На 2.10.2020 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Информация за провеждането на кампанията и резултатите от приема по ПМС 103 на чуждестранни граждани с български произход за студенти, докторанти и специализанти в българските ВУЗ за учебната 2020-2021 г.; 2. Разни“. На заседанието присъствата представители на Министерството на образованието и науката, ДАБЧ, кабинета на вицепрезидента Йотова, както и представители на Управителния съвет на АБУЧ (вж. тук).
Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 02 октомври 2020 г., петък, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация за провеждането на кампанията и резултатите от приема по ПМС 103 на чуждестранни граждани с български произход за студенти, докторанти и специализанти в българските ВУЗ за учебната 2020-2021 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Елена Пешева.
* * *
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Здравейте на всички! Предлагам да открием днешното заседание, колегите ще се включат допълнително след малко, защото са още в залата.
Днешният дневен ред:
1. Информация за провеждането на кампанията и резултатите от приема по Постановление 103 на Министерския съвет на чуждестранни граждани с български произход за студенти, докторанти и специализанти в българските ВУЗ за учебната 2020 2021 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така изчетения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Ще представя гостите, които присъстват на днешното заседание: от Министерството на образованието и науката Галина Дреновска – директор на дирекция „Висше образование“, Росица Колева – началник отдел „Координация и контрол“ в Дирекция „Висше образование“, Елена Атанасова – началник отдел „Политики във висшето образование“ в Дирекция „Висше образование“, от Държавна агенция за българите в чужбина – Димитър Владимиров, от „Асоциация на българските училища в чужбина“ д-р Адриана Любенова – член на Управителния съвет, и Боянка Кунева-Иванова; от Президентството – Милена Димитрова от Комисията за българско гражданство към администрацията на Президента.
Колеги, предполагам всички сте се запознали, има постъпил стигнал във връзка с Постановление 103. Затова предлагам да дадем първо думата на Асоциацията на българските училища в чужбина, за да може да представят този сигнал.
АДРИАНА ЛЮБЕНОВА: Сигналът всъщност възникна тази година, във връзка с активната кандидатстудентска кампания, която беше проведена сред българските общности, тоест новите общности. И другото, което е, със създаването на електронната платформа за кандидатстване. Всъщност, много от децата, които са с двойно гражданство – българско и чуждестранно, не бяха допуснати до класиране от Министерството на образованието, тъй като те са български граждани. В Постановление 103 изрично е казано, че всъщност това е редът за осъществяване на образователна дейност на Република България спрямо чуждестранни граждани и лица без гражданство, които са от българска народност. Това дискриминира много от младежите, които са в момента в чужбина. Както знаете, над 3 милиона българи живеят извън рамките на държавата ни. Много от децата са с двойно гражданство или са напуснали България в много ранна детска възраст, и изцяло са били обхванати от чужда образователна система. Затова би трябвало да се промени този текст и да се разрешава на деца и с българско гражданство, които са били обхванати от чужда образователна система, да кандидатстват в български висши училища. По принцип се направи улеснение, тоест вместо матурата по български език и литература, да се взима като балообразуваща оценката от изпита по български език Б1 на департамента за езиково обучение към Софийския университет, но това създава допълнителни проблеми и, тъй като те не могат да се явят, по част от специалностите изобщо не може да се кандидатства само по документи.
Другото, което е, те не могат да се явят на предварителните кандидат-студентски изпити, тъй като по това време завършват средното си образование в определената държава. В повечето страни дипломите се издават юни месец или началото на юли, което означава, че те, дори и да успеят да се върнат в България за нормалните кандидат-студентски изпити, за редовните, докато успеят да си легализират дипломата, преводи, апостили, всичко останало, просто нямат вариант да се запишат и изтърват всички срокове, което кара децата да пропускат една година и много от тях се отказват да се обучават във висши училища в България. Всъщност това, което може да се направи, по-добрият вариант е да се създаде едно изцяло ново постановление, което да е за българските неделни училища, и да се разреши на децата да кандидатстват при различни условия от тези, които са по 103-то. Постановление 103 е от 1993 година, което е писано за определени общности извън България. В този случай би могло да се посочи определен период, в който те трябва да са постоянно пребиваващи на територията на чужда държава, обхванати от чужда образователна система, завършен 12-и клас в българско неделно училище, а също така и изпит за владеенето на езика, който ДЕО много успешно администрира сред българските общности.
По този начин, ако ние не направим нещо, второто и третото поколение, независимо дали са с български произход или с българско гражданство, все повече се отдалечава от България – и би трябвало по един или друг начин да пробваме да привлечем тези деца обратно да се обучават във висшите училища. Както знаете, всяка година университетите пускат повече бройки, отколкото випускниците от 12 клас. В България много често от по-елитните гимназии цели класове напускат да се обучават в чужбина.
Другото нещо, което е по 103-то постановление, тъй като вече веднъж получават, в момента, в който започват да се обучават, получават документи за постоянно пребиваващи, което в някои случаи е отказ да продължат в следващата образователна степен по Постановление 103, и им се казва, че трябва да кандидатстват наново като български граждани. А в случая точно този документ е за постоянно пребиваване, защото пробва да накара точно тези младежи да останат и да се установят в България, така че би могло да се направи реверанс, да им се позволи по Постановление 103 да кандидатстват и в следващата образователна степен. Благодаря.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Нека да дадем думата на Министерството на образованието и науката.
ГАЛИНА ДРЕНОВСКА: Госпожо Пешева, господа народни представители, колеги! Тази година кампанията за прием на студенти по ПМС 103 и 228 протече при едни, както знаете всички, доста интересни условия. Една платформа, която подготвяхме, която тази година трябваше да бъде, да мине своите тестови версии, своите тестови варианти, се наложи много бързо да заработи и в пълен обем да обхване кандидат-студентската кампания по отношение на всички държави, които традиционно изпращат студенти, освен по Постановление 103, и по 228, което се отнася за граждани на Република Северна Македония. Мога да кажа, че интересът, въпреки нашите опасения, беше изключително голям. Оказа се, че много повече деца проявиха интерес и участваха в кампанията. Според мен, насърчителен беше и фактът, че тази година, предвид ситуацията, не проведохме и традиционните кандидат-студентски изпити, които ги провеждаме всяка година, което смятам, че ще бъде изключение само за тази учебна година, и за следващи учебни години ние ще намерим начина, дори в електронна среда да провеждаме тези конкурсни изпити.
Така че, за първо класиране кандидатстваха повече от 1500 човека. От тях по Постановление 103 са класирани 835. 27 човека са класирани в изкуствата, във висшите училище по изкуства и спорт, 79 кандидат-студенти бяха приети на първо класиране (граждани на Република Северна Македония). Една част от тези студенти се отказаха от завоюваните на първо класиране места, с идеята да се явят за второ класиране. На второ класиране пак като прецедент отново допуснахме 50 човека да кандидатстват съвсем изначално – нещо, което не се е случвало досега. Досега във второ класиране участваха само кандидат-студенти, които не бяха класирани на първо. Сега допуснахме, тъй като една група македонски граждани не бяха успели да се регистрират и да вземат участие в първото класиране, заради тях и заради някои други кандидат-студенти, които също не бяха успели да се справят или не бяха успели да се дипломират в срока на първото класиране, също вземат участие във второто.
Проблемът, който колегите от Асоциацията на българските училища в чужбина споделят, тази година ефективно засегна 12 студенти, които, поради факта, че имаха българско гражданство, не бяха допуснати да участват в приема по 103-то. Дори един човек да беше засегнат, 12 не са много, но дори и един човек да беше засегнат, това ни дава сигнал, че има една група и една общност, за които ние към настоящия момент нямаме решение. Тоест, ние по отношение на тези деца намерихме решение, там направихме едни изключения в една друга нормативна уредба, с която им дадохме възможност, както и Адриана каза, с матурата от местния език да кандидатстват в българските висши училища, тъй като в повечето случаи българският език е балообразуващ в българските висши училища. Но тази година и в нашите висши училища нещата се промениха, не се проведоха по традиционния начин. На част от тези деца лично аз съм им съдействала и успяха да се включат в третото класиране, примерно в Софийски университет. Те просто си кандидатстваха като български граждани и бяха приети. Но фактът, че ние не успяхме, нямахме решение за всеки един от въпросните случаи, ни даде основание да помислим какво може да се направи за следващата учебна година. Въпросът е обсъждан и с министъра на образованието, и с Ваши колеги – депутати, които го повдигнаха на една среща, така че ние имаме, вече обмисляме някакъв вариант, но той няма да мине без промяна в ПМС 103, защото Постановление 103 е обект на уреждане и регулация на приемане в български висши училища точно на определена категория студенти, която няма аналог като обществена група в България. Тоест студентите, които имат и българско гражданство, в никакъв случай не искаме да изпадат в колизия с българските граждани, които живеят в България, и да ги дадем на български граждани, живеещи в България, и български граждани, живеещи в чужбина. Тези от българска народност са уникална етническа група в съответните си държави и ние сме длъжни, като част от държавната политика по отношение на тези общности, да правим всичко възможно да ги привличаме да се обучават в България. За тези деца, които се обучават в неделни училища, и за да подпомогнем колегите, които искат да ги привлекат в неделните училища, които проявяват наистина едни много патриотични усилия да поддържат неделни училища, да създават интерес, да привличат общност и така нататък, ние търсим други варианти и смятаме, че за следващата учебна година ще можем да предложим такъв, който тях ще ги удовлетворява и ще им дава достойна възможност да се върнат, и да кандидатстват при желание в страната.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря, колеги.
От гостите също, ако имате някакви въпроси, може да ги зададете.
БОЯНКА КУНЕВА-ИВАНОВА: Аз имам едно съпътстващо предизвикателство, пред което е поставен всеки завръщащ се в България, а и всеки заминаващ, което предизвикателство има отношение и към Постановление № 103, както и към всички деца в задължителна училищна възраст, и семействата им с намерение за завръщане.
Асоциацията на българските училища в чужбина е авторът на идеен проект, който датира отдавна, претърпял е няколко актуализации. Мога да кажа, че от 2002 година е продукт на опита на нас като учители в чужди образователни системи, черпили опит и работили чрез опита и стратегиите на западни демокрации, които имат добра образователна политика за интеграция на имигрантите, започвайки от децата до цели семейства. Но в България това не можем да го говорим засега. През 2002-ра година целевата група на тази езикова група на завръщащите се деца касаеше само деца на български граждани, които по конституция и Закона за общоучилищното, сега и предучилищното образование, подлежат на задължителна училищна възраст, каквато държавата има законно задължение да осигури. Езиковата интеграция е основен фактор за личностна и професионална реализация, където и да се намират, дори в чужди страни, като за мигранти се полагат особени обгрижвания на всички деца, попадащи под нормативни актове и закони – международни и европейски. България съответно, респективно трябва да има такава готовност.
Говорейки за актуализиране на този идеен проект от 2002 г., представен на различни образователни институции, през всички тези години сме стигнали до еволюиране на идеята и за включване на други целеви групи в това, тъй като образователните политики навън не се насочват само към една група, към една етническа или каквато и да е, даже не трябва да споменава каква е, трябва да обхване всички групи, имащи необходимост от това. За какво става въпрос?
С децата – български граждани първо да започнем, после ще спомена и другите групи, които се обучават навън, не всички са обхванати в българските училища зад граница, въпреки че числото на тези училища расте – 400 или е малко над, по данни на МОН, нашите юридически и физически членове наброяват над 200 вече. Това говори за едно намерение за завръщането. Тук ще отбележа, че няма намерение за заминаване без постоянна нагласа за обратен път, за който имигрантът се готви от ден първи. Аз като такъв мога да кажа и в личен, и професионален опит това.
Говорейки за актуалното обществено-политическо състояние сега, което се измени в последните няколко години, потвърждава необходимостта – и това е вече друг етап в този идеен проект, не от частично решаване на проблема за завръщащите се деца в задължителна училищна възраст, пък и, да речем, студенти по Постановление 103, защото броят им нараства и е започнал да нараства още с излизането на Англия от ЕС. Нашите българи и нашите сънародници губят работата си там. Повечето от тях работят в сферата на обслужването. 150 000 имаме данни, че са се завърнали до момента, като се очаква техният брой да расте след приключване на пандемията. До момента частично се решава този проблем, има Наредба 3 и Наредба 6, както и частично решаване на проблема с вдигане нивото на българския език до компетентността за съответната възраст, по Европейска езикова рамка на центровете за личностно развитие.
Но това е само един отрязък от цялата идея за езиковата адаптация. Знаете, ако дете или ученик, който не владее официалния език на страната, е дискриминиран, лишен от равнопоставеност в образованието, от равен старт в образованието, оттам нататък се ограничава неговата бъдеща реализация – личностна и професионална. Това в никакъв случай не трябва да става за нашите граждани, мога да изброя и други целеви групи, към които може да се отнесе и нашата Асоциация. Това са деца от емигрантски семейства с българско гражданство, които се завръщат в България след дългогодишно пребиваване, това са деца, свободно движещи се и работещи семейства в рамките на Европейския съюз, попаднали в страната ни по трудова ангажираност, емигранти от страни извън ЕС, получили статут на емигранти, или очакващи потвърждение на такъв, от български етнически общности в съседни страни, които имат двойно гражданство или очакват неговото получаване, на семейства със смесени бракове, на които не е била предоставена възможност да изучават български език в чужбина, както и желаещи да кандидатстват в българско висше учебно заведение, за това вече стана въпрос.
Какво трябва да се направи? От идеята си за създаване на ресурсни центрове АБУЧ преминава – от идеята, която господин Вълчев, министърът ни, прие и виждаме резултати- които обаче трябва да се влеят в една общонационална образователна стратегия за езикова интеграция, реинтеграция на всички тези целеви групи, особено за бъдещи граждани, по които имаме законово задължение за обучение в задължителна възраст до 16 г. Една такава стратегия ще кажа какво обхваща, например в Щатите, където 20 години имам опит като учител на деца емигранти, и семействата са обхванати в тази стратегия за културна, езикова, социална и професионална интеграция.
Първата главна стъпка е идентифициране на групите. Това трябва да става в Министерството на образованието още в момента, в който се валидират дипломите, идващи от чужди образователни системи. Няма статистика за това колко са, къде отиват и как се вписват в нашата образователна система тези деца, било наши или от други целеви групи. До 6-ти клас знаем, че няма приравнителни изпити и тези деца се оставят по места на обгрижването на училищата, на учителите. На балканската конференция пътувахме с учители от Кърджалийско и разговаряхме три часа по пътя от Истанбул до София, за това как те с подръчни средства и огромно желание се справят с проблема. След идентифициране на групите трябва да се проведе диагностика. Диагностиката става със съответни тестове, имаме този инструмент в нашите педагогически факултети – Софийски, Пловдивски и други, ДЕО също може да помогне. Това са определяне на нивото на компетентност на владеене на български език, дали А1-1 или е нулево под А1-1, дали е Б1, въз основа на това ниво се определя влизането му в такава двуезична програма, говоря за Щатите. Детето престоява в тази двуезична програма от една до три години, докато в България няма такъв период, който да е проследим. След определяне на диагностиката вече се определя обозримият период, в зависимост от нивото, дали детето ще е година, до три трябва да е там. Междувременно се полагат грижи за психическото здраве на тези деца. В Щатите не им се пишат слаби оценки, тези деца не повтарят в рамките на три години един и същи клас, защото те нямат достигнатото езиково ниво, за да покажат академичните си знания. Ако бъде тествано детето на първия международен език, то ще покаже достатъчна степен, но не е това смисълът.
Следващото е подготовка на кадри, за които нашите ВУЗ-ове, като Пловдивският най-вече, подготвят такива тестове, за установяване на нивото и за застрашените от отпадане ученици, като могат да бъдат включени и тези, след което – подготовка на кадри и на помагала, и учебници, по които да се води. Има такъв опит, и не лош, а добър, но ние бихме настоявали за едни по-усъвършенствани, които са двуезични, например на базата на сравнителна граматика – български и английски, да речем, български и арабски, български и френски, каквито в западните демокрации се издават. Цялата тази стратегия трябва да бъде диференцирана, в зависимост от районите – няма да гледаме само София, Пловдив и Варна, където има концентрация на различни общности. Трябва да се вземат и малките градове и села, от които са изтекли, цели села са се изселили и могат изведнъж целите те да се върнат обратно. Кой ги обгрижва, училищата са затворени; кой им гарантира правото на равен старт в образованието? Така че това налага АБУЧ да има цялата готовност и желание, експертния потенциал и опит, в чуждите демокрации може да подпомогне такава стратегия. Нашите деца са обгрижвани по такъв начин в западните страни и зад океана, и те очакват, и техните родители, да получат такова обгрижване и в родината си, както очакват и децата с друг статут от други етнически и емигрантски общности.
И пак ще завърша с това, че няма намерение за заминаване без намерение за завръщане, както емигрантът се готви години наред, че един ден ще се върне, затова той поддържа и самосъзнание, език и култура у децата си, така и държавата ни трябва да е готова да ги приема и да ги подпомогне. Благодаря.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Някой друг иска ли да пита, да сподели мнение, колеги?
ТОМА ТОМОВ: За нас е чест и привилегия една от най-блестящите български личности в педагогиката… Вие сте за мен едно блестящо дарование и това, което правите в Чикаго, е забележително; и това, че сте тук, е много хубаво. Това, което казахте, тази стратегическа конструкция, която има АБУЧ, аз я поддържам изцяло. Има един знаменит стих на Петко Рачов Славейков, който казва: „…искам да отида там, там, за дето сърце ми чезне, искам, а не мога“. Общо взето, това, което вършите, е много благородно, подкрепям изцяло Вашата идея. Надявам се, че ще намери необходимата подкрепа в институциите. И мисля, че говоря за цялата наша група.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Господин Владимиров, Вие ще искате ли да вземете думата?
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Напълно разбирам госпожа Боянка Иванова, тя години е живяла в Щатите, в Чикаго. Всичко това, което каза, наистина минава, освен през Министерството на образованието, към една цялостна политика по отношение на нашите сънародници в чужбина.
И тук пак ще се върна 20 години назад, вече съм го казвал няколко пъти в тази комисия – Законът, който е приет 2000 г., Законът за българите, живеещи извън Република България, не работи. Не е променян, няма правилник за неговото прилагане. 20 години по-късно да тръгнем да правим правилник за нещо, прието преди 20 години, не е много целесъобразно, тъй като за тези 20 години са се изменили страшно много миграционните процеси, променили са се вижданията, пътищата на политиката. Ние преди 20 години не сме знаели колко наши сънародници ще заминат в чужбина, особено не сме знаели, не сме и предполагали, че 2007 г. ще ни приемат в Европейския съюз, което ще доведе до множество миграционни процеси.
В този закон първа и втора глава са написани с едни добри пожелания, с мерки, които описват взаимоотношенията между българската държава и нашите сънародници в чужбина, че българската държава трябва да създаде условия за реемиграция, трябва да създаде условия за завръщане и адаптиране към нашата образователна среда, както на нашите емигранти, така и на нашите сънародници с български произход и корен. Описват се значително добри пожелания, добри стъпки и в даден момент минаваме през няколко глави на Закона, примерно Глава четвърта „Национален съвет“ – който трябва да бъде нещо като координационен орган между нашите сънародници в чужбина и българската администрация, някакъв такъв избираем орган, в който членуват сънародници в чужбина, от администрацията се посочват членове в този орган, но този орган 20 години не е създаван. На този орган, този Национален съвет, са приписвани изключителна функционалност и фактор във формирането на политиките, съвместно с министерствата, които имат ангажимент към българите в чужбина, и Министерския съвет, за правенето на програми по отношение на нашите сънародници. Тоест, Министерството на културата прави програми в културно отношение, Министерството на външните работи, Министерството на образованието.
Забележете, в този закон няма нито една дума за съществуването на Държавна агенция за българите в чужбина! Тоест, Агенцията е ограничена до своите си действия единственото от устройствения правилник, който е приет през 90-те години. Имаме една Държавна агенция, която трябва да работи, но няма възможностите, определени в закона, защото ние там не съществуваме. Има един Национален съвет, който има функции, определен е да работи, но този съвет го няма. И така 20 години в един такъв, бих казал, нормативен безпорядък. Наистина в момента и кризата, която дойде с Covid-19, даде един изключителен тласък на процеси, които ни свариха неподготвени. Двеста хиляди от нашите сънародници се върнаха в рамките на един месец. Приходите от нашите сънародници, които традиционно са около един милиард, в момента са с 370 милиона по-малко, като в най-кризисните месеци от април до юни, внесените пари от тях са едва към 40 милиона. За сравнение, миналата година за този период са 300. При нас специално имаме редица писма и разговори, и желание от наши сънародници да се върнат, но искат да разберат какви условия българската държава може да предложи в това отношение.
Има политики, не бих казал, че няма. Най-силната политика, която провежда през годините по отношение на нашите сънародници в чужбина, е на Министерството на образованието и науката. Може би затова вече втора комисия те са тук, Агенцията съответно е тук и затова въпросите към МОН са най-много и проблемите, които възникват, съответно са във връзка с изпълнението на политиките, които МОН прави съвместно с Агенцията, защото и ние участваме в ПМС 103, и ние участваме в комисиите по съботно-неделните училища.
Госпожа Иванова даде изключителна конкретика, детайли в цялата работа в политиката. Прави се политика и в процеса на движение във времето съответно възникват въпроси, които се изглаждат, предприемат се мерки и се оправят. Разбира се, това с ПМС 103 възникна тази година, защото кандидатстването беше онлайн и всички пожелаха да кандидатстват. Досега такъв прецедент не е имало, постановлението е от 1993 г. Сега възникна и се радвам, че възникна, тъй като ще имаме възможност да се изработи подходящо постановление, което да ангажира хем нашите деца да посещават по-активно гимназиалния курс в съботно-неделните училища по български и история, като имат някакви по-добри условия за кандидатстване в България.
Министерството на социалната политика в момента провежда някаква кампания за реемиграция, като дава някакви бонуси, стимули, но всичко е епизодично, всяко министерство в свой ред прави нещо, като цялостната концепция, цялостната кампания, цялостната организация някъде се губи. Така че, според мен е назрял моментът да се обърне внимание за цялостната политика към нашите сънародници в чужбина – и би било добре да мине през нормативната уредба – или промяна в Закона за българите в чужбина, или изцяло нов закон в тази посока, за да се знае всяка една институция какъв ангажимент, каква отговорност има и какво трябва да прави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, тъй като заседанието на парламента приключи преди 15 минути, това е причината да закъснеем с моя колега и заради това моля да бъда извинен, ако нещо не съм разбрал в започналото вече изказване на госпожата, и вече цялото изказване на господин Владимиров. Ще бъда много кратък и ясен, така и предлагам да караме заседанието. Ние трябва да получим информация за провеждане на кампанията. Получихме ли я, тъй като закъсняхме?
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Да, получихме я вече.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Добре.
Докато слушах тук сега двете изказвания, разбрах, че става въпрос за някакво недоразумение за ПМС 103 и за децата на българските граждани от емиграцията, за това ли става въпрос?
БОЯНКА КУНЕВА-ИВАНОВА: Донякъде са свързани, но това са две различни неща.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Точно това щях да кажа. Това са две различни неща.
БОЯНКА КУНЕВА-ИВАНОВА: И имат много общо.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Имат, разбира се, че става въпрос за българи. (Реплика.) Но, според мен, без да съм чул, с хиляда уговорки го казвам, нищо не чух до тук и от три уловени изречения се опитвам да си сглобя темата. Бих казал, че ако има проблем, той го каза, че за пръв път тази година е възникнал такъв въпрос за ПМС 103, нали правилно го разбрах…
АДРИАНА ЛЮБЕНОВА: За пръв път беше популяризиран.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: И, без да съм специалист, и с това завършвам, аз не се считам за компетентен по всички теми, дали не е възможно тези въпроси да бъдат уредени с друго постановление, което да касае конкретно тях, и да не става недоразумение един механизъм да се смесва с друг?
АДРИАНА ЛЮБЕНОВА: Това предложих.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Пак казвам, не знам дали съм прав въобще.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Това беше предложено и, доколкото разбрах, госпожата Дреновска каза, че се работи усилено в тази посока и за следващата учебна година ще има решение за тези студенти, които не могат да кандидатстват по Постановление 103.
ГАЛИНА ДРЕНОВСКА: Аз мисля, че мога отговорно да кажа, че ние обсъждаме една идея, която мисля, че много приятно ще изненада нашите сънародници в чужбина, които желаят да се върнат и да учат в България.
АДРИАНА ЛЮБЕНОВА: И само ако може да добавя – тази година с възникналите проблеми в Министерството на образованието, наистина за всяко едно дете сме звъняли по университети, както от моя страна, защото аз съм в академичната общност, така и от Дирекция „Висше образование“, за да можем да решим казуса.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Аз смятам, че тъй като наистина обстановката свари всички неподготвени с кризата с коронавируса, възникват въпроси, които може би за в бъдеще така или иначе щяха да се появят, и важно е, че се работи в тази посока, така че те да бъдат разрешени, защото в крайна сметка нашата идея е да обхванем максимално всички български граждани, които решават да се върнат в родината си. А така или иначе смятам, че това трябва да бъде национална политика, имайки предвид демографската криза, която е в България, и ежегодно хиляди заминават да учат в чужбина.
Така че смятам, че Министерството на образованието и науката винаги се отнася много отговорно към тези си ангажименти и се надявам, че ще направи така, че наистина всяко едно българско дете да бъде обхванато в образователната система. Благодаря.
Колеги, някой друг да има въпроси? Ние, разбира се, от Комисията, с каквото можем, ще помагаме, дори и в сътрудничеството с Министерството на образованието и науката. Винаги сме отворени за предложения. Така че, ако има нещо, с удоволствие може да ни изпращате, както на нас, така и на Министерството. С удоволствие ще работим заедно.
Ако няма нещо друго – хубав ден, закривам днешното заседание.
.
