.
Кaто русофил* зная, че има много българи, които мечтаят за още по-силен съюз с „Големия брат“ оттатък Черно море.
Една част от сънародниците ни дори са готови на референдум, да гласуват България да напусне Европейския съюз, за да се сближи с Москва.
Но голямото им заблуждение е, че те смятат Путинова Русия за възродил се СССР.
И доказателства за тази заблуда могат да се открият в политиките на Русия през последните години към Грузия и Украйна, а в последния месец – и към Беларус. И разбира се в отношението към Армения от последните дни, след събитията в Нагорни Карабах (в т.нар. Нагорно-Карабахска република), когато кипящият от десетилетия конфликт в Южен Кавказ отново избухна. Твърди се, че са убити десетки хора и са унищожени танкове, хеликоптери и самолети от двете воюващи страни – Армения и Азербайджан.
А какво направи Русия за това време?
Все повече хора в живеещи в (доскоро) приятелски настроени страни са учудени от политиките и ходовете на върхушката в Кремъл.
Ако зададете въпроси на случайни граждани по улиците на Москва, както аз питах мои приятели руснаци, те ще Ви кажат, че са необходими незабавни действия от страна на правителството и Путин за спиране на конфликта.
Но защо до днес Кремъл се въздържа от активни стъпки и се ограничава единствено с декларации?
Нима има друга държава с по-голямо влияние и авторитет в региона?
В Европа почти не се интересуват от този проблем, който е извън границите й, някъде в периферията, а САЩ, поне до изборите, не показват намерения да въдворяват ред, където не виждат собствен интерес.
Въпросът е – нима за Русия икономическите връзки с Турция, която открито стои зад Азербайджан, са по-важни от дружбата с най-древната християнска държава и техен верен приятел?
Още повече, че се твърди, че „на азербайджанска страна се бият и сирийски наемници, а в непотвърдени съобщения се посочва, че се използват турски бойни самолети и безпилотни летателни апарати. Според Сирийската организация за правата на човека, която е със седалище в Лондон и предоставя надеждна информация за събитията в Сирия, милиционери от „Сирийската национална армия“, финансирана от Турция, са били вкарани в Азербайджан по време на сирийската гражданска война. Руските източници говорят за 4000 сирийци“. (Източник: investor.bg)
Ще припомним, че според аналитичния център GlobalFirepower Азербайджан (с население 10 млн. души) заема 64-то място в класацията на най-силните армии в света, а Армения (с население от 3 млн.) е едва на 111-то.
Военният бюджет на Азербайджан е 2,8 милиарда долара, а на Армения е 1,3 милиарда долара. Като танковете и самолетите са в съотношение съответно 570/110 и 147/64.
Към днешна дата почти всички лидери на чужди държави и международни организации призовават страните да прекратят конфликта.
Но единствено по силите на Русия е да го спре и да накара воюващите да търсят решение по мирен път. Още повече, че на територията на Армения се намират руски войници, по договор за използване на военни бази.
Всички погледи на русофилите по света са обърнати към Кремъл и очакват незабавни действия. Разбира се, никой няма да спаси арменците, освен самите те, но Русия поне трябва безусловно да подкрепи Армения в тази война в същата степен, в която Турция подкрепя Азербайджан.
P.S. Вижте видео от началото на годината с дебат между Алиев и Пашинян за Нагорни Карабах (на руски език).
Петър Стаматов
––––––––––––––––––––––––––-
* Самоопределям се за русофил, който не харесва режима на Путин (писал съм по темата тук1 и тук2).
.
Info: Карабахският конфликт
Кавказкият регион е като Балканите – стар, с вековна история и конфликти, но и важен път – независимо дали той се казва „нефтен“, „газов“ или „копринен“. В обстановка на пълно безвластие в Кавказкия регион след Октомврийската революция населението на Нагорни Карабах в края на 1917 г. създава Арменски национален съвет, който през юли 1918 г. се превръща в ръководство на Нагорни Карабах, което провежда самостоятелна вътрешна и външна политика.
Ето как представи събитията от тогава в статия, която Dir.bg публикува в началото на март 2018 г., проф. Велин Аргатски, историк и преподавател по сигурност и отбрана.
През май 1920 г. в Нагорни Карабах се установява съветска власт. Отново възниква полемика към кого да бъде присъединен Нагорни Карабах. До края на годината революционният комитет на Азербайджан признава принадлежността на Нагорни Карабах, Зангезур и Нахичеван за части от Арменската съветска република“.
Надеждата за решаване на териториалните спорове се изпарява с подписания договор между Русия и Турция на 16 март 1921 г. и една голяма част от Армения – Нахичеванският район, несправедливо е даден на Азербайджан. С това нараства апетитът на Азербайджан и той излиза с нови искания за прекрояване територията на Армения.
Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия (б) на 4 юли 1921 г. взема решение за присъединяването на Нагорни Карабах към Съветска Армения.
Но след един ден Сталин налага без обсъждане арменската област да се предаде на Съветски Азербайджан с обещание за „широки права на самоуправление“.
Отново въпросът за статута на Нагорни Карабах е поставен на заседание на политбюрото на партията, проведено на 7 юли 1921 г. под председателството на Ленин. Взема се решение за основа при териториални спорове да се приема етническият фактор и правото на самоопределение.
Но на 8 юли Сталин телеграфира на (Серго) Орджоникидзе „спорните въпроси да се решат в полза на Азербайджан и Турция“.
Ето как обяснява събитията Баку:
Ако преди 1918 година терминът „Нагорен Карабах“ има само географско значение, то след образуването на независимите държави в Южен Кавказ през май 1918 година арменците започват да влагат и политическо съдържание. Възползвайки се от това, че през първите месеци на независимостта правителството на Република Азербайджан, създадена на 28 май 1918 година, напълно е заето с въпроса по освобождаване на Баку, карабахските арменци на т.нар. I селски конгрес, свикнат на 22 юли 1918 година, вземат решение за създаване в Нагорен Карабах на собствени административни органи на властта начело с Националния съвет. (Това е извадка от статията на доц. д-р Илгар Нифталиев от Института по история „А.А. Бакиханов“ към Националната академия на науките на Република Азербайджан)
Kонфликтът между Баку и Ереван започна отново през февруари 1988 г., когато Нагорнокарабахската автономна област обяви, че излиза от състава на Азербайджанската съветска социалистическа република.
Водят се военни действия, в хода на които през 1992-1994 година Азербайджан загуби контрола върху Карабах и 7 съседни района.
От 1992 г. се водят преговори за мирно регулиране на конфликта в рамките на Минската група на Организацията за сигурност сътрудничество в Европа (ОССЕ). Азербайджан настоява за съхранението на териториалната си цялост, Армения за независимост на областта.