.
Тук всички пътища водят за никъде.
Душа на самотник е пустият бряг.
Отива си лятото. Само вълните
напомнят, че не е пустиня все пак.
Концерт за военен оркестър и чембало
изнася прибоят – зловещ и сърдит.
Морето разказва пиратските приключения
на кораб със злато, погълнат от кит…
Замина си малката руса принцеса
и продавачът на семки от Горни Богров.
Раздадоха целия бряг на концесия,
и въздуха даже, и моята стара любов.
Пазачът нахрани копоите с попчета,
а фарът му смигна с подуто око…
Студеният вятър ще пъхне за спомен
черупка от мидичка в свойто сако.
За нова любов през октомври е късно.
Започва сезонният търг на мечти.
Несретната есен, с несресани къдрици
се шляе по плажа с издрани пети.
Смрачава се. Залезът с кръв нарисува
ескиз за разбити сърца и море…
Във сребърен смокинг сафридът танцува
последно сиртаки, преди да умре.
Тук всички пътища водят нанякъде.
И всеки от тях е към нов континент.
Вълните измиват възторга на лятото.
Октомври ме кани на чаша абсент.
Ивайло Диманов
–––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – тук, тук и тук.
.
