво от ПМС № 90 училище, което цитирах, „Св. св. Кирил и Методий“, и в тази връзка ние считаме, че е осигурен достъп до българско училище на децата и учениците, живеещи в Дортмунд.
Друго обстоятелство, което е отчела Комисията, е, че на практика училище „Св. св. Кирил и Методий“ е кандидатствало също за подпомагане по Постановление № 90 за предходната учебна година 2018-2019 г. с общо 70 ученици, а към момента дори, имайки вече второ училище, броят на учениците не е нараснал, тоест събрани децата в двете училища правят същия общ брой. Затова отчитаме като допълнително обстоятелство, въпреки че има създадено второ училище, то ние не сме наблюдавали увеличаване броя на обхванатите деца в двете училища.
Това са накратко обективните обстоятелства, които сме отчели при отказа от финансово подпомагане на депозирания Проект от българо-германското социо- и културно дружество „Василий Левски“, като може би, не на едно последно място, можем да отбележим, че въпросното училище е създадено от учители и родители, чиито деца през 2018 г. са се обучавали в училище, което вече е подпомогнато по Постановление № 90 „Св. св. Кирил и Методий“.
Ако имате допълнителни въпроси сме на Ваше разположение.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте.
ДЕАН СТАНЧЕВ: Какъв е проблемът тези 35 деца да се учат в досега действащото неделно училище?
ВЛАДИМА ПОПОВА: Ако Вие сте запознати с възражението, депозирано от бенефициента българо-германско социо- и културно дружество, самият депозитар на възражението има просторно и задълбочено изложение, основаващо се на стратегически концептуални въпроси, поради които двете училища биха изпитвали затруднения да работят в сътрудничество.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: И аз имам един въпрос към госпожа Ваня Балчева. След като се избягва финансиране на училища, които са в близост при вече открито училище, при предходния случай, който е на госпожа Галина Джап, в случая нейното училище не е ли било първо финансирано и създадено, а другото училище, което се финансира, то всъщност изобщо все още не е имало дейност? На каква база сте избрали да бъде финансирано точно то, а не това вече действащото, като и в документа се споменава възражението, че всъщност, горе-долу, те са на около петнадесетина километра едно от друго? Благодаря.
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Благодаря и аз.
Училищата към дружеството, представлявано от госпожа Джап, са две – в Хемел Хемпстед и Уотфорд, тоест две различни населени места извън Лондон. Училището, което се визира в сигнала, че е утвърдено без дейност, организацията е регистрирана преди това в Лутън, а действително – и становището на задграничното представителство от хора, така или иначе, живеят и познават инфраструктурата на спорт, на условия всичко там, независимо че става дума за различни населени места, казват, че е малко разстоянието – околовръстният път на Лондон, 30 км и като време е много достъпно. Но все пак става дума за различни населени места и различни райони.
Утвърден е тогава този проект Лондон, Харолд и Лутън към дружество „Св. Климент Охридски“, представлявано от госпожа Пилова, която тази година отново кандидатства. Тя кандидатства с два проекта по постановлението, тоест да бъде вписано трайно училището. Не беше подкрепено по причината, която и Вие преди малко изтъкнахте, въпреки че са различни местата, достъпът е осигурен. Кандидатства след това по Националната програма „Роден език и култура зад граница 2020“ с два проекта. Комисията прие да подпомогне един – само в Лутън, а в Лондон – Харолд, не е одобрен за финансиране Проекта. Естествено, трета жалба има и от госпожа Пилова, освен от дружеството, представлявано от госпожа Джап, която се подпомага по Постановление № 90 на Министерския съвет.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Господин Ненчо Рангелов дали ще иска да вземе думата? Всъщност, Вашият случай е по случая на госпожа Паулина Бонева.
Може ли Вие да ни запознаете накратко с него?
НЕНЧО РАНГЕЛОВ: Аз няма да изпадам в подробности. Тя също е представител на такова неделно училище. В периода 2016-2017 г. е поискала съответно да кандидатства по Проект, за да получи одобрение, да получи финансиране на такова неделно училище, което ѝ е било отказано, като Министерството се е мотивирало, че наблизо също има такива училища и е цитирало „Букваран“, и още едно училище и градина, които са имали в близост такава дейност.
Обаче, след като тя направи собствена проверка в Англия, става въпрос за Лондон, е констатирала, че такива фирми не осъществяват дейност, тоест не са обучавали. По справка в Къмпани хаус, това е нещо като нашата данъчна служба, те са отговорили, даже има и издадени декларации, от които е видно, че тези дружества нямат никаква дейност, тоест водят се като замразени дружества, както е при нас примерно.
Оттам тя вече започва да сваля самите финансови отчети и от тях също вижда, че няма дейност, а тези пари, които Министерството е отпуснало, липсват в тези отчети. Тоест говорим някъде за около 500 хил. лв., които не са влезли в банковите сметки на тези две дружества, а незнайно къде. По нейни проверки, са отишли в лични сметки на хората, а не на дружеството. Затова тя е започнала да подава сигнали от 2017 г. до момента, на които, естествено, Министерството отговаря в друг аспект и не взима това под внимание, което според нея трябва да се вземе.
По-късно тя е одобрена по друг Проект, получава такива финансирания, но все пак за нея това е недопустимо, да се финансира дружество, което няма дейност. Излагам нейната позиция. Това са проверки, изключително правени в Англия – тя ги е доказала с данъчни декларации, с финансови отчети, и според нея от тях се вижда, че няма такава дейност. Това мога накратко да кажа.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Тук Министерството може ли да вземе отношение? Запознато ли е със случая и дали е направена проверка?
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Първо да уточня, че това, което говорих и преди малко, е част от сигнала на госпожа Бонева. Това е първата част на сигнала до Вас, относно реда и условията за одобряване на проекти по Националната програма.
Във втората част действително става дума за организацията на дейностите на обучение към дружество „Градина“. Училище „Градина“ нямаме нито във Великобритания, нито на друго място. Дружество „Градина“ и дружество „Букваран“, към които функционират две неделни училища – „Букваран – Манчестър“ и „Букваран – Лондон“. И двете неделни училища организират обучение на няколко адреса в различни населени места, и това са училища, които имат действително изключителния ръст на учениците, които се обучават там.
В Министерството на образованието и науката постъпи сигнал до господин Вълчев от госпожа Бонева с тази фактология, която преди малко беше изнесена, и с още няколко много притеснителни факта. Това, че училище „Букваран“ правят обучения в мазета и не са в учебни сгради, подходящи за нашите деца зад граница, това, че нямат квалифицирани учители, това, че са изгонени деца и не е осигурен достъп.
Естествено, този притеснителен сигнал веднага беше разгледан и бяхме изпратени на проверка на място, където, освен че посетихме няколко от филиалите на „Букваран – Лондон“, а те правят обучения в Уолтъмстоун, квартал в Страдфорд, срещнахме се с множество родители, родителски съвети и представители на родителската общност от двете училища – над 20 човека. Срещата е записана от нашите домакини от „Букваран“, с които искахме също да проведем разговор за тяхното задоволство от обучението, от условията.
Първо, условията са сгради и местни училища, в някои от случаите – обществени центрове за образователно-културна дейност.
Второ, преподавателите, с които също се видяхме, които декларираха, че ведомостите, които имаме с изплатени заплати, ги знаят и те са си получили подписа, и са получили съответните британски лири срещу работата си, също изказаха своята благодарност.
Де факто се потвърди това, че ръстът на учениците в дружество „Градина“ започва подпомагането му от 2011 г., извинявайте, на дружество „Букваран“, а на дружество „Градина“ от 2014 г. За двете училища – от 400 деца броят е нараснал на учениците от първите години на подпомагане до настоящата. Месец ноември 2019 г. ние бяхме в Лондон и, естествено, проведохме среща с представители на задграничното представителство. С най-голямото притеснение, точно това, което беше споменато, че дружествата не са регистрирани и българската държава дава такива средства, което противоречи не само на нашето ПМС, но и на чл. 297 от Закона.
Дружествата, видно и от Къмпани Хаус, което е техният Търговски регистър, който е изключително лесно достъпен, когато се вкара номерът и на двете дружества, е видно, че няма момент, от който те са били регистрирани до настоящия, в който да са отписани. Има две служебни известия за отписване на дружествата – мога да цитирам точно данните, за „Градина“ е извън периода на подпомагане, за „Букваран“ е в периода на подпомагане, но те не са отписани.
Аз не съм компетентна и не бих могла да коментирам британските закони и тяхното спазване от страна на местни лица, които са регистрирани по британския закон и имат този ангажимент да го спазват. За да се развива дейността от двете дружества, които са регистрирани за образователно-културна дейност – в единия от сигналите пише, че е за строителна и така нататък, което не е така, за да изпълняват своята дейност, това, което ме уведомиха и в посолството, и представляващите и двете дружества, е необходимо да имат счетоводна кантора, регистрирана също по британското законодателство, и ние проведохме среща с лицензиран експерт-счетоводител. Компанията се казва „Иван Рилски Чудотворец“ – името също е с български произход, която внесе официално писмо със своя подпис и със своята легализация, като експерт-счетоводител там, за спазването – говоря на британските закони. Всички тези български неделни училища, които са към местни дружества, в началото започнах с това, МОН ги подпомага, но не финансира изцяло. И в общия случай в държавите с по-висок стандарт се събират такси и тези такси се осчетоводяват, отчитат, декларират по местното законодателство, което ние не проверяваме. Ние обаче за всяка една стотинка, която е преведена от бюджета на МОН, изискваме документи в системата, която госпожа Натова спомена, документи, които са съгласно правила за отчитане, които се утвърждават всяка година от министъра на образованието и науката.
Съгласно тези правила, разходно-оправдателни документи са: фактури за закупени пособия, материали, консумативи, свързани конкретно и само с обучението, които са издадени на името на юридическото лице, а не на физическите лица, които представляват дружествата или асоциациите, фондациите – във всяка страна е различно. Такива документи са: фактури за учебници, закупени от България, които са си наши и които трябва да отговарят на нашия Закон за счетоводството; фактури за народни костюми, народни инструменти, които също се закупуват обикновено оттук; разходи за транспорт на тези учебници и костюми от България до съответното място – било с куриер или транспортна фирма; ведомост за изплатени възнаграждения на учителите. Това е едно от най-сериозните пера от нашето подпомагане, което отива.
Има утвърдена учебна програма. Казва се, че II клас трябва да учат 120 часа, има учител, завършил в България с квалификация „Българска филология“, има трудов договор – на места са постоянни трудови договори, като във Франция, на места са доброволци, самоосигуряващи се, каквито в общия случай е във Великобритания. Тези хора си работят, подписват се на ведомост, че са получили парите. Обикновено дружествата ни представят и банкови извлечения, че тези пари са преведени или декларация от учителката, че ги е получила, ако е на ръка съответното плащане. Това е едно голямо перо от средствата, които се дават.
И другото много голямо перо, това са наемите. Ако в Молдова, Украйна, Румъния не са заплащат наеми и се ползват местните училища, добрата воля на испанските училища, да не се заплащат наеми, то във Великобритания наемите, които се заплащат, са много сериозни. Ние изискваме договор между юридическото лице – наемател и наемодателя съответно, който обикновено е училище или някакъв културен център. След договора изискваме документ – фактура; график на ползване, а хората винаги пишат там от колко часа, всяка стая и всяко столче се плаща; график на ползване; фактура за заплатен наем; и задължително преводно нареждане, че парите по банков път са преведени или друг документ от държавата – не навсякъде има фискален бон. На самата фактура пише „платена“ и ни се смеят, когато искаме печат, не слагат.
Това са документите, които и двете дружества, и не само дружеството на госпожа Паулина Бонева, с която аз коментирам редовно, тъй като вече има утвърдено училище в Истборн и по постановлението, а сега работи по Националната програма в Лондон. Всички тези дружества представят документи и в много по-голям размер средства отчитат, отколкото са предоставени от МОН.
Обикновено с пет, десет хиляди лева – говоря за двата случая „Букваран“ и „Градина“, а просто защото те заплащат и от таксите, и са взели документ за това. Тоест само от заплати, учебници и два-три наема те отчитат средствата. Естествено, ние имахме притеснението, ако действително учат в мазета, ако децата нямало къде да ходят в тоалетна – аз нося сигналите, те са десетки, които са пристигали.
Посетих и училището, в което работи госпожа Бонева и нейният съдружник – господин Любен Марангозов, посетих и училището, където работят различните филиали на „Букваран“. И на двете места условията бяха прекрасни, тоест местни английски колежи, в които има охрана, в които има мултимедия, бяха пуснали сайта „Уча се“ и работеха. На единия етаж беше арабското училище, долу беше нашето българско училище и въобще никой не може да си представи, че тези документи за платен наем на тази сграда не са изплатени просто там, където присъствахме.
Нося – не знам доколко, честно казано, имам право и как, но тъй като ние бяхме любезно поканени и в други институции, които правят сериозни проверки, и вече давахме обяснения, там сме представители как превеждаме средствата – имам предвид за лични сметки. Обикновено изпращат на имейл и Ваня Балчева пуска сметката. Всяка година изпращат дружествата и организациите. С едно съобщение пускаме на сайта на Министерството, каква банкова идентификация на латиница трябва да изпратят. Пращат я. Нашите колеги от счетоводство, след като направят банковите нареждания, те не отиват директно в дружеството, а до Българската народна банка. След като имаме превода, че МОН превежда на „Градина“ Ltd, имаме документа от банката, където пише, че е стигнало до „Градина“ Ltd и след това Българска народна банка ги превежда в съответната страна на дружеството. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Господин Рангелов, като информация на Вас стана ли Ви ясно?
НЕНЧО РАНГЕЛОВ: Не. Точно по въпроса за изясняване кой е получил парите, не става ясно до момента и това продължава да гложди госпожа Паулина Бонева. Тя смята, че тези пари не са стигнали по предназначение. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: В случая може би всичко това, което Вие изнесохте като изложение, да го подготвим и да го изпратим на госпожите, които са пуснали съответните сигнали, за да може да имат по-ясна представа. След като се запознаят с цялата информация, вече ако има още нещо, предполагам, че те ще свържат с Министерството на образованието и науката, с нас – Комисията.
Колеги, Вие имате ли нещо да питате? Няма.
По втора точка:
РАЗНИ.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ (Държавна агенция за българите в чужбина – и.д. председател): Само искам да отбележа, че в момента съботно-неделните училища са над 360, ако не се лъжа, има обхванати над 38 хил. деца. Дирекцията е не повече от 20 човека, предполагам. (Реплики.)
Това са едни неимоверни усилия и труд от 8,00 до 18,00 ч., а по някой път и до късни вечери, да може Министерството на обърне внимание на всяко едно училище и да се справи с изключително сложни въпроси по отношение на местно законодателство, където се намират тези училища, финансово-счетоводни правила в съответните държави, да се синхронизират с нашето законодателство, с нашите счетоводни правила. Всяка година училищата се увеличават, работата на тези хора също се увеличава, децата, които са по тези постановления, също се увеличават.
За съжаление, бройката на нашите сънародници, които отиват в чужбина, е в пъти повече и децата са в пъти повече, отколкото ние съумяваме да обхванем, но в крайна сметка Министерството към момента извършва някаква съществена истинска политика сред нашите сънародници в чужбина. Аз им казвам „Браво!“
Ние работим, разбира се, в съвместни комисии и трябва да Ви кажа, че в последния месец и Агенцията, и Министерството по друга тема, която работим с българите в чужбина, работим наистина от сутрин до вечер за приема на така наречените студенти от български произход по Постановление № 103, за които за тази година са отпуснати рекордните две хиляди места, съответно стартира нова онлайн система за записване, по която трябваше и Агенцията първо да проверява документите за произход, след това Министерството да прави класирания, но както и да е, да не се откъсвам от темата.
Така че балансът дали да се увеличават училищата за сметка на броя на учениците, тоест може в един момент да се създадат две училища на едно място и едното училище да дръпне половината ученици от другото място, това е изключително ефективно. Целта е да се увеличава броят на учениците, които успяват да посещават тези училища.
Миналата седмица имах среща с министъра по тези въпроси, свързани с това как да стимулираме тези деца, които са в момента, да останат до 12. клас, как дипломата, която те ще вземат по български, да важи – тя в момента важи, ако не се лъжа, за нашите университети… (Реплики.) Да.
…и други различни стимули по какъв начин да улесним приема на тези деца пък в нашите вузове.
Така че наистина Министерството работи изключително активно и аз мога да кажа само: „Браво!“. Надявам се, че повече от нашите сънародници и организации в чужбина ще се опитат да градят и да бъдат активни в обединяването помежду си, а не точно в противоречията помежду си.
Сега няма да казвам „Съединението прави силата“, защото влизаме в клишета, но единствено работата към децата и стимулиране на повече деца в училищата, и работата за съхраняването на българския език от нашите сънародници, които са неделима част от българския народ, трябва да ни стимулира да продължаваме напред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
С това, колеги, приключваме днешното заседание. Благодаря Ви.
.
